Избери НЛП

Древните хора казват, че това, което мислиш днес, ще направиш утре. С други думи, твоето тяло ще направи това, което му каже разумът (или отсъствието на такъв). От друга страна, състоянието на нашето тяло, чувства, физиология силно влияе на мисленето, на съзнанието. Например, ако сте тъжни, енергетиката е на нула, вървите бавно по улицата и нямате никакви сили да вървите бързо, а на известно разстояние си играе едно момиченце с куче, което тежи 75 кг. , която има зла муцуна и даже не ясно кой кого разхожда, защото момичето тежи два пъти по-малко от него - съответно кучето се втурва към вас да ви ухапе, интересно колко време ще вие нужно да се качите на най-близкото дърво? Мисля, че ще ви се появи енергията, както и някои емоции и думи, за да се защитете и кажете всичко, което имате да кажете относно правата на човека от безотговорни родители, чиито деца разхождат огромни чудовища по улицата. В дадения случай богатия избор на емоции и думи ще бъдат причинени от физиологическото състояние, покачването на адреналина, други хормони – всъщност умората май мина. Думата „кибернетика“ се е появила не много отдавна, но даже и френския философ Рене Декарт е твърдял, че душата и тялото са две различни субстанции.. Считало се е, че душата трябва да се изучава отделно от тялото. „Грижете се за тялото си, ако искате вашия ум да работи правилно“ Р.Декарт Как да използваме тази презумция? С какво може да ни бъде полезна? Например: може да отделяме повече внимание на невербалното общуване. Тялото говори постоянно, думите са само един от възможните, но не най- важните способи на общуване. Тогава имаме възможност да получаваме повече информация от събеседника, не само да го слушаме, но ида го чуваме, в крайна сметка да го разбираме. Различни изследвания дават интересен резултат, между 60-80% от информацията ние възприемаме невербално, т.е. без думи. Тялото, мимиката, жестовете казват това, което събеседника се опитва да скрие. В края на краищата тялото и съзнанието са единна система, ето защо, ако в главата имаме едни мисли, говорим съвсем друго, то системата губи хармоничност, което вече се забелязва. В НЛП го наричат неконгруентност. Много често се срещат хора, които първо правят нещо, после започват да мислят…защо го направих? Една жена съветва друга: Не се притеснявай, че мъжът ти се влачи подир всяка фуста. Кучето ми гони всяка кола, но като я настигне не знае какво да прави с нея! Понякога тези хора се явяваме ние. С други думи, съзнанието за определено време се изключва и тялото живее своя собствен творчески живот. Така хората дават и парите си на гадателки, даже някой път ги водят у тях и се разделят със своите ценности. Полезно е да имаме впредвид, че вашето съзнание и тяло са единна система, вие можете да контролирате със своя разум всичко, което прави тялото, а то съответно може да бъде здраво, силно, помагайки на съзнанието да бъде ясно, а човек разумен.

http://izberinlp.com/2017/03/03/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%83%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d1%82%d1%8f%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%b0

Разумът и тялото – части от една и съща кибернетична система Древните хора казват, че това, което мислиш днес, ще направиш утре. С други думи, твоето тяло ще направи това, което му каже разумът (или отсъствието на такъв). От друга страна, състоянието на наше…

