АРЕТИ - Училище по старобългарска сабя

На 18.04., училище Арети взе участие в тазгодишното издание на турнира Sofia Sidesword Sprind. Макар и в скромен състав от двама души, представянето ни беше на ниво. Станислав Витков стигна до 5- то място в дисциплината side sword и до двубой за бронза в триатлона, където остана 4-ти. Поздравления за прекрасната му игра и заслужените награди!

Премина успешно поредното издание на турнира Sofia CrossSwords https://sofiaxswords.com/ .
Училище ,,Арети'' - гр. Варна, изпрати седем състезатели за битките и беше един от най-многобройните отбори в турнира. Трима от нашите фехтовачи се състезаваха за първи път, но това не им попречи да се представят повече от добре. Божидар Лалев, който вече е златен, сребърен и бронзов медалист от различни НЕМА турнири, този път се задоволи само с III - място в Open Arming Sword ( едноръчен меч) и III място в Open Sword & Buckler (меч и бъклър), а Мария Димова от нашия нов клон в гр. София, зае III място на Ladies Light Longsword (дълъг меч при дамите). За нея този бронзов медал е първото отличие и най-успешното представяне до сега, за което я поздравяваме!

Сърдечни благодарности на организаторите за поканата и доверието!

Макар и с малко закъснение, огромни благодарности и поздравления на фехтовачите от Арети (Илиян Станчев, Божидар Лалев, Румен и Сениха Хазим), за борбите и победите им в Sofiq Sidesword Sprind – турнирът по историческа фехтовка, организиран от Клуб за историческа фехтовка Freifechter Sofia, с подкрепата на Медовина Meadly - Bulgarian Craft Mead. и провел се в гр. София на 26.04.2024г.
Турнирът се проведе на 26.04. 2024г., в гр. София и на него бойците примериха сили в три категории:
* Sidesword (едноръчен ренесансов меч със сложна дръжка за защита на ръката)
* Ladies Sidesword
* HEMA Triathlon - single-handed weapon (едноръчно оръжие), single-handed weapon with companion (едноръчно оръжие с придружаващо второ такова), longsword (дълъг двуръчен меч)

В дисциплината Ladies Sidesword, трикратната ни златна медалистка от турнирите Sofia CrossSwords, сега завоюва III място и бронзовия медал, а Божидар Лалев, който също е носител на сребърен и бронзов медал от турнирите Sofia CrossSwords, сега спечели очакваното I място и златния медал в в HEMA Triathlon на Sofiq Sidesword Sprind.
Поздравления!

Основи на сабята 6. Късносредновековната сабя от българското етническо и културно пространство, в периода XIV – XVII век и хусарите.

Това е времето когато оръжието сабя, тръгва на своя нов победоносен поход в земите на Стария континент, носено от първите хусари на Европа (старобълг. хонсари; гръц. χωσάριοι, χωνσάριοι , лат. cursores – ,,разбойник, нападател, лек конник‘‘/Суидас лексикон от X- XI век; Законника на сръбския крал Стефан Душан и Житието на Св. Ромил Видински от XIV век ).

Хусарите (лат. hussarones/унг. huszár) са лековъоръжени конни части (лат. expeditissimus equitatus ), сформирани за борба срещу турците от унгарския крал Матяш Корвин/Хуняди (1458-1490 г.), първоначално като част от прослувутата му наемна ,,Черна армия‘‘:

,, леки конници въоръжени с дълги копия, мечове и лъкове с високи източни седла взети от аварите, облечени в ярки национални костюми с пера и държащи в лявата ръка щитове с формата на сълза. Названието им е хусар. " (унгарски канцеларски документи от XVвек)

За образец на тези войски служи османската нередовна кавалерия набирана от балканските народи, като подобно на това и унгарската хусария първоначално се състои от трансилванци, молдовци и т.н. раци или ратци (унг. rác, rácok; нем. ratzen, полск. racowie) – военизирано население (стбълг. ратци, гръц. стратиотис – ,,ратници, войници‘‘), с източноправославно вероизповедание от областта Расция (лат. Rascia) - граничните земи между Унгария и Турция по Средния Дунав.

