18/10/2021
Приказки под заводския комин.
Имало едно време един цар, който бил голям господар. Построил си той завод за чудо и приказ. Накупил машини, назначил хора, сключил договори и работата някак си тръгнала. С години вървяла и оборотите нараствали. От един момент обаче, започнали проблеми да се появяват. Закъснявали срокове, връщали му произведена продукция, която имала дефекти, а някои от най-верните му клиенти го изоставили. Не стига това, ами и хората му започнали да се оплакват. Някои от ключовите му служители го напуснали, а другите, които останали били, като мъртви души. Ходели на работа, колкото да отбият номера и не проявявали никаква инициативност. Началниците на отделните звена се опитвали да направят нещо, както те си знаят, но по-лошо ставало. Продуктивността спадала, а разходите се увеличавали. „Малко им плащам” – мислел си царят и увеличил заплатите. Това закрепило положението за месец-два, но после всичко се върнало по старо му. Хора продължили да напускат, а нови нямало, откъде да се вземат. Никой не искал да работи за господар. Времената се били променили и други неща вълнували хората. Те искали да им се обръща внимание. Някой да ги похвали, когато си свършат добре работата и да знаят защо изобщо ходят на работа. Искали да виждат смисъл, да усещат полза за себе си и да се развиват. При царя развитие нямало. Той само сочел с пръст и издавал заповеди. Егото му било толкова голямо, че покривало целия завод, като облак. Дори пушека от заводския комин не можел да пробие облака.
Един ден на царя му звъннал телефона и секретарката му казала, че някакви хора искат да се срещнат с него. Те били техници. Извършвали ремонт и поддръжка на екипи и колективи. Искали да се срещнат и да разберат къде е болката на царя и как могат да му помогнат. Още повече, че проблемите, които той имал, ги имало навсякъде. Не било чак толкова страшно ако се вземат мерки навреме.
– Добре! Да заповядат! – казал царя.
Дошъл денят на срещата и техниците дошли. Обяснили те на господаря, кои са , с кого са работили и какви резултати са постигнали. Дали му да разбере, че ако не вземе мерки веднага, болката му ще премине в агония. И от него зависи всичко. Те не искали много. Само трябвало да поработят малко с хората в предприятието, а най-вероятно и с него самия.
Господарят се зачервил, не бил свикнал някой да му казва какво трябва да прави, а още по-малко какво трябва да спре да прави. В стаята станало задушно и въздухът започнал да свършва. Отворил господаря прозореца, а пушекът от заводския комин нахлул в стаята. И всички се разбягали ...