За НЛП не са чували само мързеливите. То е доста сложно понятие и главното е, че изкуството на манипулация на чуждото съзнание си носи своите плодове и доста успешно работи за посветените в него. На какво е способно НЛП? То ще ви помогне и да постигнете успехи, и да намерите разбиране сред околните, и от комплексите да се избавите – заедно с вредните навици. Хората ще ви обичат, а мъжете ще изпълняват вашите желания. И така, с какво е добро НЛП и на какво е способно? Психолозите ни убеждават, че на всичко. Може лесно да постигнем успех във всяка област, да сме заобиколени от приятели, да решим различни проблеми, да премахнем комплексите си, страховете и стреса. Както и завинаги да забравим за вредните си навици, неприятности и агония на съвестта, да се научим да управляваме хора и да ги научим да ни обичат и ценят ... Страхотно! Но професионалистите знаят, че тука вълшебството не е повече отколкото в лабораторията на д-р Павлов – едни рефлекси и ясно разбиране за това, кои „конци“ да дръпнем на жертвата на манипулацията. Основи на НЛП Азбуката на НЛП-ера започва с калибрирането – таланта точно да определим състоянието на събеседника. От нашите очи не бива да се изплъзват такива детайли като позата, дишане, мимики, жестове, как се променят реакциите при преминаване в друго състояние. НЛП е наука за внимателните и колкото повече нюанса хванем, толкова повече шансове имаме да получим „ключовете“ към чуждото състояние. Как да разберем какви емоции изпитва „жертвата“? НЛП-ерите извикват нужните емоции сами – с правилна конструкция на диалога, с жестове и движения. Всъщост, последните се наричат котви. Вкарвайки опонента в определено състояние, манипулатора го фиксира с действие. Например: прокарвайки ръка по косата или като ти поправи обицата на ухото, може да доведе жертвата до кондиция. Поставяне на котви Как работи? Почивайки с любимия и когато доловим неговото игриво настриение, пускаме музика. Под звуците на определена мелогия още не веднъж мислено ще се връща в това състояние, когато се е хванал на нашата въдица. Ако не харесва музика – търсете друга котва – жест, докосване, каквото и да е... Като начало трябва обаче да се определи типа личност. Визуала възприема информацията чрез очите, аудиала – чрез слуха, а кинестетика – на пипане и вкус. Как да разберем кои от тях е той? Много просто – общувайки първите гледат нагоре, вторите напред, а третите надолу. Метода на синхронизация Иска ли ни се веднага да спечелим доверието на хората? Използвайте този метод тогава. Копирайте позата на жертвата, скоростта на говора и силата на гласа му, ритъма на дишането, лексиката – научете се да го „отразявате“. От страни изменението е незабележимо, но подсъзнанието на опонента възприема всичко по друг начин. По невербален път се предава до 80% от инфирмацията и главното в общуването са мимиките, жестовете, погледа... Незабелязвайки този синхронизация, простодушната жертва ще изпита предразположеност към нас и комфорт. След това трябва да задаваме своя ритъм на разговора, извиквайки нужните ни реакции. Синхронизация към действие. Да допуснем, че мъжът по никакъв повод не иска да изхвърля боклука. Да вдигаме скандали смисъл няма, трябва да запомним, че неговото поведение е реакция на нашите действия. Не можете да го накарате? Значи сте избрали неправилния подход. Изменете тембъра на гласа си, интонацията и жестовете, и кофата с боклук няма да му отнеме много време. Започваме разговора с отвличаща фраза, на която той ще отговори със съгласие. Нещо от рода: „Хубав ден е днес“. В този момент слагаме котвата – слагаме ръка на рамото му. След време слагаме пак ръка на рамото му и казваме внимателно: „сега или след 10 мин ще изхвърлиш боклука?“. Това е вградена команда, която не му дава избор. Ако нещо не ви хареса подхода го помолете спокойно: „Скъпи, изхвърли кофата, моля те!“. А котвата като ръка на рамото му нека да не я забравяме. Маркиране по НЛП Конфлитни сме на работа, дразним колегите или нервничим? В помощ тук ще дойде техниката маркиране – произнасяйки фразата: „Ние с вас сме умни хора“ (всякакъв комплимент) и бързо указвайки с ръка на нас и на колегата – ще зарадваме неговото подсъзнание. Такова тайно оръжие и в къщи ще ни потрябва – питайки детето: „Кой ще получи шоколадче, когато си напише домашното?“, ние мотивираме детето да си мапише домашните. Тази техника е добре позната на PR-ите и журналистите. НЛП - детектор на лъжата И последния метод, който ще рагледаме в статията ще ни помогне да определим доколко са истина думите на събеседника ни. Наблюдавайте за хармония на мислите и тялото – той говори уверено, но кима с глава? Тялото му е леко изкривено и гледа на дясно? Олеле, нещо послъгва нашия познат. А, ако погледа му е на ляво – рови се в паметта си. Това не е шега. Има такова понятие като линия на времето, което е от ляво на дясно... Методи и техники много и няма как да ги споменем всички, но всички те действат, ако ги подбереш грамотно и ги използваш в живота. Всъщност психотерапевтите активно използват тези техники на практика, но някои казват, че те са способни да решат само някои проблеми, а други са на мнение,че НЛП е мощно оръжие. За съжаление техниките от НЛП се използват и за не добросъвестни цели, но пък защо да не насочим тези знания в полза на семейството си, кариерата или отношенията между хората? Нека да опитаме, тази методика ще промени живота ни и ще разкрие невиждани до сега таланти.