Забележка: Според сръбската историография Rascia е латинизираното име на централната сръбска област Рашка/ Raška, а земите по унгарската граница са известни като Нова или Малка Рашка, т.е. ратците са сърби, но се изпуска факта, че това е етноним, който никога не се е използвал като самоназвание от сърбите и дори се счита за обиден, а името на областта произлиза от стария български пограничен военен пост - град Рас (стбълг. Рас), владян от българите до XI век, а по – късно ромейски град в границите на българската Охридска епископия, преди да стане столица на сръбската династия Немани, в края на XII век.

,, Да забележим, че славянската реч е твърде разпространена и широко се употребява в много страни и области. Тук могат да се отнесат: сърби, расции или българи и бошнаци, сега покорени от турците ... Завладявайки България и Расция, той (Мехмед II), завзел Смидер, великолепният замък на Расция на р. Дунав. Нападайки оттам, той обърнал в пустиня Далмация и Кроация и проникнал в Штирия и Австрия.” (Матвей Меховски ,,Трактат за Двете Сарматии”, 1517г.)

,,Скоро стигнахме Вахич (дн. Мохач) ... Тук свършва Унгария и започва Горна Мизия, Босна и Сърбия… Ратците от Белград насам са българи и мизи (за разлика от тези от Буда до Мохач, които са хървати) - истинските жители на страната, много измъчвани от турците. Те са почти полудиви хора с дълги коси до раменете и четиривърхи шапки, подобни на турските.'' (Стефан Герлах, ,, Дневник на едно пътуване до Цариград и обратно”1573-1578г.) https://hrcak.srce.hr/clanak/325892

В Централна Европа и в частност в Полша, сабята от най-ранния източен тип (балкански или южнославянски, по-късно развил се в унгарско-полска сабя тип I) навлиза масово паралелно с промяната на концепцията за водене на конен бой в края на XV век. Това започва след смъртта на унгарския крал Матяш Корвин и разпускане на неговата ,,Черна армия‘‘, част от която отива в Полша, както и след катострофалното поражение нанесено от молдовския крал Стефан III Велики на полската армия водена от крал Ян I Оллбрахт (1492 – 1501) на 26 октомври 1497г. в Козминската гора (Буковина). В това сражение загиват 5000 полски рицари, фактически по-голямата част от боеспособната полска шляхта и полското кралство предприема опит за бързо възстановяване на боеспособността на армията си, чрез набиране на нов тип конница от добре обучени, но лековъоръжени контингенти. Погледът естествено се обръща към Унгария и Балканите и така през декември1501г. са сформирани първите роти (hussarorum alias raczev) на станалата по-късно известна полска крилата хусария.

Късносредновековната южнославянска (балканска) сабя, както и османската такава, шетат из тогавашна Европа не само в ръцете на балканските хонсари и техните наследници унгарските и полски хусари, но и с османската войска, чиято нередовна лековъоръжена конница на граничарите ,,акънджии‘‘, бейските дружинници ,,делиилер‘‘ (тур. deliler - ,,безумни, луди‘‘) и отбраните войни ,,левент аскеръ‘‘, е прототип на ранната хусарска конница и се набирала най-вече сред ,,войнуганъ аскеръ‘‘ - привелигированото войнишко съсловие на българите и другите балкански народи:

,,всички синове и мъже достойни, без разлика на вяра и народност, които са от привилегированата войнишка рая, синове на войници и войнигани, които са опитни да държат оръжие и да се сражават на бойното поле , непременно да се записват като ,,герои-юнаци”(левент аскеръ) в отредите на нередовната конница, със заплата от 6 акчета дневно на кон и юнак, а после ще им се добавят още по 4 акчета.; записаните войници ще служат и подпомагат редовната армия най-малко една година, след което ще получават държавна пенсия равна на заплатата… Записаните доброволци да бъдат от свободните ми и привилегировани поданици като: кулоглу аскер, войниганъ-тайфаси, ямакъ-войниганъ, завантъ-оглуларъ, доганджи-тайфаси и пр… Да бъдат здрави , пъргави, млади, решителни, въоръжени добре и юнаци в боя” . (султански ферман издаден на 14 септември 1684г от Мохамед IV, по повод събирането на войска за започналата война с Унгария).

И като стана дума за тези времена, ето и част от една стара песен за битки и за сабята – верен спътник и мила посестрима, на героя от Юнашкия епос на българите.

