19/03/2021
Някога чували ли сте приказка за зъботехника?
Феята на зъбите, на възрастните хора.
Иво и баба му заедно отидоха на зъболекар. Той извади и на двамата по еди зъб. Когато се пребираха към къщи момчето подскачаше весело. В ръчичката си стискаше зъбчето увито в салфетка. Баба му беше тъжна.
-Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчеатат под възглавниците и феята на Зъбките ще ни даде пари, а после ще ни сложи по един още по- хубав зъб.
-Тази фея идва само при децата. За бабите няма нови зъби. Един по един всичките ще ми извадят и ще заприличам на баба Яга.
-Наистина ли, бабо. Аз ще я питам тази фея. Само на тебе да направи едно ново зъбче. Не искам да си тъжна.
През нощта момчето не мигна. Очакваше феята на Зъбките, защото трябваше да проведе с нея важен разговор.
Към полунощ тя наистина дойде. Летеше много тихо, като малка пеперудка, но момчето беше нащрек и я усети веднага.
-Фейо на Зъбките, видях те, не се крий от мен! Трябва да говоря нещо много важно с теб.
-Какво е толкова важно? Ако мога ще помогна.
-Направи ново зъбче и на баба!
-Съжалявам, но не мога. Зъбките на децата и на възрастните са много различни, и аз вече съм изгубила умението си да ги правя.
-Но нали някога си правела и за възрастни?
-Да, докато не срещнах цар Усмивко. Ще ти разкажа всичко от самото начало.
В едни много далечни времена бях много натоварена с работа. Щом на някой му падне зъб, аз веднага правя нов. Колкото пъти падат, аз правя на млади и на стари. Докато не се появи този цар Усмивко. Никой не знаеше истинското му име, винаги на лицето му грееше широка усмихва и затова всички го наричаха така. Усмивката е хубаво нещо, но поне да си миеше зъбите. А той беше скаран с четката и пастата за зъби. Никога не ги миеше и колкото зъби му правех, те бързо се разваляха, а на всичкото отгоре и много го боляха. Един ден той много се ядоса. И ме извика при себе си.
-Какви са тези дефектни зъби, които винаги ми правиш? Искам здрави зъби. Царски зъби. Направи ми зъби от злато!
-Но аз не мога да работя със злато. Аз правя само истински зъби.
-Тогава от днес нататък в този дворец няма място за теб.
Така ме прогони. Намери си най- знатния златар в кралството и той му направи зъби, точно каквито искаше. Когато се усмихваше, устата му грееше като слънце със златните зъби.
Царят вече нямаше нужда от мен, но аз не се притеснявах. Все пак имаше достатъчно хора на, които помагах.
Един ден принцесата каза:
-Татко, падна ми зъб. Трябва ми феята.
-Никаква фея- отсече царят.-ще ти направим зъби като моите.
-Ти да не си луд! Аз съм дама, как ме виждаш с такива зъби. Ще приличам на някаква ламя в устата. Искам моите зъби да са бели, като порцелановата мивка в банята.
-Няма проблем. Майстора на мивки ще ти направи.
Много се чудеше майстора как да направи зъби. Пробва какво ли не, но накрая направи прекрасни зъби. Бели като мивка. Принцесата беше много щастлива.
Най- трудно беше със старата царица. Майката на цар Усмивко. На нея наведнъж и нападаха всички зъби. Тя много се ядоса на сина си, че ме е прогонил, но той беше категоричен, че „нещата ще се оправят без фея“.
Царят събра всички служители в двореца и им възложи задача да измислят как да направят зъби на майка му. Който успее, за награда ще му изпълни едно желание. Всички се заеха със задачата. Умуваха, майсториха какви ли не чудеса, но нищо не се получаваше. Най- вдъхновен беше младия обущар Каучо. Той правеше уникални обувки за знатните особи, но не знаеше как да направи зъби. Въпреки това на мига си измисли желание. Той бе влюбен в принцесата и беше решен на всичко, за да сбъдне мечтата си да се ожени за нея. За съжаление никаква идея не му идваше наум. Веднъж реши да тръгне по света да дири прозрение. Тъкмо излезе от градските порти и се сблъска с един странен човек. Той беше черен, като каучука от който правеше подметките на обувките. Дрехите му бяха много интересни и пъстри. Личеше си, че идва отдалече.
