Игриказки

Вчера бяхме на гости на Частно средно училище “Аз съм българче” - Варна и се разбихме от игри! 🎭

Повече от час щурахме с децата, говорихме си за това какво е да си актьор и как игрите могат да ни помогнат да бъдем по-добри. Създадохме нови приятелства и си обещахме да се срещнем отново на есен и да продължим с игрите. 🎈

А до тогава ни чакат слънчеви и усмихнати дни! 🌞🏖️🌞

Децата не се учат как да живеят.
Те просто живеят и докато живеят, играят.

Играта е начинът, по който детето за първи път се сблъсква с правила, с другите, с провала, със сърденето, с доверието. Никой не му обяснява теорията - то я преживява.

После порастваме. И някъде по пътя решаваме, че трябва да спрем да играем. Да ставаме „сериозни“.

Но нещото, което сме изоставили заедно с играта
е способността да пробваме без страх. Да грешим без срам. Да се свързваме без маски.

Ние вярваме, че тази способност не се губи завинаги.
Тя просто чака да бъде събудена.

Честит Ден на детето. 🎈

Приятелството е една от най-ценните ни опори - то ни подкрепя, вдъхновява и ни напомня, че не сме сами.

Днес нашата нежна и щура третинка в Игриказки има рожден ден! 💐✨😘🙌🤘👏🥳🎭
Бъди щастлива, Веси! Желаем ти здраве, любов и много сбъднати мечти!

„Какво се случва в теб, когато някой те прегърне истински?"
Това е един от въпросите в нашите карти.
Не е реторичен. Не е за размисъл в тишина.
Това е въпрос, зададен на глас - пред хора, на които имаш доверие.

Хората спират да се правят, че всичко е наред. Започват да говорят истински.

Точно това правим в Игриказки — създаваме среда, в която истинският разговор е възможен. Не защото сме го наложили, а защото играта го е позволила.

Някой те е прегърнал истински.
Издишаш.
Не от тъга.
От облекчение.

Картите на Игриказки не дават отговори.
Те задават въпросите, от които бягаме.
Защото понякога най-трудното не е да говориш,
а да поспреш за миг, за да почувстваш истински.

💙 Запази поста. Може да ти потрябва точно когато трябва

#игриказки #картизасвързване #автентичност