http://izberinlp.com/2017/03/01/%d0%bd%d0%bb%d0%bf-%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b0-%d0%bf%d0%be-%d1%82%d0%b2%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b0

НЛП – игра по твоите правила За НЛП не са чували само мързеливите. То е доста сложно понятие и главното е, че изкуството на манипулация на чуждото съзнание си носи своите плодове и доста успешно работи за посветените в него. Н…

13. Как да вземаме решения. Декартови координати. Понякога трябва да вземаме решения от типа: да го направя ли или да не го правя. Например: да си купя ли кола или не, да се омъжа или не, да си сменя ли работата или не и тн. Техниката не е подходя…

Избери НЛП Какво е НЛП? НЛП е технология за моделиране на успеха. Има хора, които са много добри в нещо: в общуването, в бизнеса, в самоусъвършенстването, в спорта, в п...

Хората могат да възприемат света черз различни способи: виздат, слушат, чувстват. Ето тези възприятия за света се наричат модалности. Кинестетическа модалност (К): това, което чувстваме. Към кинестетиката в НЛП се отнася: тактилни усещания: усещане на кожата (топло, студено, налягане и тн), докосване вътрешни усещания: мускулно напрежение, усещания в стомаха вкус мирис мета-усещания: оценъчни усещания, които ни съобщават за емоция или отношение ( в областта на гърдите, шията, главата). Визуалната модалност (В): това, което виждаме. Образи, картини, филм. Аудиалната модалност (А или Ат): това, което чуваме. Свирене на вятър, шум от капеща вода, шепот и съответно – интонация, тембър, височина на гласа. Дигитална модалност (Ад): спада към аудиалната, но е лека разновидност. Вътрешен диалог, фокус на съдържанието. Тя е свързана повече с речта, с процеса на изговаряне (произношение). Всичко това засяга слуха така, че аудиална модалност се дели на аудиална тонална, която е свързана с аналоговите характеристики на гласа- височина, тон, тембър и дигитална, която е свързана със съдържанието на речта. В НЛП, когато става вътрос за постъпване на информация отвън, се говори за канали на възприятие, а ако се описват вътрешни процеси – за репрезентативни системи. За сега това раделение не ние важно и ще говорим за сензорни модалности. Полезно е да се знае, че когато човек преимуществено се намира в някоя модалност, той ще има и съответстващата за тази модалност невербално поведение: поза, жестове, височина и скорост на речта. Тогава може да се присъединим към тази модалност и ние: т.е. при синхронизация да не исползваме конкретните жестове, поза или тон на гласа, просто визуални, аудиални (Ат, Ад) или кинестетически жестове, пози или характеристики на гласа, което дава много преимущества: ако човек седи в кресло опънал се назад в кинестетическа поза, то тогава не е задължително да сте в същата поза или пък даже да седите, достатъчно е вашата поза също да е кинестетическа. Гласът също не е задължително да бъде със същата височина или скорост, а е достатъчно да бъде също визуален (ако събеседника също е във визуална модалност). Неврбалните признаци на модалностите: Когато човек в определен момент е съсредоточен към чувства (т.