Землевеж

Землевеж Светът и България в числa от достоверни източници, представени по достъпен начин

Проучването PISA на OECD представлява стандартизиран тест за нивото на образование в повечето развити и много развиващи ...
08/09/2026

Проучването PISA на OECD представлява стандартизиран тест за нивото на образование в повечето развити и много развиващи се държави, вкл. България. То е насочено към ученици в гимназиалния етап - 9. клас. Според последното му издание от 2025 около половината изследвани български ученици са функционално неграмотни по всеки от разглежданите компоненти - четене, математика и природни науки.

Делът на функционално неграмотните по четене и математика расте спрямо последното изследване от 2022. Макар функционалната неграмотност да не изключва познаване на азбуката, числата и базова аритметика, тя сочи към невъзможност тези познания да се прилагат на практика. Така човек напр. не би могъл да разбере дълъг текст или по-сложни писмени изречения, нито да ги съставя, и не би могъл да прави нужните изчисления по ежедневни въпроси (ресто, площ на стая и др.).

Какво според вас е бъдещето на българското образование?

#землевеж

На 6 септември в малката източногерманска провинция Саксония-Анхалт (население 2,1 млн.) се провеждат избори за местен п...
07/09/2026

На 6 септември в малката източногерманска провинция Саксония-Анхалт (население 2,1 млн.) се провеждат избори за местен парламент. На тях управлявалите досега християндемократи (CDU) - умерена консервативна партия, преполовяват резултата си до едва 17%.

Същевременно крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) излиза победител с 44% в условията на рекордна избирателна активност. Първоначални проучвания сочат, че много негласували на предишни избори сега подкрепят нея, а до голяма степен само силният вот на хората над 70 г. за CDU предотвратяват пълното мнозинство на AfD.

Три леви партии, вкл. крайнолевите Die Linke, постигат по 9% от резултата, а в парламента влиза и новата малка формация BSW. Започнала като отцепила се фракция от крайнолевите, тя изразява смесени послания, нареждащи я едновременно до социални, но и до консервативни партии. Либералната партия FDP не преминава нужния праг от гласове.

Саксония-Анхалт е първият регион, в който крайнодесните постигат толкова висок резултат, като на практика водят при всички социо-икономически групи избиратели и в почти всяка област. Макар очакванията им за пълно мнозинство и самостоятелно правителство да не се сбъдват, от BSW вече обещават да подкрепят тяхна власт в ролята на балансьор.

Програмата им поставя фокус върху ограничаване на имиграцията, борба с престъпността, реформи в образованието и др. Ред теми, застъпени в кампанията, всъщност са ресор на националната политика. AfD редовно застъпва ксенофобски, проруски и евроскептични позиции. Същевременно икономическата ѝ програма има пропазарен уклон с данъчни облекчения.

Силен фактор за успеха на AfD е непопулярността на националното правителство, ръководено от CDU. Докато политиката на всички партии да не се коалират с крайнодесните досега е предотвратявала участието им в управлението въпреки силните им резултати, в Саксония-Анхалт може да се образува първият техен кабинет в немска провинция.

Последните анкети на национално ниво също сочат, че AfD е първа по популярност с около 27-29% от гласовете в евентуални избори за Бундестаг, макар и далеч от пълно мнозинство.

Какво смятате за резултата на крайнодесните и политиката в Германия?

#землевеж

По последни данни през 2023 около 7 хил. души умират заради замърсяването на въздуха с фини прахови частици (PM2.5) в Бъ...
31/08/2026

По последни данни през 2023 около 7 хил. души умират заради замърсяването на въздуха с фини прахови частици (PM2.5) в България. По смъртността спрямо размера на засегнатото население (144 на 100 хил.) страната се нарежда на първо място в ЕС - преди съседите си Гърция и Румъния. Най-честите заболявания, свързани със замърсяването и довели до смърт, са инсулт и исхемична болест на сърцето, т.е. запушване или стесняване на артерии, но роля играят също диабет, рак на белия дроб и др.

Фините прахови частици се появяват в атмосферата както от естествени процеси - напр. вулканични изригвания и бури, така и от човешката дейност, особено в гъсто населени и индустриални региони. Сред основните човешки източници се нареждат изгарянето на горива - вкл. дървесина и въглища, транспортът - от износване на гуми, спирачки и пътна настилка, горските пожари и др.

Прахови частици се групират по размерите си - PM10 са с диаметър до 10 μm (микрометра) и могат да влязат в горните дихателни пътища, фините PM2.5 - до 2,5 μm, проникват дълбоко в белите дробове, а ултрафините частици PM0.1 - до 0,1 μm, могат да проникнат дори в кръвта и да достигнат до органи като сърцето и мозъка.

Според предписанията на Световната здравна организация (СЗО) средната концентрация на фини прахови частици трябва да бъде под 5 μg (микрограма) на кубичен метър годишно и да не превишава 15 μg дневно, за да се избегнат медицински проблеми. Същевременно други проучвания през годините достигат до различни препоръчителни стойности, но всяко заключва, че по-високата концентрация води до повишена опасност.

