ТретиГ2008-СУ Гео Милев

НВО – невероятна и велика онтогенеза* Автор: Траяна Кайракова 19 юни 2019 година! Днес е велик празник за нашата семейна демокрация! Даже мисля да пиша до президента да го направи официален, национален, как

Най -добрият клас ....с най -добрата класна...г-жа Св.Ганчева

ВАЗОВ, ЕЛИН ПЕЛИН И ЙОВКОВ - ОСОБЕНОСТИТЕ НА РАЗКАЗИТЕ ИМ

1. СЮЖЕТ И СЪБИТИЙНОСТ

ИВАН ВАЗОВ
Разказът е разгърнат верижно, действието е целеустремено. Събитието се разгръща в своята “естествена” хронология. Често разказите започват с обстоятелствена експозиция и преминават направо към целта.

Ясен сюжет; диалогът и пейзажът са основни компоненти на разказа.
Еднолинейно разгръщане на сюжета. Разказите на Елин Пелин са събитийни, в чиято сюжетна основа стои случката; може да се говори за едносъбитийност. Автономно и стремително, повествованието представя същината на случката в нейната развръзка.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Неправолинеен (“лъкатушещ”) ход на повествованието – усложнена събитийност и забавен ритъм; разказът наподобява “китайска кутия” – основният сюжет крие и други “сюжети”.

2. КОМПОЗИЦИЯ

ИВАН ВАЗОВ
Разказът се развива по две взаимнодопълващи се линии – авторската рефлексия задълбочава и обогатява обективното повествование.

ЕЛИН ПЕЛИН
Ясен сюжет; диалогът и пейзажът са основни компоненти на разказа.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Сложен строеж – множество ретроспекции и ретардации, забавени каданси. Линията на събитийното развитие е неправолинейна, често кръгова или стремяща се към извънвремеви ценностен център.

3. ДИАЛОГ

ИВАН ВАЗОВ
Диалогът не е равноправен елемент в композицията разказите, а служи като илюстрация на общата картина, представена чрез авторския дял в повествованието. Диалогът е средство за допълваща и разширена характеристика (пряка или косвена) на героите и обстановката.

ЕЛИН ПЕЛИН
Диалогът има самостоятелна характеристична и композиционна функция. Той е същностен елемент в композицията на творбите и важно средство за осъществяване на разказа. Основната случка става чрез разговора; диалогът поддържа, развива и тласка напред действието.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Диалогът е средство за психологическа характеристика на персонажите. Но той е също начин за насочване към “втория план” на събитието.

4. ПЕЙЗАЖ

ИВАН ВАЗОВ
Пейзажът характеризира мястото, времето, обстановката. Той е зависим от индивидуалния наблюдател (герой, разказвач, автор). Пейзажът се отличава с пластична, дори документална точност.

ЕЛИН ПЕЛИН
Пейзажът е “душата” на събитието” (И. Панова), лиризиращият компонент на разказа. Той допълнително одухотворява творбата. Пейзажът се утвърждава като “всеприсъстващ” участник в събитието; той не е наблюдаема (за автора и героя) същност, а нужният постоянен “трети партньор” в художествената ситуация.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Пейзажът характеризира на вътрешното състояние на героите – има видени от тях картини, “хванати” точно и лаконично, често сведени до натоварени с висока знаковост предметни детайли или образни ремарки. Авторът “нахвърля” словесно пейзажа и го оставя на читателското възприятие – свободен за съзерцание и възсъздаване.

5. АВТОРСКО ПРИСЪСТВИЕ

ИВАН ВАЗОВ
Авторът играе ролята на “всезнаещ” разказвач и коментатор; неговото присъствие в текста често е композиционно обособено – то се открива в лирико-публицистичните, “философските”, историческите въведения, епилози и отстъпления. Авторът постоянно “диалогизира” с читателя – заема посредническо-дидактическа позиция между него и предмета на разказа. Воден от съзнанието за национална мисия, той тълкува художественото събитие като проява на народния живот.

