Grand Master Academy

15/12/2016

29/09/2016

Врагът в мен!

O,съществува и още как! Отглеждам си го от години. Като домашен любимец. Старателно се грижа да е нахранен, облечен, емоционално задоволен с гняв и лошотия.

Ако случайно нещата наклонят към любов и доверие, врагът в мен веднага се надига. Не че прави кой знае какво, дори на бой не налита. Саботира ме просто. Шепне в ухото ми кротко, припомня ми стари прегрешения, кофти решения, неуспешни разни начинания.

Задава въпроси от сорта на: "С какво право?". Даже и въпроси не задава, просто отсича: "Нямаш право! Не заслужаваш! Какво всъщност искаш, след като имаш цял списък с несвършена работа". И аз се предавам още преди да е започнала битката.

Очите ми стават някак далечни, гледат в грешна посока. И възможните неща стават невъзможни, какво да кажа за тези, които, за да се случат, някак трябва да ги поделя с Бога.

Онзи списък, за който врагът говори, наистина съществува (в главата ми). Има в него разни неща, които съм можела да имам, когато съм била на 10, на 20, на 30, но вече – едва ли (пък и за какво ли са ми).

Има няколко от онези мечти, на които лепваме етикета "най-смелите", за да се застраховаме, в случай че не се сбъднат. А има и от онези – "искам, ама не ми стиска". Страхове, разочарования, дошли след излишни очаквания, колебания.

Врагът в мен само ме дебне. Усети ли ме слаба и раздвоена, ме захапва. Работи ме с чувството за вина. Това е най-големият му коз и винаги е в неговите ръце. А уж все аз раздавам картите, но както и да ги размесвам и цепя, козът "вина" пак на него давам.

Оставя си го за накрая и го хвърля на масата, тъкмо когато съм решила, че печеля. Нямам си своя карта, която да е достатъчно силна, за да удари неговата карта.

Врагът в мен особено се забавлява с една игра. Винаги, щом си намеря нещо, което да е достатъчно смислено и щастливо за мен, той отсича: "Е, да но…" и следва дълга тирада с доказателства, че това, дето съм си го намислила, нито е смислено, нито пък ще ме направи щастлива. Накратко казано – не се занимавай.

Тук понякога печеля, но толкова понякога, че чак не знам дали си струва да се хваля. (Ето пак. Казвам ви аз, че врагът си е в мен и ме саботира).

Това му е другият номер. Аз отварям уста да си се похваля, той ми подрязва крилете с ироничен присмех зад гърба ми. Прави ми сметка на успехите, сравнява ги с нечии други и винаги избира такива, с които няма как да се меря. Опитам ли се да протестирам, че аз съм си аз и моята слава си е моя, врагът в мен става зъл.

Вади тежката артилерия – една кутия с черни спомени, които ме опустошават всеки път, щом излязат от кутията. И колкото повече време минава, те сякаш стават по-живи. А тази кутия ме поглъща като дълбок кладенец.

Пробвах няколко пъти да я изгоря, но тъкмо да се превърне в пепел, врагът в мен започва да се прави на пожарникар. И всичко започва отначало.

Значи не е това начинът. Не кутията ми е проблемът. Нито пък спомените, от които аз и без това не искам да се лишавам, нищо че са черни. Не цветът им ме пречупва.

Врагът в мен ме събаря, обърква ме и ме кара да се крия от света. Разбрала съм, че не мога да се преборя с него, затова съм решила да го приобщя.

Като за начало – оставям го да си бъде враг. Да бъде добър враг по неговия си начин. Когато тръгна нанякъде, на никъде или срещу себе си, той да е този, който да ме сритва по кокалчетата и да ми отваря очите.

И така да ме пази от мен самата.

28/09/2016

10 неща, които да започнем да правим за себе си още днес.

