Землевеж

Наскоро последната фаза от войната на Русия срещу Украйна (след 2022) премина по продължителност Първата световна война, както и т. нар. Отечествена война между СССР и Германия. В хода ѝ ред държави предоставят помощ на Украйна, която досега възлиза по стойност на 358 млрд. евро. Около половината от нея е военна, т.е. въоръжение и боеприпаси, а останалата е чисто финансова или в по-малка степен хуманитарна - напр. храна, лекарства и битови предмети.

Най-големите дарители в абсолютна стойност досега са САЩ, Германия и Великобритания, както и ЕС от името на общоевропейските институции. България предоставя сравнително ограничена помощ, почти цялата от която идва през 2022. След това даренията са символични освен в първите месеци на 2026, когато възлизат по стойност на 17 млн. евро. Тази помощ не включва отделните продажби на военни стоки, на които България е важен износител.

Смятате ли, че трябва да се дава повече безвъзмездна помощ на Украйна?

#землевеж

В скорошната дискусия за продължителността на майчинството в България се прокрадваше аргументът, че младите българки участват твърде слабо на пазара на труда. Същевременно това е невярно, доколкото общо 80% от тези на възраст 20-49 са професионално заети, вкл. 79% от тези с едно дете и 76% от тези с две. Разликата в заетостта между жените без деца и тези с до две такива в съответната възрастова група е минимална, а самата заетост не отстъпва на европейското равнище. Средно в ЕС 78% от всички жени на 20-49 работят.

Значително под общото ниво в България са работещите жени с 3 или повече деца, като техният дял е по-нисък и от наблюдаваното в ЕС. Доколкото те са малцинство, стойността при тях не дава силно отражение на общата. Важно е да се отбележи, че заетостта по представените данни включва жени, които работят, но са в отпуск по майчинство.

Какво смятате, че би включило още повече българки на пазара на труда?

#землевеж

Един от основополагащите закони на съвременната икономика е, че относително по-високите цени водят до по-ниско потребление, т.е. ако се повишат повече от разполагаемите доходи.

Това е особено видимо при оборота в търговията на дребно с хранителни стоки в България - един от компонентите в индекса на инфлацията, отбелязъл голямо повишение през последните години. По време на инфлационната вълна след 2021, храната и безалкохолните поскъпват с цели 64% в България от януари 2021 до април 2026.

Същевременно оборотът от такива стоки при съпоставими цени бележи охлаждане или дори спадове в периоди с особено висока инфлация - напр. през 2022 и 2025. Понижение на инфлацията, както през 2024, пък води до повишение на търговията. Това пряко свидетелства, че българите са чувствителни към цените и купуват по-малко, когато поскъпването е най-значително. Доколкото хранителните стоки са сред базовите нужди за живот, това би ударило най-силно хора с ниски доходи, голяма част от които са именно с такова предназначение.

Започнали ли сте да купувате по-малко от нещо, защото е поскъпнало?

#землевеж

Към април 2026 инфлацията в България възлиза на 6% на годишна база според Хармонизирания индекс на потребителските цени, ползван за сравнения в ЕС. В него влизат различни претеглени компоненти, като някои поскъпват повече от други. Особено значим е шокът при горивата поради хода на войната в Иран.

Така през последния месец страната бележи най-високото покачване на цените в Еврозоната и второто най-високо в ЕС след Румъния. В повечето страни инфлацията възлиза на над 2% - обичайната цел на централните банки за устойчивост. Същевременно за налице силни регионални различия, като покачването на цените е по-силно изразено в Югоизточна Европа - също напр. в Гърция и Хърватия.

Смятате ли, че инфлацията ще намалее в близкото бъдеще?

#землевеж

През 2024 в България са продадени 76 млн. литра бензин и 285 млн. литра дизел, като тези количества бележат ръст от съответно 17% и 14% спрямо 2019. Същевременно ръстът е неравномерно разпределен по области и косвено показва къде шофирането се е увеличило най-много.

Така напр. Перник отбелязва най-голямо увеличение при бензина с над 50%, следван от София-област, т.е. региона около столицата, и Сливен. Силистра е единствената област с лек спад на продадения бензин. Ръстът на продажбите около София вероятно може да се обясни с по-голям брой семейства, които избират живот извън града, но редовно пътуват до него.

Доколкото дизелът е основното гориво на товарния транспорт, промените в продажбите му отразяват и развитието на трафика по определени транспортни коридори. Най-висок ръст в продажбите му бележат някои гранични области - напр. Видин и Благоевград, но и някои във вътрешността на страната като Ловеч и Шумен.

Въпреки свиването на населението и като цяло по-високата ефикасност на новите модели автомобили, изглежда комбинация от по-широко притежание на коли, разселване до околоградски райони и по-интезивен товарен транспорт водят до ръст на потреблението на горива в България през последните години.