Стана Марко - при царя отиде.
Кат го видя царю гсподарю,
зарадва се, че Марко управен.
Проговори царю господарю:
- Готов ли си Марко, да се биеш,
да се биеш с черния Арапин?
Отговаря баша дели Марко:
- Ой ви вази до триста риджели,
донесете триста остри саби,
триста саби, саби дамаскини,
да с' избере баша дели Марко,
да с' избере, сабя по табьетя!
Донесоха тристата риджели,
донесоха, триста остри саби,
триста саби, саби дамаскини,
уписани със злато и сърма
и си лъщят като ясно слънце.
Проговори царю господарю:
- Избери си баша дели Марко,
избери си, сабя на табьета!
Разбърка ги баша дели Марко,
разбърка ги, сабя да избира -
коя хване, коя поугъне,
изкършва са у Маркови ръце...
Проговори баша дели Марко:
- Хубави са, царю господарю,
хубави са, ал' за мене не са -
те се кършат като сухи пръчки...
Няма, царю, мойта остра сабя,
мойта сабя, сабя дипленица,
що се дипли на дванайсе дипли
и си сече дърво и камъни...
Аз ще ида при моята майка,
да я питам, да ли не ми варди,
дал' не варди мойта остра сабя,
остра сабя, сабя дипленяца.
Отиде си при старата майка,
и говори баша дели Марко:
- Ой те тебе, стара моя мале,
запази ли мойта остра сабя,
мойта сабя, сабя дипленица,
що се дипли на дванайсе дипли,
и що сече дърви и камъни?
Говори му старата му майка:
- Завардих я, синко, и запазих,
ала ти е сабя ръждясала,
ръждясала сабя, тунясала -
девет годин ръждата я й яла!
Отговаря баша дели Марко:
- Ой те тебе, стара моя мале,
да я й яла, все не щ' й дояла -
донеси ми сабя дипленица!
Отговаря старата му майка:
- Аз остарях, милий мой сино,
не мога ти сабята повдигна -
ей я долу у тъмни зимници,
де си виси на черните дзиди,
изтляло й белото ремъни!
Скочи Марко, у зимници влезе,
откачи си сабя дипленица,
прекръсти се, сабята целуна
и на сабя тихо проговори:
- Ой те, сабьо, мила посестримо,
ти си за брат и ти за сестрица,
колко си ме пътя отървала
от делии, от кабадаии,
помогни ми й сега да надвия,
да надвия Черна Арапина!
И отиде у царски сараи,
де чакаше царя със риджели,
говори им баша дели Марко:
- Ето туй е мойта остра сабя,
остра сабя, сабя дипленица;
ни е злата, нито сърменита,
ала й верна, верна посестрима -
де ударя, назад се не връща!
Потегли я, Марко, да я вади,
да я вади от черна капия;
не се вади - сабя ръждясала,
ръждясала, сабя тунясала...
Проговори баша дели Марко:
- Пуста ръжда сабята не пуща:
девет годин сабя е ръждила,
девет меха масло ще да иска.
Донесоха до девет мехове,
девет меха масло адалия.
Наля Марко четири тулума,
у капия туня тунясала,
край сабята - ръжда ръждясала,
и потегли сабята да вади;
не се вади и не се помръдва...
Говори й баша дели Марко:
- Ой те тебе, сабьо посестримо,
и ти си, сабьо, много ожаднела,
ожаднела за дървено масло,
както Марко - за вино червено;
аз се напих, на се и ти напий!
И й наля още пет тулума...
Тури капия на лево колено,
заграби я у ръка левица
и потегли с ръка десница.
Изтръгна се сабя из капия
и пресече дванайсе диреци, -
тъй я Марко полека издръпна...
Позасмя се баша дели Марко
и говори на ръждива сабя:
- Ой те тебе, сабьо посестримо,
аз се боях, че ще ме засрамиш,
а пък ти си още здрава била,
ой здрава си, ала си ръждива,
както беше Марко у тъмници!
Проговори баша дели Марко:
- Сега искам дванайсе майстора,
да ми клепят сабята ръждива,
да я клепят, и да си наточат
и на вода да я не прекалват.
Заповеда царю господарю,
да доведат дванайсе майстори.
Доведоха дванайсе майстори,
с най-главния стар уста-башия.
Проговори баша дели Марко:
- Ой те тебе, стар уста-башия,
мож ли клепа мойта хабна сабя,
да я клепиш и да я наточиш,
на водата да я изполучиш -
нито люта, нито мекушава,
да си сече дървя и камъни?
Ако ли я в вода не получиш,
ще я опитам у твоята шия -
'ко не сече дървя и камъни,
дали сече жили и гръкляни?!
Че я взеха дванайсе майстори,
да я клепят и да я наточат,
да я калят, нито твърде люта,
нито люта, нито мекушава,
да си сече дърви и камъни.
Клепали я три дни и три нощи,
калили я и наточили я -
лъсна сабя като огледало.
Че отиде Марко да я види
как я клепят и как я каляват,
как я точат и как я заглаждат.
Като виде сабята готова,
че се лъщи като огледало,
улови я у ръка десница,
огъна я налево, надесно -
ни се чупи, нито се удава,
а майстори треска ги отресе.
Че замахна баша дели Марко,
че замахна със острата сабя -
отсече им хладна наковина
и преплаши дванайсе майстори,
да си плюят всички у пазвите,
да н' ги хване три годишна треска.
И продума баша дели Марко:
- Ой те тебе, сабьо дипленице,
аз те имах ръждиво железо,
пък ти сечеш хладни наковини!
Бръкна Марко у куюм джобове,
да извади бакшиш да им дава -
не намери ни едно дукато -
той забравил, че е сиротиня,
че излезъл вчера из зандани...
Зачерви се и им проговори:
- Почакайте до два-дни и до три-дни,
дайте ми я сега вересия;
подир три дни аз ще ви заплата,
десет пътя, от колкото струва!
Взе си сабя и из път замина.
Говорят си дванайсе майстори:
- Халал да му й клепане й точене,
кат ни остави глави на рамене!
Че отиде баша дели Марко,
че отиде у царски сараи,
да покаже острата си сабя,
що отсече хладна наковина.
Събраха се до триста риджели,
да му видят сабя дипленица -
как се лъщи като огледало.
Говори им баша дели Марко:
- Ой ви вази до триста риджели,
ремъни се на капия гнили;
донесете две биволски кожи,
да си меря ремъни за сабя!
Донесоха три биволски кожи,
донесли ги до девет сарачи,
че говори Марко на сарачи:
- Отрежете дванайсе каиша
за сабята и за капията!
Отрезли му дванайсе каиша
за сабята и за капията;
турили им дванайсе праждови.
Припаса я баша дели Марко
и при царя със сабя излезе.
Проговаря царю господарю:
- Ой те тебе, баша дели Марко,
готов ли си на бой да излезеш,
да се удариш с черния Арапин?