Научи да даваш шанс на твоите идеи и мечти. В живота, рядко нещата се свеждат до получаване шансове; свеждат се до поемане на риск. Не можеш да бъдеш 100% сигурен, че ще успееш, но можеш да си 100% сигурен, че ако не направиш нищо – няма да успееш. В повечето пъти просто трябва да рискуваш. И без значение какво стане, винаги нещата ще приключат както е било писано. Или ще успееш или ще научиш нещо. И в двата случая печелиш.

2. Започни да вярваш, че си готов за следващата стъпка – Готов си! Помисли за това. Имаш всичко необ ходимо точно сега да предприешем следващата малка, реалистична стъпка напред. Приемай предизвикателстава по пътя си – те са подаръци, които ти помагат да вървиш напред и да се развиваш.

3. Започни да създаваш отношения с правилните хора. Влез в нови отношения с надеждни, честни хора, които се отразяват добре на човека, който си и който искаш да бъдеш. Изберете приятели, които ще бъдеш горд да познаваш, които ти се възхищават и които ти показват любов и респект – хора, които откликват на твоята доброта и отдаденост. И обърни внимание на това, което правят хората, тъй като действията на един човек са много по-важни от думите на другите.

4. Започни да даваш шанс на новите хора, които срещаш. Може да прозвучи грубо, но не можеш да задържиш всеки приятел, който имаш. Хората и приоритетите се променят. Докато някои взаимоотношения замират, други се създават. Оценявай възможността за нови взаимоотношения, като естествено се откажеш от старите, в които вече не се получават нещата. Вярвай в своята преценка. Възприеми новите връзки, знаейки че влизаш в непозната територия. Бъди готов да се учиш, бъди готов за предизвикателства и бъди готов да срещнеш някой, който може да промени живота ти завинаги.

5. Започни да се състезаваш срещу по-ранната своя версия. Вдъхновявай се от другите, цени ги, учи се от тях, но знай, че да се конкурираш с тях е загуба на време. Ти си в конкуренция единствено със самия себе си. Състезаваш се за да бъдеш най-доброто, което можеш да бъдеш. Целта ти трябва да бъде да подобриш собствените си рекорди.

6. Признавай успеха на другите. Започни да забелязваш това, което постигат другите хора. Бъди щастлив за тези, които отбелязват някакъв напредък в живота си. Каквото повикало, такова се обадило, и рано или късно хората, които си аплодирал, ще започнат също да те подкрепят.

7. Започни да търсиш светлината в трудни ситуации. Когато нещата са трудни и ти си отчаяни спри за момент, поеми си дълбоко въздух няколко пъти и потърси светлината – този малък лъч надежда. Припомни си, че точно това трудно изпитание може и ще те направи по-силен. И не забравяй всички твои победи и благословии – всички неща в живота ти, които са прекрасни.

8. Започни да прощаваш на себе си и на другите. Всички сме били нараняване от собствените си решения или тези на другите. Понякога болката отминава бързо, но има моменти, в които продължава твърде много. Прошката е лекарството. Да простиш не означава, че ще забравиш какво се е случило в миналото. Означава, че ще си вземеш поука от случилото се и ще продължиш напред с живота си.

9. Започни да помагаш на тези около теб. Грижи се за хората. Бъди техен пътеводител, ако можеш да им дадеш по-добра насока за нещо. Колкото повече помагаш на другите, толкова повече те ще искат да ти помогнат в бъдеще. Любов и доброта ражда любов и доброта.

10. Започни да слушаш вътрешния си глас. В повечето случаи да обмисляш идеите си с най-близките до теб ти носи успех. Но трябва да слушаш и собствената си интуиция. Казвай това което мислиш. Прави това, което сърцето ти смята за правилно.

27/09/2016

Шарл дьо Гол: Избирайте най-трудния път – на него няма да срещнете конкуренция.

Шарл дьо Гол (1890 - 1970) е френски генерал и политик, президент на Франция в периода 1959 - 1969 г.

След смъртта си дьо Гол се превръща във величава историческа личност, национален лидер, който в историята на Франция е съизмерим само с Наполеон I.

