11/08/2019
НА ДНЕШНИЯТ ДЕН БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ ОБРЪЩАТ ХОДА НА ВОЙНАТА В НАЙ-КРИТИЧНИЯ МОМЕНТ
На днешният ден преди 142 години хода на Руско-турската война е в най-критичната си точка. Обсадата на Плевен е в отчайваща ситуация за русите. Направени са 2 щурма, които са удавени в кръв. Русите губят 16 000 бойци. Турците около 2000. Само двете турски армии имат вече повече бойци от преминалата Дунава руска войска. А срещу Гурко и неговите 14 000 се насочва и 40-хилядната турска армия на Сюлейман паша, която току що е изклала Стара Загора и трябва само да премине Балкана и да удари в гръб вече изморените руски войски на Гурко при Плевен. Руската армия не би имала сили дори за почетно отстъпление..
Петима руски генерали си опаковат багажа, обявяват се за болни и отиват да се лекуват в Румъния. Императорът заповядва да бъдат арестувани и съдени за дезертьорство. Разжалвани са и пратени в Сибир.
Знаете ли, че Шипка не е патриотичен мит.
Иван Вазов не преувеличава, когато казва в известното си стихотворение, че на Шипка не само си спечелихме свободата, но спасихме от унищожение руската армия и "царя дори". Сто и петдесет хилядната руска армия нямаше дори и да успее да се оттегли зад Дунав и щеше да капитулира. В Русия след всяка неуспешна война избухва революция и царят щеше да бъде свален. Русия едва ли щеше да повтори кампанията, а българският народ щеше да бъде изклан като арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
Преди да се насочи към Балкана турската армия и башибозука на Сюлейман избиват 14 500 българи в Стара Загора и селата, а други 10 000, млади момчета, девойки и жени са отвлечени живи в Турция. (не се чудете от къде са русите и бели актьори в турските сериали). Градът е изгорен до основи и обезлюден.
Сюлейман може да мине Балкана през още 15 прохода на Стара планина без да изгуби и един войник - те са в турски ръце. Но той решава да мине точно от там където са българите. Защото отпора, който му дават опълченците и особено тяхната контраатака е тежка обида върху самонадеяния и надменен Сюлейман и това обръща хода на войната.
Неведнъж в историята на войните една сравнително малка битка може да обърне хода на войната и дори да доведе до спечелване на цялата война.
Той разбира, че малкия отряд от български опълченци се укрепват на Шипка и нарочно тръгва натам за да изколи разбунтувалите се неверници. Щабните му офицери тайничко го подиграват, че преди да влезе в Стара Загора пет часа "раите" са му скъсали шушоните от бой. Но с това си решение в Шипка удря на камък.
И така по волята на съдбата Сюлейман паша тръгва към Шипченския проход. Там сме само ние - 7000 български мъже от опълчението и от отделни части от Брянския и Орловския руски полкове.
На Русия трябва около месец да докара до Дунав елитните си части - 12 гренадирски дивизии, артилерийските си корпуси и т.н., въоръжени с модерно оръжие. Но Сюлейман е само на 3 дни път от Шипка до Плевен. Бойците от останалото само опълчение на Шипка са изправени пред страшна дилема. Във всички времена и епохи военният дълг се смята за изпълнен докрай, ако войните измрат до един, сражавайки се с врага. Опълченците нямат право дори да измират. Тогава Сюлейман пак ще мине Балкана и с русите, и с българите е свършено. Те имат само една възможност - победа.
И постигат тази ПОБЕДА.
Със скапаните си музейни пушки, с камъни, дървета, труповете на загиналите, което е подтвърдено после и от разкази на участници в боя. Дядо Вазов е вкарал малко повече драматизъм в последната атака щял "да падне заветният хълм", но пристигналите 105 казаци на Радецки спасили положението. Всъщност имали сме сили да защитаваме прохода още дълго време. На 23 август след последната отбита атака турците бягат като луди към лагера в Шейново. Опълченците се вдигат самоволно в контраатака, а офицерите трудно ги задържали в окопите, за да не бъдат отрязани от върха от нови турски части. Все пак турците са 35 000, а ние само 6500.
След Шипка турските усилия замират. Хода на войната е обърнат в наша полза. Шипка спечелва не един, а нямолко месеца, през които руснаците си осигуряват и голямокалибрената артилерия, и гренадирите, и казашката конница. И почват да млатят турците по всички правила на военното изкуство. И ги довършват, отново не без наша помощ.
