ДАРБА - Образователен център

⚜️⚜️⚜️ ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! ⚜️⚜️⚜️

ЧЕСТИТ 24 МАЙ - Денят на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжнина!

Нашият език е нашият празник!
Пазете нашите букви, използвайте красиви, верни и добри думи, милейте за тях! Не позволявайте на никого около вас да мърси езика ни!

🛎🛎🛎 Разбрахте ли за новите ни предложения с английски език?
ТЕМАТИЧНИ ВЕЛИКДЕНСКИ ЗАНИМАНИЯ

Заповядайте на нашите Великденски занимания за деца и тийнейджъри.
🎉 Стартираме на 18.03.23 (събота) две групи- уикенд и седмична.

В малки групи (5-6деца) ще творим и ще се забавляваме, упражнявайки своя 🇬🇧английски език 🇬🇧

🫶Заниманията имат за цел да помогнат на децата да научат нови думи и изрази и да се отпуснат да говорят в естествена ежедневна среда, докато се забавляват.

4️⃣ Активности, разпредлени в 4 посещения
⏳Продължителност: 90мин

🎁 Цена 75лв за 4 посещения с включени материали

🗺 Варна, ул Велико Христов 43 (до Ботева градинка) . Образователен Център "Дарба"

📞 ЗА ЗАПИСВАНЕ И ВЪПРОСИ 0899139126

🔖 Разбрахте ли за новите ни предложения с английски език?
ТЕМАТИЧНИ ВЕЛИКДЕНСКИ ЗАНИМАНИЯ

Заповядайте на нашите Великденски занимания за деца и тийнейджъри.
🎉 Стартираме на 18.03.23 (събота) две групи- уикенд и седмична.

В малки групи (5-6деца) ще творим и ще се забавляваме, упражнявайки своя 🇬🇧английски език 🇬🇧

🫶Заниманията имат за цел да помогнат на децата да научат нови думи и изрази и да се отпуснат да говорят в естествена ежедневна среда, докато се забавляват.

4️⃣ Активности, разпредлени в 4 посещения
⏳Продължителност: 90мин

🎁 Цена 75лв за 4 посещения с включени материали

🗺 Варна, ул Велико Христов 43 (до Ботева градинка) . Образователен Център "Дарба"

📞 ЗА ЗАПИСВАНЕ И ВЪПРОСИ 0899139126

Днес е Трети март - Ден на Освобождението на България от османско иго

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.”

“Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“, Мигел де Сервантес, 1605 г.

Легенди и предания за Баба Марта

Историите, свързани с Баба Марта са многобройни.
Според една от тях Баба Марта е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита.

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
— Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
— Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Друга легенда разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "Баба Марта", да не се сърди и да носи само добрини на хората.

Как да си направим мартеница “Пижо и Пенда”
“Пижо и Пенда” е най популярната мартеница. Ето как да си я направите сами. Вземате бял и червен вълнен конец и ги завързвате един за друг. Сега, за да ви е по-лесно, може да помолите някой да държи единия край на конците, а вие хващате другия край (ако няма кой да ви помогне, трябва да вържете края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите в една посока – въртите конците, до тогава, когато отпуснете малко, те не започнат да се увиват един с друг на ситно. Тогава събирате двата края и отпускате, и ето – ширитът е готов. Вземате картон с приблизителни размери 5 на 8 см. и го сгъвате го на две. Започвате да увивате червената прежда за Пенда (бялата прежда за Пижо) около него, а усукания конец (ширита) пъхате най-отдолу. И така увивате колкото пъти искате, колкото повече – толкова по-дебела. Всеки сам си преценя каква да е Пенда (на нас ни харесва да е пухкава, а не “хилава”). Връзвате двата края на ширита и срежете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките. След това с друг конец връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и ….. Пенда или Пижо са готови.

История и легенди
Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681 год.). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си, тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Извън легендата, съществуват предположения, че мартеницата е наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.

Българите почитат днес обичая Баба Марта, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически.

На този ден традицията повелява да се закичим с мартеница (марта, мартичка, гадалушка, кичилка). Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие.

Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/03/01/baba-marta-byrzala-martenichki-vyrzala.181466

Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
Аз пък ще вържа на теб,
с пожелание за късмет!

💫⭐️💫ПРОЛЕТНА ВАКАНЦИЯ (10-13 април) в ЗАНИМАЛНЯ "ДАРБА"!
💥УЛЕСНЕНИЕ ЗА РАБОТЕЩИ РОДИТЕЛИ💥:
- локация в идеалния център
- 8.30-17.30 ч.
- тематични дни
- игри - настолни, логически, ребуси, експерименти
- приложни дейности...

НЕ СЕ БАВЕТЕ - НА НАС СЕ ОБАДЕТЕ:
☎️ 0878 823 723 ☎️

ДАРБА - Образователен център ДАРБА - Образователен център предлага целогодишна занималня за деца от ПГ до 5 клас