1. "В политиката понякога се налага да предадеш или страната си, или избирателите си. Аз предпочитам второто."

2. "Действието – това са хората в съчетание с обстоятелства…"

3. "Демокрацията е поносима само при едно условие: да имаш мнозинство…"

4. "Десетте Божи заповеди са лаконични, ясни и разбираеми, защото са писани без помощта на съветници и експерти."

5. "За да стане господар, политикът се прави на слуга."

6. "За щастие, господа журналисти, аз чета вашите вестници, за да разбера какво мисля."

7. "Нищо не укрепва авторитета повече от мълчанието. То е блясък на силните и убежище за слабите, целомъдрие за горделивите и гордост за унижените, благоразумие на мъдреците и разум за глупаците."

8. "Патриотизмът е да обичаш страната си. Национализмът – да мразиш чуждите…"

9. "Политиката е нещо прекалено сериозно, за да бъде поверявано на политиците."

10. "Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя."

11. "Американците могат да извършат всички глупости, които е възможно да се извършат, а още и такива, които и през ум не биха Ви минали."

12. "Единственото, което бих си донесъл у дома от Америка, е мисис Кенеди."

13. "Съединените щати внасят във великите дела елементарни чувства и сложна политика."

14. "Политикът до такава степен не вярва на думите си, че се удивлява, когато другите го разбират буквално."

15. "Дълбока подбудителна причина за активността на най-добрите и най-силни хора се явява желанието им да се сдобият с власт."

26/09/2016

Обичали ли сте?

Аз обичах. Бях на 18 и обичах като за първи път. Обичах ръцете му. И неговата недостъпност. Обичах това колко други момичета бяха готови да го обичат, а той избра мен. Обичах като момиченце и загубих като в игра.

После обичах на 28. Мислех, че обичам като за последен път. Обичах ума му. И това, че може да говорим с часове. Обичах го, защото ме избра за майка на детето си. Обичах като порастваща, но пораснах и разбрах, че любовта е повече.

Не се отказах да я чакам. Не спрях да вярвам, че я има. Оставах сама много пъти, не беше никак лесен избор. Но никога не помислих за друг.

Станах на 38 и заобичах като по чудо. Заобичах неочаквано, непозволено, като грях. Заобичах този, когото нямах право да обичам. Заобичах с всички рискове за най-мъчителната болка и за най-тъмната безнадеждност. Всички рискове да боли се оправдаха, но във вид на реалност болката беше още по-опустошителна.

Любовта си прокара път през мен и болката, като събори принципи, уверености, граници, невъзможности, страхове. И поникна. Като нов живот. Не ме попита това ли съм очаквала, дали е правилно, докъде ще доведе. Тя просто се появи. Както винаги съм вярвала. Заобичах като нова. Като океан. Като гора. Като ангел. Като катаклизъм. Като начало. Като свършек. Като безкрай.

Заобичах и започнах да се уча как се обича.

Научих да виждам ръцете му и да обичам всяко нещо, което са сътворили. Научих да виждам ума му и да се стремя към всяко нещо, което издига този ум над обикновеното.

Научих да го обичам целия. Научих, че идеални хора има. Може би той не е идеален, но той е идеален в моето сърце и в моите очи. Научих, че не любовта е сляпа, а че хората не й вярват достатъчно дълго. Ако е любов, тя е права. Заслепяването идва от всичко, различно от любов.

Научих, че дълго време съм се преструвала. Правила съм се на по-твърда, за да се предпазвам от удари, на по-студена, за да предпазвам от удари сърцето си, правила съм се дори на мъж, за да не призная колко много съм жена.

Научих, че досега не съм била истинска пред никого. Защото никой друг не би разбрал и всеки би ранил. Не нарочно, просто никой друг не е единственият. Научих, че само единственият може да обича заради това, заради което другите раняват. Научих, че мога да бъда себе си, макар да искам да съм много повече.