ЕЛИН ПЕЛИН
Авторското присъствие е дискретно. Авторът не насочва гледната точка на читателя, не посредничи между герои и публика, а застава “зад кадър” и предлага своята визия за художествена действителност като позиция на читателя. Най-често този похват проличава при пайзажните картини – пейзажът допълнително разширява и задълбочава изображението, обогатява го не толкова пластически, колкото с внушението за духовна пълнота. Авторът се “скрива” в героите и в сюжета, внушава вълненията си и определя присъствието си чрез персонажите и събитията.
Характерни похвати за изграждане на авторовата позиция спрямо героите са лиризмът и хуморът: ако симпатизира на героя, авторът го представя лирически нюансирано; ако го критикува или изобличава, прибягва към иронията, хумора и дори сарказма.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Авторското присъствие е дискретно. Той не се стреми да налага своята оптика върху отношенията между читателя и предмета на разказа. Героите и обстановката са видени чрез гледната позиция на действащия герой – така се създава своеобразна “мистична” достоверност на художествената визия.

6. ГЕРОИ

ИВАН ВАЗОВ

Вниманието е
7. КУЛМИНАЦИЯнасочено към гражданските и политическите вълнения в българското общество. Героят е българинът от епохата, когато търси измеренията си на гражданин. Героите са в реално взаимодействие със света – така те се променят, създават себе си. Вазовите герои винаги са съотнесени с конкретните обстоятелства на епохата и с развитието на националната идея.

ЕЛИН ПЕЛИН
“ Героите трябва да ги приспособява човек към сюжета. Те са ми потребни, за да си оправдая сюжета.”(Елин Пелин). Светът променя хората, следвайки своите закони: героите се съотнасят със съдбата; тяхната участ зависи от съдбата на света, който разказът разкрива.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Героите на Йовков са преди всичко човеци, нравствено-духовни единици, всеки от тях носи по една човешка вселена в себе си. Тези герои намират себе си, превръщайки се в извор на добродетели, каквито Йовко
в открива у всеки герой – независимо от неговите социални характеристики. Обединяваща черта на Йовковите герои е стремежът към самопознание.

7. КУЛМИНАЦИЯ

ИВАН ВАЗОВ
Кулминацията на събитието във Вазовите разкази е моментът на върховно изпитание на гражданските добродетели, нравствените качества и патриотичните идеали на героите.

ЕЛИН ПЕЛИН
Кулминацията на събитието съвпада с идейно-художествената кулминация на разказа. Тя е връх на разказното повествованието и представя героите в ситуация на съдбовен избор.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Кулминацията на събитието не съвпада с психологическата и идейно-художествената. Кулминацията е онзи “духовно-възвисяващ момент”, в който нравствените ценности преминават през изпитания.

8. ФИНАЛИ НА РАЗКАЗИТЕ

ИВАН ВАЗОВ
Финалът разкрива вътрешните смислови възможности, заложени в експозицията и разгръщането на художественото действие.

ЕЛИН ПЕЛИН
Краят на разказа обикновено е едновременно и развръзка на действието.“Работата в разказа е, според мене, да му знаеш края, да знаеш как трябва да свърши…” (Елин Пелин). Финалът е значим градивен компонент на разказа.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Финалът е идейно “предопределен”, не играе ролята на кулминация, т.е. представлява повече следствие, отколкото развръзка.

9.ОБРАЗ НА СВЕТА

ИВАН ВАЗОВ
Светът е подчинен на причинно-следствени отношения, а героят се оказва съдбовно зависим от света.

ЕЛИН ПЕЛИН
Динамичен свят, пълен с конфликти, чието разгръщане и разрешаване е движеща причина на човешките драми.

ЙОРДАН ЙОВКОВ
Художественият свят е статичен, лишен от елемента на конфликт с човека. Между вътрешното състояние на героя и света около него има повече едновременност, съвпадане, съзвучие, контраст, отколкото причинно-следствена връзка и зависимост.