Измервателни станции в България редовно показват стойности отвъд здравните препоръки, като тези в райони с повече трафик, гъстота на населението, строителство или определени индустриални дейности са най-високи. Важно е да се отбележи, че данните силно зависят от точното разположение и изправността на всяка станция, както и вида замърсяване, което има техническа възможност да измерва. Освен това нормите в България са значително над определените за безопасни от СЗО - напр. до 20 μm на куб. м годишно за PM2.5, т.е. четворно по-високи.

Усещате ли в ежедневието си замърсяването на въздуха у нас?

#землевеж

Имахме удоволствието да поговорим с група младежи от European Youth Parliament (EYP) за представянето на данни по достъп...
28/08/2026

Имахме удоволствието да поговорим с група младежи от European Youth Parliament (EYP) за представянето на данни по достъпен начин и опита си със случайни и нарочни заблуди в българската информационна среда. Идвайки от ред различни държави във Варна за обучение през Understanding Europe, те се подготвят да разказват из европейски училища за належащи теми и практики.

Целяхме, разбира се, повече интерактивност и отворена дискусия, но сами се изненадахме с колко много задълбочени въпроси и мисли се включиха. Минахме през опасностите от дезинформация в медиите и социалните мрежи, феноменът на “остарялото” знание, което ръководи актуални мнения, и нуждата от видимост за достоверните източници. Съветите остават универсални: поставяйте под съмнение източника, методологията и контекста.

#землевеж

Столицата е областта с най-висока средна работна заплата, откакто се измерва този показател по области. Същевременно пре...
27/08/2026

Столицата е областта с най-висока средна работна заплата, откакто се измерва този показател по области. Същевременно през последните години тя е и единственото място със стойност над средната на национално ниво, която е силно изкривена нагоре. Най-слабата област обикновено е Видин или Благоевград, където средната работна заплата е значително под националната и приблизително двойно по-ниска от тази в София-град.

Макар средните заплати по области да растат със сходни темпове, т.е. проценти, и да запазват съотношението помежду си, ръстът им в абсолютна стойност, т.е. в евро, е различен. Така през януари 2008 средната заплата в София е със €170 над тази в най-слабата област (Благоевград) и със €100 над средната общо в страната. По последни данни към юни 2026 работещите в София вече печелят средно с €919 повече от благоевградчани или с €495 повече в покупателна способност като от 2008, ако се вземе предвид инфлацията от периода.

Това означава, че столичани могат да си позволят средно все повече, отколкото работещите в другите области, макар стандартът на живот да расте навсякъде. При запазване на сходни темпове на развитие разликата в абсолютна стойност би се увеличавала. Докато в недалечното минало доходите навсякъде са сочели към сравнително еднаква бедност спрямо европейското ниво с по-малки регионални разлики, днес започва да се наблюдава контрастиращ стандарт на живот между столицата и останалите места.

Смятате ли, че ръстът в по-бедните области би могъл да изпревари този в София, за да се получи "наваксване" на разликите в стандарта?

#землевеж

През второто тримесечие на 2026 средната месечна брутна работна заплата в България възлиза на 1444 евро. Така сумата пок...
18/08/2026

През второто тримесечие на 2026 средната месечна брутна работна заплата в България възлиза на 1444 евро. Така сумата показва ръст от 10% на годишна база, продължавайки силния тренд от близкото минало.

Същевременно, разглеждана по области, средната работна заплата е по-ниска от националната стойност навсякъде освен в столицата. Така големият брой работещи и високите доходи, концентрирани в София, вдигат средната обща сума. Най-близко до нея се нареждат София-област, т.е. територията около столицата, Варна и Враца, където се намира АЕЦ Козлодуй. На последните места са преди всичко гранични области по периферията на страната - Благоевград, Смолян, Видин, Кюстендил и Хасково.

Смятате ли, че други области биха настигнали София по ниво на заплащането?

#землевеж

Глобалното затопляне е отдавна известен факт, изразяващ се в дългосрочно покачване на средните температури на Земята в с...
17/08/2026

Глобалното затопляне е отдавна известен факт, изразяващ се в дългосрочно покачване на средните температури на Земята в следствие на човешка дейност. Макар климатични промени да са съпътствали цялата история на планетата, случващите се в наши дни се развиват по-бързо и дават отражение в рамките на едва няколко поколения.

Напр. от последните 20 години в България почти всяка е била с от 1 до 2°C по-топла от средното след 1930 по данни на Националния институт по метеорология и хидрология. Същевременно зачестяват дните с екстремни условия, а традиционното охлаждане на въздуха нощем остава по-ограничено - през лятото зачестяват "тропични нощи" с температура, оставаща над 20°C.

Тези развития дават допълнителен тласък в разпространението на уреди за охлаждане, както и в енергийното им потребление. През 2024 енергията, използвана от "климатици" в България, е с 35% повече, отколкото само 15 години по-рано. Същевременно енергийните нужди за отопление спадат с по-меките зими - също със сходен дял за същия период. Така охлаждането като перо в енергийния "бюджет" на българите дава заявки за рязък ръст за сметка на отоплението.