Научих, че мога да дам на един човек всичко, но пак да не ми е достатъчно. Не на него, на мен! Научих, че искам да бъда от всичко по повече, дори да не му е нужно. Искам да удължа младостта си, да разтегля сърцето си, да скъсам синджирите на възможностите си.

Но дори да успея, пак ще е малко. Не искам никога да изпитам чувството, че съм достатъчно добра за него и че съм му дала всичко. Нека всеки ден се търся в по-високото. Там, където виждам него.

Научих, че да обичаш себе си е страхливо клише в сравнение с това да обичаш някой друг. Научих, че нищо няма значение, ако го правиш само за себе си. Нищо не е толкова красиво, колкото е, ако трябва да го изживееш сам. Научих, че мога да поставям мечтите на друг пред своите и няма да се намери съветник, на когото да повярвам, че това е погрешно.

Научих, че любовта няма съветници. Но тя е съветник за всичко. Когато бях на 18, а после и на 28, се вслушвах в различни гласове. Сега чувам само нейния и разбирам защо някои съвети винаги са ме отблъсквали. Да бягаш oт някого, за да те иска. Да се прикриваш, за да бъдеш интересен. Да събуждаш ревност, за да получаваш любов.

Научих, че съм била права да не ги слушам – любовта е точно в обратното. Да си винаги там, дори когато нямат нужда от теб. Да си гола, отворена и истинска, дори ако това ще освети всичките ти недостатъци. Да не пускаш отровата на дяволите в него, а да я лекуваш с посветеност. Това е любовта - посветеност, на каквато сама не си вярвала, че си способна.

Научих защо "посветеност" е женска дума. Един мъж може да бъде посветен на силните вълнения в себе си, на своя полет към върха, на своята непримиримост, на своето чувство за чест, на стремежа си към невъзможното, на величината на своите дела. Един мъж може да се посвети на света, но една жена може да се посвети на мъжа до себе си и тази посветеност да е толкова мощна, колкото и неговата към целия свят.

Научих, че след "обичам" не може да има "защото". Научих, че след всичко може да има "защото обичам". Научих, че най-често "защото обичам" идва след "боли ме". А "боли ме" идва задължително след "боли те".

Научих се да обичам и когато боли. И когато няма обещание, че няма да боли така винаги. Научих се да обичам, когато може никога да не бъда избрана.

Научих много, а знам твърде малко. И може би това е най-големият урок на любовта. Трябва да си готов да не знаеш, да се луташ и да учиш ежедневно. Да приемаш несигурността, неясните очертания на утрешния ден и обещанието за болка. Но дори когато минаваш през най-свирепите трънаци, да знаеш, че пътят е правилен, щом си тръгнал от любов.

А така обичали ли сте?

19/09/2016

Какво очаквате от любовта?

Това, че пиша за жените не значи, че ги разбирам, казва Александър Глог. Ето пет мъжки откровения за любовта от младия български писател и поет:

1. "Говорят, че любовта идвала, когато най-малко очакваш? Замисляли ли сте се какво очаквате от любовта? Любовта е да размените сърцата си и да знаеш, че твоето сърце се чувства отлично в нейното/неговото тяло. Също така, че и нейното/неговото сърце пасва идеално в твоето тяло. Хората казват, че веднъж човек обича! Какво ще стане, ако обичаш цял живот човека, който не е за теб, или си пропилял шансовете си с нея/него завинаги? Изпитвали ли сте чувството, че на някого наистина му пука за вас? Хубаво е, нали? Знаете, че има сърце, което бие за вас и тръпне винаги щом ви види! Ако сте намерили въпросното сърце и то е във вашето тяло, пазете го (чуждото сърце) като свое, не забравяйте, че вашето сърце го държи любимата/любимия!"

2. "Любовта идва без предупреждение. Отива си по същият начин и никога не се извинява. Намирам това за адски невъзпитано.''