Из: книгата „Елин Пелин – литературни интерпретации“, ИК Кръгозор, 2005

ПРЕНАСЯНЕ НА НОВ РЕД

Когато мястото на реда не достига да напишем някоя дума, слагаме тире и пренасяме останалата част от думата на нов ред.

При пренасяне на думите трябва да спазваме следните правила:

1. На нов ред се пренасят цели срички.

2. Не могат да се пренасят на нов ред едносрични думи: мост, връх, стълб, пръст, шест, храст, бряг....

3. Не се пренасят съкращения като БНБ, ООН ...

4. Буква ь не се отделя от съгласната, която е пред нея: ак-тьорски, ми-ньорски...

5. Буквосъчетанието ДЖ, когато означава един звук, не се разделя: боза-джия, су-джук и може да се раздели, когато всяка от буквите Д и Ж бележи отделен звук: над-живея.

6. Сама буква не се оставя нито на горния, нито на долния ред.

7. Когато една съгласна е между две гласни, тя отива на долния ред: ко-кичето и коки-чето; кни-гата и книга-та.

8. Когато има две или повече съгласни една до друга, поне едната от тях трябва да слезе на долния ред: равен-ство, равенс-тво, равенст-во.

9. Препинателни знаци не се пренасят на нов ред.

Упражнете дали сте разбрали пренасянето на нов ред

Пренесете думите параход, празник, балканджия, магьосник.

пример: заграждам: за-граждам, заг-раждам, загра-ждам, заграж-дам

Разработил: Павлина Тотова

Още по темата ”Защо четенето е важно” от колегите от Яника

ВНИМАНИЕ!!!

Части на речта

Частите на речта са десет: съществително име, прилагателно име, числително име, глагол, наречие, местоимение, съюз, частица, междуметие, предлог.


1. Съществително име.
а) Особености и разновидности.

Съществителното име е дума, с която се назовава предмет, явление, лице, животно, растение и пр. Съществителните имена се делят на четири основни категории:

- нарицателни (назовават предмети и същества) стол, блок, път, маса, човек, дете, ученик, книга, птица, котка, дърво и пр.;

- собствени ( назовават лице, обект или територия с неговото име) Пламен, Иван, Георги, България, Гърция, Стара планина, Дунав, Черно море;

- абстрактни (назовават нематериални, духовни, отвлечени понятия) истина, идея, вярност, дързост, единство, патриотизъм, тъга, любов;

- конкретни ( назовават материални, веществени неща) стол, дреха, река, автомобил, страна, планета, облак.

б) Категории на съществителното име. Род, число, определителен член –а, ът, -ят, -та ученик –ученика – ученикът; учител – учителят, нощ – нощта.

2. Прилагателно име
а) Особености и разновидности.

Прилагателното име е дума, която се съотнася (прилага) към някое съществително име и по-рядко към друго прилагателно име, за да поясни негово качество, произход и притежание. По значение прилагателните се делят на два основни вида:

- Качествени:

за цвят – бял, червен, син, зелен и пр.;

за вкус: горчив, сладък, кисел, солен;

за размер: голям, малък, висок, нисък;

за форма: прав, объл, квадратен, цилиндричен и пр.; за физически качества: твърд, мек, гладък;

за духовни качества: умен, емоционален, коварен, притворен, лицемерен и пр.

– Относителни прилагателни имена, които поясняват свойство, свързано с:

веществен произход – дървен, алуминиев, железен, копринен, циментен, каменен и пр;

местен произход: селски, градски, американски, руски, македонски, добруджански, плевенски, софийски;

принадлежност: семеен, личен, народен, държавен, фирмен и пр.;

предназначение:чаен, супен, перилен, бензинов, нафтов, газов.

б) Категории на прилагателното име: род (богат, богата, богата), число (богат, богати), определителен член -ят, -та, -то (богат – богатият, богатата, богатото ).