-Как се казва този град?
-Това е град Марден. А ти от къде идваш, страннико?
-Аз идвам от много далече, чак от Африка. Търгувам с неща, които тук не сте виждали. Ще ми помогнеш ли да намеря подслон?
Каучко веднага се замисли, че този човек може да му помогне.
-Разбира се. Бъди мой гост. Домът ми не е голям, но сърцето ми е широко. Ще се чувстваш като у дома си.
Заведе чужденеца в къщата си. Настани го. Сложи каквото има на трапезата и го запита какво продава.
-Аз продавам слонова кост. От нея изработвам всякакви бижута, накити, пръстени…- Чужденеца извади един гердан с големи бели мъниста.
Щом го видя Каучо, веднага му хрумнала идея.
-Можеш ли от тази слонова кост да направиш форма на човешки зъб?
-Това е много странно. За какво ти е този човешки зъб?
Обущарят разказа всичко, за кавгата на царя с мен и за трудната задача. Африканеца се съгласи да се опита.
Още на другата сутрин се захвана да прави зъби от слонова кост. Гледаше в устата на Каучо, гледаше своите зъби в огледалото и накрая измайстори един комплект с всички зъби. Съвсем, като истински. Това беше лесната част, но как да ги задържат в устата? Двамата заедно мислеха и премисляха, но нищо не им идваше наум.
Изведнъж някой почука на вратата и пред тях застана един от слугите на царя.
-Обущарю, ела в двореца, защото трябва да направиш нови обувки на принцесата!
-Веднага ще си взема инструментите и идвам. Може ли с мен да дойде и моя гост? Той идва от далечна Африка и продава невиждани неща. Принцесата и придворните дами много ще ги харесат.
-Идвайте и двамата, но по- бързо.
Чужденеца видя как Каучо, заедно с другите инструменти взема едно сандъче пълно с глина. Учуди се за какво е това.
Когато отидоха в двореца принцесата пожела докато обущаря си върши работата да разгледа какво е донесъл странния търговец.
Той и показваше накитите от слонова кост и гледаше как Каучо накара принцесата да стъпи в сандъчето с глина. Обущаря си свърши работата, търговецът си продаде стоката и се прибраха.
Каучо напълни вдлъбнатините в глината от краката на принцесата с гипс. После със специална технология изработи подметките за обувки на принцесата.
-Така ли се правят обувки? Никога не съм знаел това. При нас се правят много по- просто.
-И тук се правят по друг начин, но това са обувки за принцесата и те трябва да са идеални и удобни по крачето ѝ.
-Знаеш ли, хрумна ми идея. Защо не направиш така и зъбите на майката на царя? Ще го изработиш все едно правиш подметка, но ще вземеш мярка от устата ѝ. На нея ще залепим зъбите от слонова кост.
-Това е чудесна идея, как не се сетих по- рано! Даже ще боядисам каучука в розово и изобщо няма да си личи, че зъбите не са нейните.
Така двамата направиха първата протеза. Старата царица беше много доволна. Усмихваше се широко и дъвчеше смело.
Каучо се ожени за принцесата и заживяха в любов и разбирателство.
Царят събра всички майстори, които бяха изработили зъбите на семейството му. Нарече ги зъботехници и каза, че от днес нататък те ще са феи на зъбките за възрастните хора. После всички съседни царства видяха от него. Обучиха си зъботехници и сега аз правя само зъбки за децата .
-Фейо на Зъбките, а сега има ли зъботехници?
-Да има много зъботехници. Те работят със зъболекарите и правят нови зъби за възрастните хора. Използват модерни техники и зъбите стават съвсем като истински.
На сутринта Иво се събуди усмихнат.
-Бабо, бабо, не се тревожи, че ще останеш без зъби! Има фея на зъбките и за теб. Тя се казва зъботехник, работи със зъболекаря и ще ти направи много хубави зъби.
26/11/2020
29/10/2020
04/10/2020