Важно е да се отбележи, че в абсолютна стойност енергията, ползвана за отопление в България, все още е много повече - 33 хил. тераджаула (TJ) срещу 512 TJ за охлаждане. Голямата разлика може да се обясни отчасти с методологията заради по-ниската ефикасност при отопление на твърди горива - с тях на практика се харчи много потенциална енергия от дърва или въглища за по-слаб краен ефект.

Смятате ли, че с климатичните промени нуждата от отопление в България ще стане рядка, докато охлаждане ще е необходимо през повечето от годината?

#землевеж

През всяка от последните години деца - малолетни и непълнолетни, биват уличени в убийство или опит за убийство в Българи...
10/08/2026

През всяка от последните години деца - малолетни и непълнолетни, биват уличени в убийство или опит за убийство в България. Макар децата да са малцинство сред обвиняемите и осъдените за подобно престъпление, те все пак представляват изненадващо висок дял от извършителите. Напр. през 2023 при общо 52-ма осъдени за убийство, тези на под 18 са над 1/10. През 2024 от общо 15 осъдени за опит за убийство, децата са над 1/8.

Доколкото броят малолетни и непълнолетни извършители е малък и варира силно по години, не може да се говори за стабилен дял на участието им в престъпността. Същевременно не е нетипично част от извършителите да са на под 18 - напр. с 3 уличени в изнасилвания и 2 в опит за изнасилване, 331 в телесни повреди или 2538 в кражби през 2024.

Смятате ли, че детската престъпност е проблем в България?

#землевеж

Нелегалната имиграция се посочва като една от водещите теми за избирателите в Европейския съюз (ЕС) през последните годи...
05/08/2026

Нелегалната имиграция се посочва като една от водещите теми за избирателите в Европейския съюз (ЕС) през последните години. Фокусът върху проблема е съпътстван от ръст в популярността на партии, поставящи го в основата на програмите си, както и от втвърдяване на тона сред други политици от целия идеологически спектър.

Броят нелегални прекосявания на границите на съюза бележи сериозен, почти троен ръст през 2022-23 спрямо нивата от преди пандемията. Същевременно рязко се увеличава броят такива прекосявания на мигранти от Африка и от полуостров Индостан, т.е. от Индия, Пакистан и Бангладеш.

Макар през последните 5 години общо над 1,3 млн. души да влизат нелегално в ЕС, тази стойност все пак остава далеч под нивата от бежанската криза около 2015. Тогава едва за една година са установени 1,8 млн. прекосявания, като съответната вълна се "успокоява" чак през 2018.

След 2023 всъщност се наблюдава сериозно подобрение на ситуацията, като броят нелегални прекосявания се преполовява до 2025, а данните от първите месеци на 2026 бележат допълнителен спад. Важна роля в това играят партньорствата на ЕС с държави по традиционните маршрути на мигрантите - напр. през Северна Африка. Така те не биват допускани до самите граници на ЕС и остават в трети страни по пътя.

Въпреки явния успех на тази стратегия по ограничаването на нелегалната имиграция, тя повдига въпроси покрай сътрудничеството с авторитарни режими, нарушаването на човешките права при действията им и зависимостта от държави често с противоположни на европейските принципи.

Смятате ли, че фокусът върху нелегалната имиграция в политиката на ЕС ще отшуми след спада ѝ?

#землевеж

Енергийната интензивност на една икономика измерва общо колко енергия под различни форми използва тя спрямо размера си, ...
04/08/2026

Енергийната интензивност на една икономика измерва общо колко енергия под различни форми използва тя спрямо размера си, т.е. по-ниската интензивност сочи към по-висока ефикасност. Разбира се, стойността зависи и от това кои са ключовите отрасли - традиционно напр. тежката индустрия "харчи" повече от сферата на услугите като счетоводство или дизайн на софтуер при еднакъв "аутпут", измерен в пари. Друг важен фактор е снабдеността на домакинствата с енергоемки уреди, ползването на отопление и охлаждане и разпространението на превозни средства.

Българската икономика е значително по- енергоинтензивна от средноевропейската и от тази на повечето си съседите освен Сърбия. Въпреки това тя бележи голямо подобрение по този показател, като по последни данни "харчи" само половината от енергията, която е била нужна на единица брутен вътрешен продукт (БВП) 10 години по-рано. Впрочем сходно подобрение е налице и в Румъния, макар и от много по-добра база.

Доколкото обемът използвана енергия в България остава почти непроменен през последните години, подобрението се дължи най-вече на ръста на икономиката и преминаването към дейности с повече добавена стойност. Доминацията на сектора на услугите допринася за това, но не представлява скорошно развитие. Разпространение на по-енергоспестяващи практики в домакинствата и в производствените процеси, намаляване на потреблението на горива за транспорт и създаването на по-висока добавена стойност в бизнесите допълнително би подобрило енергийната интензивност на българската икономика.

Смятате ли, че българските домакинства и бизнеси се стремят към спестяване на енергийни ресурси?

#землевеж

Address

Varna

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Землевеж posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The School

Send a message to Землевеж:

Shortcuts

Share

Category