Усети се Черна Арапина,
усети се, че това е Марко,
че го Марко за добро не гони...
Остави си сватба, първо либе,
разяри си люта бедевия,
колко беше люта за уши си,
тя сега се повече разлюти, -
повърна се Марка да посрещне.
Срещнаха се на равното поле,
срещнаха се в мъгли и прахове,
срещнаха се като буйни хали.
Цвилна пуста люта бедевия,
цвилна пуста, та полето екна.
Газибара назад не остана, -
пищят двата като самодиви.
- Дръж се, Марко, - Арапина викна, -
дръж се, Марко, ако имаш сила!
Прескочи го с люта бедевия,
прескочи го тъкмо седем пътя.
Юнак беше коня Газибара,
бедевия по-юнак излезе...
Измъкнаха саби из капии -
лъснаха се като ясно слънце,
Арапина - сабя дамаскиня,
що се вие като люта змия,
и си сече сребро и железо;
а пък Марко - сабя дипленица,
що се дипли на дванайсе дипли,
и си сече хладни наковини.
Развъртеха саби над глави си,
зафучаха саби, запищеха,
от сабите хладен ветър вее,
дет се срещнат, дето се ударят,
ясен пламък от саби изскача...
Веднъж саби силно претрещеха,
претрещеха силно презвънтеха,
Марковата сабя дипленица,
стана, пуста, на две половини.
Пресече си сабя дамаскиня,
що се вие като люта змия,
що си сече сребро и железо,
тънка беше, но жилава беше,
сухо сребро, с стомана сварено.
Вий се пусто, ала се не кърши...
Хитър беше коня Газибара,
съгледа си баша дели Марка,
че е Марко със полвина сабя,
ще му земне Черна Арапина,
ще му земне руса буйна глава,
скоро легна и Марка подлегна,
да го спази от острата сабя.
Замахна се Черна Арапина,
замахна се със всичка си сила,
да отсече Марковата глава.
Хитър бешэ пуста Газибара,
хитър беше, във очи гледаше,
повдигна си четирите нозе,
повдигна ги, нагоре изправи,
и посрещна арабскатата сабя,
посрещна я с сребърни петали,
подковани със злати гоздеи, -
пречупи се сабя дамаскиня,
пречупи се в златите гвоздеи,
прекърши се на три половини,
сал череня в ръка му остана.
Като виде пуста Газибара,
че Арапин без сабя остана,
рипна бърже като яребица, -
изправи се на нозе юнашки,
и говори хитър Газибара:
- Дръж се, Марко, сега с половина -
Арапина нема и половина!
Че замахна баша дели Марко,
че замахна със полвина сабя,
та отсече арабската глава,
отсече я чак до раменете.
Търкули се пуста черна глава
и с език си сърдито бълболи:
- Проклет да си, коньо Газибара,
по-проклети - златни ти гвоздеи,
що строшиха сабя дамаскиня...
Не ми й жално, дето млад отивам,
най ми й жално за първото либе,
че ще другий либе да ми либе!...
Поколничи коня Газибара,
поколничи при черната глава,
и Марко се от коня наведе,
набоди я на полвина сабя.
Проговори баша дели Марко:
- Ой те тебе, конче, Газибарче,
посвършихме юнашка работа,
ала всичка не сме довършили;
да стигнеме сега и сватбата,
да върнеме младата иевеста,
че я силом Арапина грабна,
да не плаче и да не въздиша -
да я върнем на царя в сараи!