3. Числително име - Числителното име е дума, която означава броя или реда на обектите и съществата.

Числителните имена се делят на два основни вида:

а) бройни, с които се показва броя на предметите ( едно, две, пет, десет, сто, хиляда );

б) редни, с които се показва реда ( първи, втори, трети, пети, десети).

Числитените имена притежават род (пръв – първа – първо), число ( пръв – първи) и определителен член ( пръв – първият – първата – първото).

4. Местоимения - основната функция на местоименията е да заместват думи, изречения или абзаци, за да се избегне тяхното повторение в текста.

а) Особености и разновидности.

– Лични местоимения: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те;

– Притежателни местоимения: мой, твой, негов/неин, наш, ваш, техен;

– Възвратни лични местоимения: себе си/се/; на себе си/си/;
- Възвратни притежателни местоимения - свой, своя, свое, свои / си/;

– Показателни местоимения: този, тази, това, тези, онзи, онази, онова, онези,тоя, тая,туй, тия; оня, оная, онуй, ония; такъв, такава, такова, такива; онакъв, онакава, онакова, онакива, толкова;

– Въпросителни местоимения: кой/що, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви; чий, чия, чие, чии; колко;

– Относителни местоимения: който, която, което, които, какъвто, каквато, каквото, каквито; чийто, чиято, чието, чиито, колкото;

– Неопределителни местоимения: някой, нещо, някоя, някое, някои, някакъв, някаква, някакво, някакви; някакви, нечий,нечия. нечие, нечии; няколко;

– Отрицателни местоимения: никой/нищо, никоя, никое, никои, никакъв, никаква, никакво, никакви; ничий, ничия, ничие, ничии; николко;

– Обобщителни местоимения: всеки, всяка, всяко, всички, всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви; всичкия/всичкият, всичката, всичкото, всичките;

5. Глагол
Глаголът е дума, която означава действие или процес, извършвано или изтърпявано от даден предмет или лице.


Ученикът чете. Книгата падна. Ученикът мълчи.

а) Категории на глагола:

– Лице и число: аз работя (1 лице, единствено число), ти работиш (2 л. ед. ч.), той работи (3 л. ед. ч.), ние работим (1 лице, множествено число), вие работите (2 л. мн. ч.), те работят (3 л. мн. ч.).

– Залог на глагола:

деятелен ( ученикът чете книга),

страдателен ( книгата се чете от ученика).

– Вид на глагола (свършен, несвършен):

чета (несвършен вид), прочета (свършен вид), седя (несвършен вид), седна ( свършен вид).

– Време на глагола:

1. пиша (сегашно време),

2. писах (минало свършено),

3. ще пиша (бъдеще време),

4. писал съм ( минало неопределително време),

5. пишех ( минало несвършено време),

6. бях писал ( минало предварително време),

7. ще съм писал ( бъдеще предварително време),

8. щях да пиша ( бъдеще време в миналото),

9. щях да съм писал ( бъдеще предварително време в миналото).

– Наклонение на глагола:

Изявително наклонение ( аз работя в градината).

Повелително наклонение ( иди работи в градината).

Условно наклонение ( бих работил в градината)

Преизказно наклонение ( той щял да работи в градината)


б) Нелични форми на глагола

Нелични форми на глагола в българския език са причастията, деепричастията, отглаголните съществителни. Те са наричат така, защото при тях липсва категорията „лице”.

1) Причастия

Причастията стоят на границата между глагола и прилагателното име и затова притежават категориите род и определителен член!

– Сегашно деятелно причастие – са всички отглаголни форми, завършващи на окончанията -ящ, -ащ, ещ. Например: четящ, ядящ, лежащ, можещ, бягащ.

– Минало свършено деятелно причастие – са всички отглаголни форми, завършващи с окончанието -л. Например: чел, рекъл, дошъл, дал.

– Минало несвършено деятелно причастие – са всички отглаголни форми, завършващи с окончанията -ял, -ал, -ел. Например: четял, работел, бягал, пишел, искал.

