Spolužáci ze školy Georgi Dimitrova, Praha. Съученици от БУ Прага

😆 1. „Излез на дъската!“
И край.
Сърцето започва да бие.
Ръцете се изпотяват.
Знаеш урока.
Знаеш го!
Но на дъската…
вече не знаеш нищо.
😆 2. „Ще изпитвам!“
Поглеждаш надолу.
Отваряш тетрадката.
Ставаш „невидим“.
Само да не чуеш твоето име…
3. „Затворете тетрадките!“
Контролно.
Без предупреждение.
Без шанс.
Само тишина
и лист хартия пред теб.
😆 4. „Кой не си е написал домашното?“
И настъпва паника.
Погледи настрани.
Нервни преглъщания.
И онзи тих глас в главата:
„Дано не види…“ 😄
5. „Ще извикам родителите ти!“
Това беше краят.
Не толкова от учителя…
колкото от това, което ще стане вкъщи.
😆 6. „Бележника!“
Само една дума.
И вече знаеш —
няма връщане назад.
😆 7. „Това не е достатъчно!“
Казано след като си се старал.
😆 8. „Запазете тишина!“
И целият клас замлъква
за секунда…
…после пак започва. 😄
9. „Ще ти пиша двойка!“
Най-страшната дума.
Къса надеждите
за секунди.
😆 10. „Ще ви оставя след часовете!“
И вече всички са нещастни.
😆 11. „Отварям дневника… и започвам да изпитвам по ред!“
И започваш да броиш.
„Само да не стигне до мен…
само да не стигне до мен…“
А сърцето бие с всяка дума. 😄
😆12. „Ти защо говориш?“
Дори да не си ти…
вече си виновен. 😄
😆13. „Ще те изпитам последен!“
И това е по-лошо от всичко.
Цял час чакаш.
Цял час се притесняваш.
И накрая… вече си забравил всичко. 😄
😆 14. „Не си готов!“
Казано точно когато си мислиш,
че си се справил добре.
😆 15. „Това ли ти е писането?“
И започваш да се вглеждаш
в собствените си букви…
сякаш ги виждаш за първи път. 😄
,16. „Ще повикам директора!“
И вече става сериозно.
😆 17. „Къде ти е връзката?“
И край.
Още преди да е започнал часът —
вече имаш проблем. 😄
😆 18. „Излизай навън!“
Най-голямото наказание.
Стоиш в коридора.
Гледаш през прозореца.
И си мислиш:
„Ей сега всичко свърши…“ 😄
😆 19. „Ще пишете съчинение!“
И темата…
изобщо не ти е ясна. 😄
😆 20. „Седни си – слаб 2!“
Кратко.
Режещо.
Запомнящо се.
😆 21. „Ще събирам тетрадките!“
И паниката започва.
Пишеш бързо.
Преписваш.
Довършваш на коляно.
Само да изглежда… че си писал. 😄
😆 22. „Който не знае – да стане прав!“
И изведнъж…
половината клас е на крака. 😄
😆 23. „Ще ти пиша забележка!“
Онова изречение,
което отекваше повече вкъщи,
отколкото в училище. 😄
😆 24. „Ще ви оставя без междучасие!“
И това вече боли.
Не заради наказанието…
а заради пропуснатата игра. 😄
😆 25. „Кой е дежурен?“
И ако си ти…
значи няма мърдане.
Теб ще питат.
Ти ще отговаряш. 😄
26„Погледни ме, когато ти говоря!“
И вече няма къде да се скриеш.
Очи в очи.
Истината излиза. 😄
😆 27. „Това ли ти е старанието?“
И ти става едно такова…
срамно.
Но после се стараеш повече.
😆 28. „Ще останеш за поправка!“
Думите, които не искаш да чуеш,
никога.

И там, между страха и смеха,ние
растяхме.😊🫶❤️

Ралица Минкова, Иво Рашев, Владо Немец, Наско Мусорлиев, Валентин Духлев, Сашо Найденов. (Коледа 1973г, бг посолство).

Снимка от Иван Стефанов Иванов - Тони и Иван.

Спомени от Прага
Маринка

Да, в 4 клас сме! Това е преди ние да си заминем обратно за България! Имам спомени, че заради това, че Екатерина свиреше на пиано и на мен много ми харесваше, родителите ми купиха пиано в Прага и го закараха в България където започнах да свиря и продължих да свиря до завършване на гимназия. И в момента в САЩ имам пиано, не станах пианистка, но сядам да посвиря за собствено удоволствие:)))

Сега си спомних и за Владо Немец, мама ми правеше санндвич с домашен суджук, а той често имаше със сланина :))) и все ме караше да си ги разменяме, защото той харесваше суджучето, а аз сланината :))))

IV клас 1975-1976

Марина Йорданова Трифонова
Анна Николова Петева
Антоанета Александрова Георгиева
Иван Стефанов Иванов
Борислава Йотова Бочева
Екатерина Атанасова Михайлова
Атанас Георгиев Мусорлиев
Пламен Цонков Петров

*16.6.1937 - Добринка Вангелова

Търси се Стефка: автор - Димов / 1986 г