Че отиде Марко при белбери.
да ги дари за девет бръснича,
да ги дари за девет каиша,
да ги дари за мити, бръснати -
насипа им по шепа жълтици,
да го повнят и да го приказват.
Че отиде при стар уста-баша,
що му клепа сабя дипленица,
и повика до девет майстори,
подари ги сег' шепа жълтици,
показа им сабя половина,
и им цапна по девет плесници -
кога калят, очи да отварвят,
че й дали вода мекушава.
Ако не 6е туй чудо ставало,
то не би се пело, приказвало,
по сватбите и по трапезите.
Наздраве ви, сватове, кумове!
https://liternet.bg/folklor/motivi-4/marko-pogubva-arapin/avtorizirana.htm

Направихме си днес една открита тренировка, за жилави стари разбойници и млади корави бойчета. Мъничко техника, повечко сила и бой😁.

Основи на сабята 5. Сабята и европейската фехтовална традиция в периода XIV – XVII век.

Трдицията за работа с дълго едноостро оръжие от типа на сабята, в Европа е достататъчно стара и може би датира от XII - XIII век - времето на кръстоносните походи, а първите кратки бележки за това, могат да бъдат намерени в Codex Döbringer и Codex Danzig, от средата и края на XIV век.
За пръв път обаче, методите за използване на този вид оръжие в битка, са описани подробно от Ханс Талхофер, във ,,Фехтовална книга от 1467‘‘ (Hans Talhoffer ,,Fechtbuch aus dem Jahre 1467‘‘). Там вече има отделна глава за това, наречена ,,За месера‘‘(нем.messer), която започва с емблематичните думи: ,,От тук започва учението за месера и нека да се смили над нас Бог‘‘.

През 1482 г. се появява и специално изследване, посветено на фехтовката с месер, „Изкуството на фехтовката с месери“, от Йоханос Лекюхнер (Kunst des Messerfechtens), след което раздели за работа с това оръжие, се появяват и в множество други фехтовални ръководства. В този период (XIII – XVвек), в Европа битуват и различни образци ,,саблеподобни‘‘ оръжия - фалшиони (falchion) и лангесмессери (langes messer) с клинове функционално съпоставими с тези на източната сабя, но съчетани с характерната европейска компановка на дръжката.