е. преобладава кинестетическата модалност), то позата му ще бъде по-отпусната или с наклон напред, или олегнат назад (ако седи), ако стои – приведена или опрял се на стената. Жестовете ще са в долната част на туловището, предаващи състояние или демонстриращи действие. Гласът е гърлен и бавен. Дишането ще бъде по-скоро стомашно. Ако събеседника ви е съсредоточчен на образи (преобладава визуалната модалност), то позата ще бъде права, изправена. Жестовете указващи, по-скоро в горната част на трупа. Гласът бърз и висок, а дишането гръдно. При съсредоточаване на звука (преобладава аудиална модалност тонална - Ат). Позата е нещо средно между визуална и кинестетическа: достатъчно права, но отпусната. Жестовете са малко, но пък гласът постоянно се променя то по височина, то по скорост. Ако човек обръща повече внимание на съдържанието на речта или на обсъждането на накой въпрос със самия себе си (вътрешен диалог, аудиална модалност дигитална- Ад), то позата ще бъде сдържана, стегната, движенията ще дъдат малко, дишането горно, а гласът монотонен. Как да се тренираме Когато се нагласяме за приспособяване, необхоодимо ни е не само да взаимстваме елементите на поведение – жестове или поза, а напълно да преминем в съответното състояние. Първи способ (отвътре - навън): съсредоточете се на вътрешния образ (за визуална модалност), Мелодията (аудиална тонална Ат), чувствата (кинестетическа) или вътрешния диалог (аудиална дигитална Ад), а след това „отпуснете“ тялото си. Преди всичко ше ви се прииска да седнете в съответстващата поза, да измените дишането, гласа, движенията. Втори способ (отвън - навътре): изберете модалността, в която искате да влезете; заппочнете последователно да променяте позата, жестовете, дишането, гласа докато не забележите, че фокуса на вашето внимание се е сменил на чувства (К), образи (В), звуци (Ат) или вътрешен диалог (Ад). Много от измененията ще последват едно след друго: за да започнете да дишате със стомаха си, необходимо е леко да сеприведете, седейки иззправено е малко трудно да дишате коремно; ако се изправите, то автоматично ще преминете на гръдно„визуално“ дишане. За да можете да дишате и гръдно и коремно (аудиално) ще трябва да сте изправен, но леко приведен. След като се научите да преминавате в нужната модалност, започнете да се тренирате на хора. Отначало калибрирайте – нужно е да определите в каква сензорна модалност се намира сега човекът. След това само преминете в съответстващата модалност. Може да се тренираме на различни места: в магазина, метрото, в автобуса и тн. Разбира се, че синхронизирането е нужно за постигане на рапорт, а признак за рапорт се явява воденето. Така, че опитайте да поведете – най- удобно се проверява чрез движение. Повдигнете си ръката, леко се наклонете или отвърнете глава и гледайте дали ще отреагира този, с когото се синхронизирате. Много често хората придават смисъл на движенията си. Ако сте вдигнали ръка, то на водения ще му се стори, че иска да се почеше или да си оправи косата и тн.

http://izberinlp.com/2016/05/03/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%be%d0%b1%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b7%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be

Приспособяване към сензорна модалност Хората могат да възприемат света черз различни способи: виздат, слушат, чувстват. Ето тези възприятия за света се наричат модалности. Кинестетическа модалност (К): това, което чувстваме. Към кинест…

