10/07/2025
"През юлий 1913 г., когато България смъкната от висотите на славата, ридаеше над гроба на своите идеали, гръцките власти разнасяха на показ из улиците на Лерин една мъртва глава. С тая глава, безопасна вече, врагът символизираше тържеството си над българизма. Сочейки я на своите нови омразни поданици, той искаше да им каже:
- Простете се със всички надежди! Васил Чекаларов не е вече жив...
Чекаларов, една могъща фигура, способна да импонира и на най-върлия харамия. Сух, жилест, със загоряло мургаво лице, с черна къдрава коса и с очи тъмни и готови всяка минута да заблестят със студен зловещ блясък. Чекаларов е най-дръзкия при екзекуциите и най-издръжливия в походите. Никой харамия не може да се мери с него по енергия, твърдост и изкусна стрелба. Той има в излишък всичко онова, с което може да се похвали образцовия четник: сила и издържливост, а от друга страна обладава гъвкав природен ум, себеобладание и жадност за големо име и изключителни роли - за да се наложи като вожд...
Македония даде много борци и герои, но тя няма много Чекаларовци. Чекаларов не бе един от хилядите македонски синове, които могъщата вълна на революцията откъсваше от техните мирни занятия и завличаше в своя вихър. Той носеше в природата си стихийната сила и вярата в себе, които отличават личностите, родени за да се борят, надвиват и заповядват. Като революционер, той не обладаваше широките консепции и фанатизма на идейник. Той бе семплист в схващането целите на революцията и безразборен в средствата й. Придобил богата житейска опитност, надарен с природен ум, той си задаваше винаги конкретни, положителни цели. И никога не изпадна в тесногръдно сектанство, на което станаха духовни пленници други, инък силни революционери. Винаги съобразителен и тактичен, в неговата смелост нямаше нищо авантюристическо и лудешко. Като господар на известна обстановка, правеше хладнокръвно своите сметки и щадеше хората си, но в критически моменти той ги подлагаше на възможно най-големо, на непосилно дори напрежение, запазвайки докрай самообладанието си...
Всички, и приятели и врагове, не можеха да се не прекланят пред силата и волята му. Вожд, който,и когато не е обичан, се предпочита от простите редници, защото всеки вярва в щастливата му звезда и в способността му да ги води към подвизи и победи. При обща опасност, той бе самопожертвувателен другар дори и по отношение на съперниците си. През последнята война не веднаж съм си казвал:
- Ето един човек, за когото трябва да се съжалява, че днес не е полковник или генерал, за да командува една голяма войскова част...
Гръцкият куршум тури край на неговите страдания, но не спаси останките му от поругание. Гърците нямаше да бъдат гърци, гърците нямаше да оправдаят своята стара слава на подлеци, ако бяха се отнесли към него с респекта, длъжим на един мъртав вече противник. Главата на Чекаларова биде веднага отсечена и отнесена в Лерин, а трупът предоставен на хищните зверове от планината Вич. Най-ненавистните между местните българи се извикваха под ред, за да потвърдят пред злорадствуващите кръвници, че главата принадлежи на Чекаларова...Така печално загина силният човек, железният воин, от чието име години наред са треперили враговете на българщината..."- Христо Силянов, "ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ - Един именит син на Костурско"
Поклон доземи, войводо!
Тази безценна снимка на легендарния костурски войвода Васил Чекаларов, публикувана тук за първи път на 29.03.2020 г., откриха настоящите администратори на страницата ни Илюстрация БѢло море Illustration Belo more и разпознаха мястото, където е направена. Войводата е сниман пред аязмото "Кланца" на южната стена на църквата "Света Петка" в село Косинец, Костурско, през 1912 г.