В началото на 16 век, в европейската фехтовална традиция се появява и едно ново фехтовално оръжие наречено ,,дюсак‘‘ (нем. dussack , от слав. тесакъ), което бързо се превръща в основото тренировъчно оръжие, обслужващо наработването на умения за бой с едноръчно оръжие въобще. Във фехтовален план, това оръжие е безспорен приемник на мессера и както се вижда от ,,Основи на рицарското изкуство за фехтоване‘‘, Андрe Паурнфейндт (Andre Paurñfeyndt. ,,Ergrundung Ritterlicher Kunst der Fechterey" ), 1516 г., понятията ,,месер‘‘ (messer) и ,,дюсак‘‘ (tesak) са синоними.

Още във второто по време ръководство ,,Атлетическото изкусттво‘‘, Паул Хектор Майер от 1540г., (Paul Hector Mair. "De arte athletica" ) същият този дюсак, вече е наречен ,,акинак‘‘ (лат. acinacis - ,,меч‘‘), което в латинско-германския речник от същия XVI век, се превежда буквално като ,,крива сабя‘‘ (нем. Ogetrümbter Sabel), което навежда на мисълта за начало, на преплитане на собствено европейската фехтовална традиция с тази на недобре познатата дотогава източна сабя.

Спецификите в използването на дюсака (сабята) от германската школа в този период, са добре отбелязани в италианския трактат ,,Три дни на Марк Антонио Пагано‘‘, 1553г. (Le tre giorni di Marc'Antonio Pagano, 1553г.), в който авторът описва немските фехтовачи, които ,,със своите къси оръжия с които повече секат, отколкото мушкат, извършват сложни кръгови движения и въртене и по този начин побеждават враговете‘‘, като изрично допълва, че ,,така постъпват също унгарци, поляците и други народи по тези земи.‘‘.

Това споменаване на унгарци, поляци и др. никак не е случайно, тъй като самата крива сабя се появява и налага в Централна Европа през Полша, паралелно с започналата там промяната в концепцията за водене на конен бой от края на XV век., включаща появата на т.н. ,,растци‘‘ (стбълг. ратци; гръц. стратиотис – ,,войници‘‘- военизираното погранично население между Унгария и България, Стефан Герлах 1573-1578г., ,, Дневник на едно пътуване до Цариград и обратно”.) и хусари“ („хонса – по български крадец” - Суидас лексикон), които са описани в унгарските канцеларски документи от периода, като: ,,леки конници въоръжени с дълги копия, мечове и лъкове с високи източни седла взети от аварите, облечени в ярки национални костюми с пера и държащи в лявата ръка щитове с формата на сълза. Названието им е хусар. " Същите донасят в Централна Европа и най-ранния източен (балкански или южнославянски) тип сабя, от периода XIV - XV век (по-късно унгарско-полска сабя тип I).

Така, в трактатът ,,Борба с оръжие и без‘‘ от Хенрих фон Гутенрод (Sciomachia et hoplomachia) от 1578г., главата посветена на това оръжие, вече носи показателното заглавие ,,Дюсак, Сабя‘‘ (нем. Düfsaken, Sebel), а фехтовачите в него носят традиционни полски и турски облекла, както и типични саби, за разлика от дървените (кожени) дюсаци, изобразени в по-ранните трактати. Защо това е така, става ясно от самото предисловие на книгата, където като учител на знаменития саксонски фехтовач е представен полякът Балтазар Крамон от Померания, в чийто матерен език подобен тип оръжие е наричано именно сабя. Появяват се и първите европейски образци саби, като,,унгарската сабя с S (венециански) – образен гард‘‘ (Еpee a la hongroise) от XV–XVI век, ,,унгарската сабя на Баторий‘‘ (по-късно полско-унгарска сабя тип II), някой форми на ,,дългия нож‘‘ (Langes messer) от XVI век, ,,швейцарската сабя‘‘(Schweizer säbel), ,,сабята с германска дръжка‘‘(Deutschgefaßter säbel), ,,сабята на Синклер‘‘ (Sinclair) от XVI–XVII век и т.н..