Смятате ли, че автотранспортът у нас би продължил да расте по важност и употреба?

#землевеж

През 2025 г. се наблюдава почти двоен ръст на въведените в експлоатация новопостроени жилища в България, т.е. на получилите акт 16. Почти цялото увеличение се корени в няколко големи града - най-вече в София.

Докато през 2024 едва 7 хил. нови жилища са завършени в столицата, през последната година броят им вече е 17 хил. Зад големия ръст стоят множество строителни проекти, започнати в разгара на имотната треска през 2021-22, които биват довършвани сега. Вероятно има и административни причини като предишни забавяния на документация, наваксани ударно през 2025.

Смятате ли, че мащабното строителство на нови жилищни сгради в България ще продължи?

#землевеж

На 9 май празнуваме Деня на Европа в памет на предшественика на Европейския съюз - Общността за въглища и стомана. Макар през последните години да се говори за намаляващата тежест на континента в световен план, обликът му преди десетилетия е бил много по-различен от днешния и от това, което обикновено разбираме под Европа - сбор от демократични, развити държави.

В зората на ЕС през 50-те и 60-те големи части от Европа са сравнително бедни, с трайни травми от Втората световна война и в плен на авторитарни или тоталитарни режими. Докато цяла Източна Европа е в сянката на СССР или на социалистическите режими в Югославия и Албания, на Запад също са налице недемократични управления - в Испания и Португалия. Средиземноморските острови Малта и Кипър, днес членове на ЕС, тогава още са британски колонии.

През 1960 в европейски демокрации (главно в големите Великобритания, Франция, ФР Германия и Италия) живее 9% от световното население, а тези държави произвеждат 25% или 1/4 от световния брутен вътрешен продукт (БВП). В наши дни демокрация покрива почти целия континент, макар според Economist Democracy Index Украйна, Беларус и кавказките страни още да се класифицират като хибридни режими. Европейските демокрации, повечето членки на ЕС, сега отговарят за 7% от световното население и 17% от БВП - логичен, но не толкова драматичен спад предвид ръста в развиващи се страни, особено в Азия.

Европа остава водещ световен играч заедно със САЩ и Китай, по-обединен от общи ценности и начин на живот от преди, като през последните десетилетия тъй наречените европейски ценности и стандарти разширяват сериозно обхвата си.

Чувствате ли у себе си европейска идентичност наред с местната или националната си?

#землевеж

В периода след Втората световна война в Европа и САЩ се наблюдава висока раждаемост, която обаче постепенно спада след 60-те години. В България спадът става отчетлив малко по-късно след пиковата 1974, когато на бял свят се появяват 149 хил. деца. Допълнителен шок е налице при промените през 90-те, а през последните години у нас се раждат между 50 и 60 хил. деца годишно - при по-малко население с различна възрастова структура, т.е. по-малобройни млади поколения.

Както и в други развити държави, голям дял от спада в раждаемостта през последните десетилетия се наблюдава при "младите" майки, като той се отразява и на общата стойност. Докато през 60-те (и до 80-те) мнозинството деца в България се ражда с майки на под 25-годишна възраст, днес такива са малцинство. Особено силно намалява броят деца с майки на под 21, но през 2024 се раждат приблизително толкова деца с майка над 30, колкото и през 1960.

Разпространението на противозачатъчни способи, достъпността (и приемливостта) на образование и кариера за младите жени и разхлабване на патриархалните норми за ранен брак на практика стопяват случаите на бременност в първите години след пълнолетие. До голяма степен същата причина - "отпадане" на преди масовите случаи на ранна бременност от статистиката, обяснява спада в общата раждаемост напр. във Великобритания, САЩ и други страни. В това отношение България все пак остава една от държавите в Европа с най-ниска средна възраст при първо раждане и най-висок коефициент на плодовитост, т.е. среден брой деца на жена.

Смятате ли, че тенденцията за ранна бременност и раждане от миналото би се върнала в бъдеще?

#землевеж

Демографските развития и миграцията променят облика на работната сила в Европа. Така напр. 1/4 от работещите в Испания, Австрия или Швеция са родени извън рамките на страната, докато в Германия и Белгия делът им и малко по-нисък, но сходен. Доколкото по-младите "местни" поколения са по-малобройни от предходните, единствено притокът на имигранти компенсира очаквания спад на населението, а мнозинството чужденци във всяка развита икономика на ЕС е заето с труд.

През последните години този дял расте, като извън обхвата му остават децата на имигранти, родени в съответната държава. В Източна Европа чуждестранната работна сила засега остава малобройна на фона на общата, като съответно и спадът на населението е по-сериозен.

Смятате ли, че чужденците ще играят по-важна роля в европейските икономики?

#землевеж