22/12/2022
"Прокарах пръсти през хартията, като усетих вдлъбнатините, където е натискал химикалът толкова силно, че почти е пробил листа. Почти го виждах – как пише гневните си писма с грубият си почерк, да задрасква ред след ред, когато думите излязат погрешно, може би дори да пречупва химикалката на две в прекалено голямата си ръка – това би обяснило петната от мастило. Можех да си представя обезсърчението, което събира черните му вежди в една линия и сбръчква челото му. Ако бях там, вероятно щях да се разхиля.
Да се смея бе последното нещо, което ми се правеше, докато препрочитах думите, които вече бях запомнила наизуст. Знаех какво ще пише още преди да го отворя.
Това, което ме изненадваше, беше как всяко задраскано изречение ме нараняваше – сякаш краищата на думите имаха остри ръбове. Дори повече от това, зад всяко гневно начало се таеше дълбока рана – болката му ме прорязваше по-дълбоко от моята собствена..."
***
"ЗДРАЧ:Затъмнение"
Стефани Майер