Синхронизацията може да бъде различна. Може да копираме елементи на поведение: поза, височина на гласа, движение, честота на дишане, конкретни думи. Това се нарича отразяване. Не го бъркайте с „огледалната поза“. Може и да се синхронизира и по общи характеристики на състоянието –Приспособяване. Например под модалност: хората може в даден момент от време да обръщат повече внимание на зрението (визуална модалност), слуха (аудиална модалност, а аудиално-дигитална – когато обръщат повече внимание на съдържанието на речта), чувствата (кинестетическа модалност). Когато човек се намира в кинестетическа модалност, той има по-бавно коремно дишане, отпусната и прегърбена поза, нисък бавен глас, жестовете са бавни и предаващи състоянието. Във визуална модалност дишането е бързо, гръдно, позата е изправена, гласът е по-висок, жестовете са по-бързи и указващи. Също така, всяка модалност си има свои характерни думи – предикати на сензорната модалност. Вижда, ярък, гледам – за визуалната; чувствам, тежък, топъл – за кинестетическата; звънене, шумолене – за аудиалната. Когато се присъединявате по модалност имате много повече гъвкавост – за синхронизиране не е задължително да бъдете в същата поза, в каквато е събеседника и да ползвате същите жестове и глас. Достатъчно е вашата поза, жестове и дишане да бъдат кинестетически или визуални, или аудиални, както у събеседника. Но ще трябва да се присъенинявате към цялостното състояние, а не само към позата или височината на гласа. Въобще, целта е да синхронизираме състоянието на събеседника. Може да започнем с позата, а може и с модалността, в края трябва да имаме цялостно състояние. Има много характеристики, към които може да се присъединим. Например: мотивация с приближаваща (Към) и отблъскваща (От); активност или рефлективност; фокус към миналото, сега и към бъдещето и тн. Ако човек има голямя склонност да използва някой способ на възприемане, то в НЛП това се нарича метапрограма. Те са твърде много, някои от тях вече ги споменах: предпочитана модалност, тим мотивация, референция (на кое мнение се опира при вземане на решение – своето или на другите), сходство – различие и тн. А сега малко за плюсовете и минусите на отразяването и приспособяването. Отразяването е по-просто: калибрираш позата, жестовете, скоростта на речта, думите – и ги възпроизвеждаш, но пък тук се губи гъвкавостта – докато се синхронизираш, през цялото време се намираш в тази поза, както и събеседника ти. Ползваш неговите жестове и скорост на речта. Такъв синхрон е лесно да се забележи отстрани. Приспособяването е по-сложно: нужно е да се калибрира тази цялостната обща характеристика (а трябва още и да знаем за нея) и да променим не само един елемент, а целия комплекс – и позата, и гласа, и движенията, но тук вече има гъвкавост в пределите на тази характеристика. Тази синхронизация се забелязва по-трудно и изглежда доста естествена.

http://izberinlp.com/2016/04/20/32-%d0%be%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%be%d0%b1%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5/

32. Отразяване и Приспособяване Синхронизацията може да бъде различна. Може да копираме елементи на поведение: поза, височина на гласа, движение, честота на дишане, конкретни думи. Това се нарича отразяване. Не го бъркайте с „огл…

