Foodie Boulevard

От известно време достъпът до кухня не е даденост за мен.

Създаването на храна и преживяванията ми около яденето се случват в разнообразни обстоятелства с различно ниво на дискомфорт.

Това налага да използвам креативност при избора как да инвестирам в ежедневното си изхранване...

Едно време това беше пространство за кулинарни вдъхновения, адаптивни рецепти и споделяне на размишления от кухнята на Foodie Boulevard.

Мястото на екшъна и житейският ми контекст са тотално различни от онези, които ме вдъхновяваха да споделям вдъхновения с адаптивен вкус според личната интерпретация.

Но ми залипсва да пиша за и около храна.

Залипсва ми да общувам с последователите на този еволюирал кулинарен блог.

Та може би ще дам шанс на новия ми глас да зазвучи в дигиталното пространство, споделяйки директни наблюдения върху храненето и готвенето в Айндховен, Нидерландия.

Мястото, което обичам да наричам извънземния град, е дом на хора от над 160 нации.

Целият свят в една шепа.

Много различни стилове, сетива и умения в кухнята.

Рай за едно истинско foodie.

Едно време споделянето с аудиторията ми беше почти ежедневие.

Загубих гласа си и усещането си за идентичност за години.

Но сега неочаквани слова в контекста на храната упорито се напъват да излязат от мен, така че ще им позволя да потекат през пръстите ми.

Не обещавам постоянство, не гарантирам проникновеност, не парадирам с намерения да променям навици. Просто имам разни мисли за разнообразни неща, които под една или друга форма имат общо с храната.

И ей така, спонтанно и неочаквано се родиха няколко нови концепции за вкусни импровизации, с които можеш да си играеш до безкрай 😋

Явно има вдъхновение в картинката 🥰

Лежерна събота.

Най-накрая не вали.

Срамежливо юнско слънце се напъва да пробие дебелите холандски облаци.

Уютен заден двор в центъра на Айндховен.

Две шепи хубави хора от пет държави, две котки и рошаво, лаещо куче за фон.

Холандци измислят своя версия на нашенска пърленка.

Българка прави мързелива лютеница в чопър.

Украински деца рисуват с храна и замезват с ядливото си творчество.

Пет нации седят около жив огън и дружно готвят зеленчукова супа.

А аз съм благодарна, че след десетилетие лични и професионални метаморфози и неподозирани изпитания и предизвикателства, за мен храната все още е много повече от готвене и ядене.

Това е рожденденско преживяване, което се помни дълго.

❤️

Първата продажба на playbook-a.

Малко му е да го наричам така. Той е цяло преживяване. Дълбоко и персонално.

Опаковано е като списание. Но и това не е адекватно описание.

Можеш да го четеш или слушаш. Дава достъп до 15 видео туториала + кратък документален филм, заснет на TEDxVitosha събитие през лятото на 2020.

Има страници за късане, страници за писане, списък с материали и продукти и сценарий за провеждане на преживявания.

Това ни най-малко не е готварска книга. Вътре няма рецепти и не се изисква време около печката.

Това е друго.

Покана.

Предизвикателство.

Провокация.

Активация.

Вдъхновение.

Персонално приключение.

Преживяване, което няма да забравиш и вероятно ще повтаряш. Ако си на тази вълна...

Тръгваш отнякъде, но стигаш, където ти е мястото.

Първа си го купи Майке в Айндховен - синеока, 52-годишна холандска майка, която работи в общината и рисува като звяр. Понякога в петък вечер е барман в дома на свой приятел, който кани познати и непознати хора да пекат пица в задния му двор. Там се случи магията. Беше любов от пръв поглед. Трябваха й 10 секунди, за да разбере, че иска да го има.

PlayBook-ът се роди в Canva за 3 седмици от нула. Цялата визия и дизайн са мой проект.

Не го написах. Изговорих го на телефона си по време на разходки в Айндховен. Изсипа се от мен. С кадри и истории от пътя на www.foodieboulevard.com от 2016 насам.

Пипнах го на живо в Плевен - отпечатах го за пръв път на родна земя, когато бях у дома за 60-тия юбилей на майка ми.

Не знам какво предстои. Но знам, че няма да е скучно...

Поздрави от холандски земи

Как изглежда сутринта в твоята купа?

Всъщност... има ли изобщо купа или чиния пред теб сутрин?

За някои хора закуската е ритуал. За други е кафе на крак. А за трети е нещо, за което се сещат чак към обяд.

Ти от кои си?

Отделяш ли си 5, 10 или 15 минути, за да си сглобиш нещо, което не само засища, но и събужда сетивата ти?

Закуска за вечеря и честит рожден ден на мен!

www.foodieboulevard.com е жив! И идва нещо историческо 😋

Поздрави от Айндховен!