3. "Жените избират с кого да бъдат. Просто ни оставят да мислим, че ние водим парада, но всъщност те са сценаристите, режисьорите и всичко останало. Мъжете просто играем слабите роли. Ние сме само пешките на дъската, но шахът не може да започне без пешки, нали? Питал ли си се защо царицата е най-силната фигура в шаха?"

4. - И какво ще стане сега? - попита Джесика.
- Просто ще го обичам!
- Докато ти писне или докато той сгреши?
- Докъдето ми стигнат силите.- отвърна Пламена.
- Няма да е много, нали?
- Да, до последен дъх. - отсече Пламена.
Из "Последвай ме''

5. "Може да обичате някого, но не обичайте на всяка цена, защото най-често вие я плащате!''

16/09/2016

15 неща, които трябва да правим, докато сме още млади!

Докато човек е млад, по-лесно може да се променя, да изгражда и доизгражда характера си. Готов е на повече рискове, на повече експерименти, пълен е с енергия и действа спонтанно.

Някои от изброените неща са валидни и за хора в по-зряла възраст, но всички са задължителни за младия човек. Защото времето минава и като се обърнем назад, не бива да съжаляваме, че не сме опитали, когато е трябвало.

Не пропилявайте дните си, не чакайте "да му дойде времето", живейте днес!

Пътувайте

Винаги, когато имате възможност, не се колебайте, а стегнете багажа и пътувайте - без значение дали отивате в чужбина, на планина или до съседния град. Казват, че тези, които харчат пари за пътуване, а не за дрехи и безполезни неща са много по-щастливи. Едно пътуване може да промени изцяло мирогледа ви и да отвори нов свят пред вас.

Правете по-често това, което ви носи истинско удоволствие

Изберете хоби или нещо, което наистина ви кефи – спорт, танци, писане, пеене... Правете го често и приемете, че времето, което му отделяте, е време само за вас. Защото именно в това време вие изпитвате удоволствие. Доставяйте си го сами!

Борете се със страховете си

Страх ви е от вода, от тъмно, от високо...? Опитайте се да преодолявате фобиите си на млади години, ще се почувствате много по-силни и свободни.

Четете книги и учете езици

Това ви обогатява, развива и ви прави по-уверени в себе си. Освен знанията от училището и университета, не спирайте да учите това, което на вас ви е интересно, а не това, което някой ви кара да учите.

Намерете смелостта да бъдете себе си

Докато е млад човек трябва да се научи да отстоява позицията си, да прави това, което иска и да се превърне в личност с мнение и характер.

Превърнете някоя щура идея в реалност

Бъдете смели, не знаете какво ще се получи. Може направеното от вас да е пълен провал, но поне сте опитали и няма да съжалявате. Разбира се, не става въпрос за разни рисковани действия, които от самото начало са обречени да завършат зле!

Отделяйте необходимото внимание на семейството си

Времето лети и когато сме по-млади не се замисляме дали отделяме достатъчно време за най-близките си. На родителите, на бабите и дядовците, на братята и сестрите. Колкото и да сме заети, ако поискаме, винаги може да отделим час-два за любимите си хора.

Поне за кратко се откъсвайте от модерните технологии

Ще се заредите с много енергия, ако просто се разходите сред природата, отидете на пикник, насладите се на изгрева или на залеза, като през това време не проверявате нон стоп телефона или лаптопа си. Да, днес не можем без тях, но откраднете малко време за реалния свят и за своята "почивка" от технологиите.

Забавлявайте се истински и от сърце

Никога не забравяйте да се забавлявате и да купонясвате с готини хора. Колкото и да сте ангажирани, приятно изкараното време с подходяща компания винаги зарежда с положителни емоции.

Не подминавайте тези, които се нуждаят от помощ

Една протегната ръка може да означава наистина много. Когато можете – помагайте. Това ви прави по-добри, а както знаем - доброто винаги се връща!

Учете се от най-добрите

Изберете си човек, който е наистина добър в областта си. Това може да бъде преподавател от университета, вашият мениджър, ваш колега или просто личност, която от само себе си ще се превърне във вашия учител в живота.

