24/08/2026
,,Ние сме българчета в чужбина‘‘
Нова седмица, ново начало, но този път малко по-различно. Започва последната седмица от нашата Лятна академия - онази седмица, която показва, че сякаш времето изведнъж е забързало крачката си. И точно днес нашето пътешествие започна с две карти - на България и Кипър. Две места, разделени от море, но събрани в едно детско сърце.
Кипър - островът, който е нашият дом. Тук са училището, приятелите, игрите, слънцето и морето. А после погледнахме към България. Мястото на бабината кухня и дядовата къща. Една планина, видяна през лятото. Една песен. Старите снимки. Едно „обичам те“, казано на български.
Днес говорихме за корените - за онези невидими нишки, които ни свързват с хората и местата, от които идваме. А после разбрахме, че можем да обичаме кипърското море и българската планина, защото любовта не се дели, а се умножава.
Всяко дете получи и своето сърце - с две страни. На едната се появи България, на другата - Кипър. После тези малки сърца се свързаха. И докато гледахме как едно след друго сърцата се преплитат, пред очите ни се появи нашата общност.
След това събрахме и частите на една голяма България. Малчуганите получиха парченце от картата. И когато всички части заеха своето място, разбрахме нещо важно - нито едно парче не е излишно. Всяко носи своята история.
Пътувахме и из България със снимки - през градове, планини, села и морски брегове, без билети, защото има пътувания, за които ти трябва само памет.
И докато започва последната ни седмица в Лятната академия, може би точно това е най-красивото начало. Да си припомним откъде идваме. Да погледнем къде сме. И да разберем, че между тези две места има едно малко пространство, което не може да бъде измерено с километри. Сърцето. Две места. Две култури. И едно сърце, в което има място и за двата свята.