– Минало страдателно причастие – са всички отглаголни форми, завършващи с наставките -ан, -ян, -ен, -ат, -ит. Например: казан, видян, искан, четен, вдигнат, изпит.

2. Деепричастието е отглаголна форма, която завършва с наставките – айки, -ейки. Например: работейки, имайки, бягайки, виждайки.

6. Наречие

а) Особености

Наречието е дума, която пояснява един глагол, по-рядко друго наречие или прилагателно име. Наречието уточнява начина, мястото и времето на извършването на действието. Наречието отговаря на въпросите КЪДЕ? КОГА? КАК? ПО КЪКЪВ НАЧИН? ДО КАКВА СТЕПЕН?

б) Разновидности:

Наречия за време: днес, утре, вчера, догодина, зимъс, лятос, напролет, наесен, нощес, заранта, пладне.


Наречия за начин: добре, зле, приятно, тихо, бързо, мъжки, майсторски, така, иначе, някак, никак, всякак, изведнъж, мигом, бързешком, лежешком, пълзешком, горе-долу, криво-ляво.


Наречия за място: тук, там, горе, долу, назад, напред, наляво, надясно, някъде, никъде, всякъде, къде, където.


Наречия за количество: много, малко, кратко, често, рядко, веднъж, дваж, двукратно, двойно, колко.

7. Предлози

Предлозите са служебни думи, които служат за създаване на смислова и граматична връзка между глаголи, съществителни имена, наречия, числителни имена и прилагателни имена в състава на изреченията.

Най често срещаните предлози в българския език са:

под, над, зад, върху, за, между, край, като, към, от, до, след, у, чрез, при, спрямо, срещу, с (със), в (във), сред, преди, през, на, по, поради, освен, вместо.

Освен думи-предлози в българския език се срещат и предложни изрази:

предвид на, въз основа на, по случай, независимо от, и пр.

8. Съюзи

Съюзите са служебни неизменяеми думи, които свързват еднакви части в простото изречение и прости изречения в рамките на сложното.

а) Съчинителни съюзи

По-важни съчинителни съюзи в българския език са: и, или, ни, нито, а, но, само че, ето защо, тоест, именно, прочее, пък, затова, хем.

б) Подчинителни съюзи:

че, да, който, какъвто, чиито, когато, докато, щом, където, като, както, понеже, затова, за да, колкото, ако, при условие че, освен че, така че.

9. Частици

Частиците са неизменяеми служебни думи, които имат функцията да подсилват смисъла на изречението. Според службата която изпълняват в изречението частиците биват следните видове:

а) Демонстративни: ето, хей, ей, хе ( Ето нашето училище. То се намира хей там).

б) Призивни: бре, бе, брей, ма, мари, ей, я, де.

в) Въпросителни: ли, дали, нима, нали.

г) Отрицателни: не, ни, нито.

д) Потвърдителни: да, аха, зер.

е) Усилващи: май, едва ли, уж, нека, дано, дори, чак, леле, хай.

10. Междуметия

Междуметията са служебни неизменяеми думи, които служат за изразяване на емоции и настроения, или за пресъздаване на различни звуци и шумове от действителността.

а) Междуметия за изразяване на емоции, настроения и мисли: ах, ах, гледай ти, боже мой, браво, ура, хм, их, олеле, олеле боже, майчице, дявол да го вземе, тц-тц, ало, хей, кураж, давай-давай, стоп, внимавай, вън, млък, марш, марш оттук, вън, огън, махай се, варда, шшшт, помощ.

б) Междуметия звукоподражания: бъл-бъл-бъл, бъл-бук, бъррр, фиу, мяу, бау-бау, кудкудяк, чик-чирик, грух-грух, пи-пи-пи, би-бип, пуф-паф.

💐💐💐💐💐💐💐

Родителска среща 19.09.2017г - 18.30ч в 208 стая