Не спирайте да мечтаете

Колкото повече мечтаем, толкова по-вероятно е да сбъднем мечтите си. Това е положително мислене, което ни кара да се чувстваме добре. А всяка позитивна мисъл ражда нова такава.

Откажете се от поне един лош навик

Никой не е съвършен и лошите навици обикновено не са един или два. Опитайте се да се откажете от някои от тях, докато още сте млади, защото с напредването на възрастта става все по-трудно.

Борете се за любовта

Всяка връзка има своите трудни моменти и не трябва да е отказвате при най-малкия проблем. Ако сте сигурни в човека до себе си, направете всичко възможно да го задържите. Именно той може да се окаже този, с когото ще прекарате живота си.

Радвайте се на малките неща от живота

Колкото и да е клише, наистина обръщайте внимание на малките неща. Те много по-лесно могат да ви направят щастливи и да сгреят сърцето ви. Ако човек сам се научи да ги вижда и оценява, животът му става някак по-ведър :)

14/09/2016

Как всички знаят по-добре от теб какво да правиш

Банално – човек се учи докато е жив. Но е истина. Клишетата са дразнещи, изтъркани, дори протрити от използване точно защото са много приложими.

Още от детска възраст някой ни учи на нещо. Учим се да ходим, да ядем, да казваме "Добър ден", "Довиждане", "Моля", "Благодаря"… После пишем, четем, смятаме, играем, усмихваме се. Налага ни се да вземаме решения и да избираме "най-доброто" за нас, да мечтаем и да имаме цели.

Постъпваме на работа – и там, шефът те учи, колегите също. С каквото и да се захванем, някой някога преди нас е открил как се прави, защо се прави, какъв е смисълът да се прави… Акъл да искаш – без пари ти го дава всеки и навсякъде.

Да погледаме телевизия. Сизър Милър на учи как да се справяме с непокорните ни домашни любимци. Джейми Оливър – какво да сготвим набързо, но да е невероятно вкусно и лесно.

Ако се озовем сами в пустошта и сме в безизходица, веднага ще се сетим за съветите на Беър Грилс. Ако ли пък имаме въпроси или просто сме любопитни в сферата на интимните взаимоотношения, отговорите ни ги дава Наталия Кобилкина.

Идеи, съвети, напътствия, изпитани методи и подходи за… всичко. Ако се замислим няма нищо напълно универсално. Нито един съвет или клише не са еднакви за всеки. Може да са приложими, но няма да са за един и същи проблем.

Много е просто – случват ни се сходни неща, но ние сме различни. Не мислим еднакво и не реагираме еднакво. Все едно да има едно единствено лекарство за всички болести.

Индивидуалността е основата на всичко. Според нея се определя останалото. За едни да следваш всички измислени от някого правила е най-правилното решение. За други – да измислиш сам свой начин за нещо е най-разумно. Трети пък нямат нужда да се замислят за каквото и да е, всичко е кое както дойде.

Погледнато от една страна, негово величество Акълът на другите, е универсален, имащ за цел да ни помага и ръководи. От друга страна е твърде натрапчив и натоварващ. Защо да се следват нечии правила, като можем сами да си ги определяме?

Много добър вариант ми се струва "златната среда" (поредното изтъркано клише). Тук при нея можем да сме индивидуалисти със собствени възгледи, начини и подходи, но можем и да се възползваме от вече измисленото.

Ако цитирам един всеобщ познат: "Нека бъде светлина"! В живота, в умовете и мечтите. Разумът е водещ, не съветите и правилата.

Индивидуалността е водеща, но в определен момент за ръка ни хваща негово величество и тъй силно ни стиска, че е трудно да се изкопчим. Но си струва да опитаме.

12/09/2016

Характерът на жените според месеца на раждане!

Януари

През първите 31 дни на годината се раждат много търпеливи и сдържани жени, те имат устойчив, силен и „мъжки“ нрав. Не се оплакват и не изпадат в сантиментални откровения, предпочитат да се справят гордо и самостоятелно с проблемите. Януарските жени са талантливи в кулинарното изкуство, но не обичат да се занимават с чистене.