Анонимен холандски ръкопис, 1595 (англ. прев. Рейнер ван Ноорт ), описва вече и конкретно източния начин за работа със сабя, като казва: ,,Това е играта със сабята ,,дюссак‘‘ по турския начин. След като представихме игрите с меч ,,ксифос‘‘ и щит ,,скутарискио‘‘, сега ще видим продължението. За да играете добре с щит ,,аспида‘‘ и сабя ,,дюссак‘‘, трябва да ги използвате по турски... Това е турският начин, защото не може да се използва по друг начин“.

Чисто технически, много важни за нас са сведенията в една глава от трактата на Луис Пачеко де Нарваес от нач. XVII век, наречена ,,Противостояние на турската сабя /alfanje‘, където сабята е описана, като: ,,оръжие с което може да се нанася само един удар, а именно единствено разсичащият режещ удар, който се състои от едно само най-агресивно и естествено движение - повдигане на ръката със сабята право нагоре, докато се издигне високо под тъп ъгъл (което открива тялото за удар с меч, посредством напад ), след което се спуска надолу с голяма сила‘‘.

В немския трактат ,,Нова книга по изкуството за фехтоване с рапира‘‘, Микаел Хунд , 1611 г., (Ein new Künstliches Fechtbuch im Rappier. 1611) в два от разделите се разглежда боя с сабя (sebel) срещу рапира и обратното и като противодействие на сабята се предлага простото и ефективно мушкане във вдигнатата за удар ръка.

В ,,Нова книга за изкуството за фехтовка‘‘, Себастиан Хюслер, 1615г‘‘. (Sebastian Heußler. Neu Kunstlich Fechtbuch . 1615), макар и да не говори конкретно за сабята, я изобразява в две от илюстрациите показващи бойци в полско и турско облекло и дава съвети за сечене, които вероятно са приложими за всички режещи оръжия за една ръка от периода.

Най-подробно сабята (итал. Sciabla) е описана в работата на Франческо Антонио Марчели ,,Правила за фехтовка , 1686г. , IV глава (Francesco Antonio Marcelli. Regole Della Scerma‘‘1686), озаглавена ,,Как да използваме сабя срещу меча и как да се защитаваме с меча срещу сабя‘‘: ,, ... При боя със сабя, боецът трябва да избягва безкрайния набор от действия, които принадлежат към фехтовката с меч, защото те са добри с меч, но опасни със сабя ... Боят със сабя има съвсем различен контекст и трябва да се извършват само тези действия, които са подходящи за инструмента , който използваме. Съвършенството в играта със сабя идва от дълга и съзнателна практика, с която ръката става по-силна и по-гъвкава, развивайки необходимата бързина и готовност. Такива добродетели трябва да бъдат развити до такава степен, че да можете да затворите всеки възможен път за ударите на врага, като режете често и бързо.‘‘

Возможностите на източната сабя като оръжие, продължават да бъдат описвани и през следващия XVIII век, като например в наръчника ,,Използване на широкия меч (broadsword )‘‘ от Т. Пейдж, 1746 г: ,,сабята (scymitar) изобретена на Изток и явяваща се основно оръжие там, с времето се налага като една по-ефективна форма на меча, еднакво удобна за нападение и защита, и имаща всички качества, които могат да се очакват от едно сечащо оръжие, защото с нея може да се порази всяка част от тялото на врага и да се защити всяка част от собственото тяло‘‘.

Не малко споменавания намираме и през XIX век, като това в ,,Изкуството на фехтовката, сведено до истинските си принципи‘‘ от Дьо Сен Мартен, 1804г (De Saint Martin: L ‘art de faire des armes réduit à ses vrais principes. 1804): ,,Тези варвари (турци и татари) имат навика да се опитват да отрежат главите на своите врагове, но движенията, които принуждават конете си да правят, за да могат да завъртят сабята си около вратовете на християните, най-често ги карат да пропуснат този удар, особено с техните саби, които са толкова къси и извити, че достигат само до една точка ... Черкезката кавалерия прави същото, но има по-остри саби‘‘.

С началото на XVIII век обаче, нашият исторически обзор завършва, макар сабята да се споменава все по-често, защото излизаме извън времевия обхват на нашите търсения, а и в този период се повяват множество ръководства, осветляващи вече работата с късната военна сабя в европейската (австро-унгарска, италианска и британска) фехтовална традиция.