Февруари

Този месец дава на света настойчиви, упорити дами със сложен характер. При тях може да се забележи нервен срив, но и сили за изключително висок самоконтрол. Те никога не се страхуват от трудностите и бързо вземат решения, които обаче невинаги се оказват правилни. Обидчиви и отмъстителни, те могат добре да манипулират другите и често развиват чудесна кариера. Тези жени обичат много децата.

Март

През март се раждат най-чувствителните жени – впечатлителни и раними, често пъти много упорити, което, в крайна сметка, се обръща срещу тях. Мартенските жени са изключително мнителни и се смятат за нещастни, а и действително трудно успяват, защото са прекалено стеснителни. Природата ги е надарила с обаятелност и нежност, затова и силно привличат мъже, които искат да ги защитават.

Април

Характерът на жените, родени през април, се отличава със смелост, упоритост и целеустременост. Идеално допълнение се явява здравомислието и тяхната прословута практичност. Те винаги знаят какво искат и бавно, но сигурно достигат до своите мечти, а умът им преобладава над чувствата.

Май

Властни и безкомпромисни, решителни и взискателни, тези жени не прощават обидите, затова могат с лека ръка да се разделят с партньора си, а после да съжаляват. Родените през май притежават лидерски качества, затова и по-лесно стигат до началнически кабинети, отколкото да си намерят мъж. Материалното благополучие е най-важно за тях.

Юни

Главната черта на жените, родени през първия летен месец, е тяхната внимателност. Често те са много раними, уязвими и несигурни, но и изключително добри и благородни. Не обичат конфликтите, имат силна интуиция, която обикновено им помага да избягват скандали. Подвластни са на настроенията си.

Юли

В този месец се раждат най-скромните и срамежливите жени. Те често се занимават със самоанализ. Всичко в живота им се определя от настроението. Тези романтички са способни на много дълбоки чувства и преживявания, но никога не ги показват. Домът и семейството за юлските жени са най-важното в живота.

Август

Най-гордите и независими жени се раждат през август. Те са както добри и благородни, така и властолюбиви лидери по натура. Обичат да са в центъра на вниманието, имат силна харизма и въпреки, че постоянно привличат мъжете към себе си, ценят предимно семейните отношения. Те са пределно честни, затова и често се оказват измамени.

Септември

Емоционални и сприхави, тези жени се отличават с целеустременост и пресметливост. Крайно самовлюбени са. Обичат да бъдат в компания, но винаги мислят за собствената изгода. Много ревниви и независими, големи педанти и умеят да готвят много вкусно.

Октомври

Приятно е да се общува с дамите, родени през октомври, защото са много внимателни и остроумни. Практични, но безкористни и великодушни, те вземат решенията си след дълбок анализ. Имат чудесна памет. Много принципни, не прощават предателството и винаги се стараят да съхранят семейството си с цената на всичко, те са големи домошари.

Ноември

Много разумни, пресметливи, себелюбиви и егоистични са ноемврийските жени. Техните съпрузи трябва да се примирят, че мнението им рядко ще се чува. Пестеливи са в живота, но в любовта се раздават със страст, изключително сексуални и темпераментни. Умеят да обичат дълбоко и силно, но са и доста противоречиви личности. Допълнителните черти на характера им се определя от датата на раждане.

Декември

Емоционални са жените, родени през декември, имат взривоопасен характер. Настойчиви и безстрашни, независими и прями, те постигат успехи, преодолявайки всякакви пречки. Много общителни, романтични, идеалистки, добри приятели. Не се отличават с пестеливост, затова и в семейния живот често изпитват трудности.

10/09/2016

Научете се да не бъдете отличник, да не сте първи, да не побеждавате!

Научете се да не бъдете отличник, да не сте първи, да не побеждавате. Дайте си почивка и бъдете себе си. Дайте и на детето си да отдъхне. Да греши, да следва не изискванията и нормите, а вдъхновението и таланта си. Научете децата си на свободата да бъдат истински, а не да подражават на някого.

Да си отличник – това е роля. Не особено трудна за изиграване, защото всъщност просто трябва да си такъв, какъвто искат да те виждат учителите, шефовете, командирите.

Но отличниците ще бъдат задминати от щастливите хора, тези, които са по-енергични и по-живи. Животът не учи на правила, а ни учи на това, че времето лети, камъкът тежи, а ти се променяш.

Детето, това е бъдещето и вие сте неговото първо стъпало към живота, неговата батерия, неговата начална точка. Не му увесвайте тежести от излишни и измислени подробности.

Преподавам на студенти вече 15 години, което не е толкова много, но виждам във възрастни хора децата, които са били, родителите, които са ги възпитавали, и осъзнавам колко е важно да учим децата си на дизайн.

Под дизайн разбирам умението да мислиш за възможностите. И при него не е достатъчно да си отличник, а дори може да си двойкаджия, хулиган и да се провалиш на тестовете, за да откриеш нещо ново.

Виждам много възрастни, дори преподаватели, които в детството са научени да са "правилни", не са им позволявали да променят нищо в стаите си, задоволявали са се с това, което са им давали.

Децата не трябва да се учат на свобода, това е техният естествен начин на мислене. И затова:

- Разрешете на детето и му помогнете да размести мебелите в стаята си, както иска. В бъдеще то ще променя света и ще стане част от великия трансфер на идеи и правила.

- Покажете на детето, че и вие грешите, че има неща, които не умеете, но се стараете и непрекъснато учите нови неща, защото това ви доставя удоволствие.

- Хванете детето си за ръка и го заведете на работата си, покажете му професионалния си свят, бюрото, колегите. Ако във вашата работа това е неприемливо – подайте си заявлението за напускане, работите в среда на безсмислие и пустота.

- Влезте в света на детето си, седнете на пода в стаята му, попитайте го за рисунките му, за приятелите му. Легнете на пода, погледайте тавана заедно и разговаряйте. Ако детето вече е на 20 – отидете на някоя поляна и просто полежете мълчаливо, гледайте небето. Така небето ще е вече ваше – на двамата – щом сте го споделили.

- Престанете да натрапвате своите успехи на детето си. Ако сте дизайнер, не учете детето си да рисува. Ако сте музикант – да свири. Не е ясно какво е по-добро за вашия син или дъщеря – да стане вас или самия себе си. Но щастието е в ръцете на тези, които се занимават с нещо любимо, а не с нещо, което ненавиждат.

Животът е пълен с обстоятелства, при които побеждават не шампионите, не търпеливите, не отличниците, а щастливите неудачници, пълни с надежди и планове как да преобърнат очакванията на хората около тях.

- Научете детето си да обича. Разкажете му за своята любов, как сте срещнали баща му, как сте видели майка му за първи път. Разкажете му, че от любовта боли, че трябва да се научим да прощаваме и пак да обичаме, въпреки неуспехите – това ще го научи да не се предава и пречупва в живота.

- Дайте на детето си торбичка с тебешири и го пуснете на площадката. Нека раздаде на другите деца и да рисува на асфалта, а вие, отдалече, от планетата на възрастните гледайте как детето ви се справя съвсем само. Без вас, но с вас наблизо.

Така то ще живее щастлив живот, понякога ще гледа в небето, ще си спомня тебешира, бюрото, което само е местило в стаята си, как е лежало на пода с татко си и е мечтало заедно с вас.

- Не искайте от детето си да е гений, не му натрапвайте знания, не го карайте да учи 5 езика. Наблюдавайте го как се опитва да стигне книгата на горния ред на библиотеката и не му помагайте – нека се справи само. Важното е да му предоставите тази библиотека.

- Научете се да не бъдете отличник, не сте първи, да не побеждавате.