Понеже доверието (и последващия рапорт) се достига с две неща – синхронизация и конгруентност – нека да изясним, как да демонстрираме правилно тази конгруентност. Преди бях писал как да калибрираме конгруентността, но калибрирането е просто как да разшифроваме сигналите на събеседника, желателно е да са несъзнателните – т.е. „искрените“. Поради тази причина си струва повече внимание да се обръща на състовнията-реакции, а пък за създаване на рапорт, главния фокус е на състоянието-илюстрация. Още веднъж за конгуентността. Това е демонстрация на вътрешните нагласи на човека – т.е. вие показвате, че вътре във вас всичко е наред, вие вярвате в това, което говорите и въобще вие сте целеустремен и хармоничен. Това, както вече казахме, внушава доверие. Конгруентността се определя като съпоставяне на съдържаниети с невербалното, както и правилна демонстрация на невербалните съобщения. Вие разказвате за сонствената си увереност и я демонстрирате. Говорите са това, че сте обидени и показвате обида. Говорите на ваш подчинен (сервитьор, дете, продавач), че сте недоволен и показвате недоволство. Това е съответствие между съдържание и невербално поведение. Демонстрация на невербални съобщения: увереност, съгласие, мотивация, превъзходство и тн. – си имат своите правила и това се отнася и как те се показват, както и факта, че едновременно се изпращат няколко съобщения. Именно за това ще разгледаме, как „правилно“ да изпращаме невербални съобщения. Конгруентността може да бъде едновременна и последователна. Едновременната конгруентност това е, когато вие говорите за вашето съгласие и в същия момент го показвате това съгласие, а последователната е, когато вие до и после също демонстрирате съгласие. Например: ще бъде неконгруентно, когато отначало покажете (даже и бързо) недоволство, а после продемонстрирате искренна радост или отначало се съгласите, а после продемонстрирате съмнение. Както от сериала „Теория на лъжата“. Калибриране на последователна неконгруентност – отначало уверено твърдение, после свиване на едното рамо – това ни помага да разберем, че човека лъже. Въпреки, че сама по себе си неконгруентността не говори за лъжа, а само за вътрешно безредие. И така, започваме... Как да покажем конгруентно.... Симетричност В повечето случаи при демонстрация на конгруентност е полезно да се поддържа висока симетричност: приблизително равно количестово жестове от лявата и дясната страна, наклони както на дясно така и на ляво и тн., а ако през цялото време жестикулирате само с лявата или само с дясната ръка – това ще изглежда не конгруентно. Това също зависи и от контекста. Отрицателните емоции обикновено водят до загуба на симетрия – така, че симетричност при демонстрация на мъка или вина ще бъде неконгруентно състояние. Увереност и съмнение „Правилните“ способи за демонстрация на основните съобщения са описани в глава „Основни невербални съобщения“. Съветвам ви да я препрочетете. Увереност и съмнение са едни от главните съставни части на което и да е съобщение. Така, че да се потренираме да ги употребяваме правилно. Увереност: симетрична и устойчива поза, ясни жестове, равен глас с понижаване на интонацията в края на фразите. Съмнение: загуба на симетрия, поклащане, прехвърляне един на друг крак, променящ се глас, илюстративни жестове: свиване на раменете, почесване на главата, свиване/потриване на устните. При демонстрация на високо ниво на увереност е по-добре вашата скорост да е средна или ниска. Високата скорост по принцип се приема като неувереност. Ако вие много ясно потвъждавате или отричате, че нещо ви харесва или не – съобщението трябва да бъде уверено. Ако искате да покажете слаба позиция или готовност да я измените – трябва да демонстрирате някои признаци на съмнение. Точно поради тази причина „революционните вождове“ - Ленин, Мъсолини, Хитлер – при говорене пред публика демонстрирали много високо ниво на увереност: ясни жестове, симетрична поза и тн. Тълпата трябва да знае правилната позиция, но пак зависи от контекста. Джон Кенеди – един от най-добрите оратори- демонстрирал откритост (съмнение плюс позиция на равен) при общуване към слушателите, но висока увереност, когато съобщавал своята идея. Например: ако вие продавате коли и клиента ви пита: „това наистина ли е хубава кола?“, то демонстрация на съмнение надали ще помогне за покупката. Има една такава културна особеност – някои специалисти смятат, че увереното потвъждаване е неинтелигентно и е налагане на своето мнение, а има много тънкости. Именно поради тази причина много често напористите дилъри губят понеже са много уверени в своята позиция и смятат, че интелигентността е за тъпаците. Демонстрация на важност Ако говорите за важни за вас неща, то трябва да го има и съответното невербално поведение, но при важност трябва да се говори максимално уверено така, че конгруентното съобщение за важност трянва да включва в себе си висока увереност. Важно: повишение на тонуса на мускулите (лице, ръце, тяло), гласа е доста интонационен и висок, илюстративно маркиране на образа нагоре (колкото по-високо, толкова по-добре), напрежение в китките. При много хора нивото на важност се асоциира на първо място с височината на гласа, но в действителност важна характеристика на гласа се явява интонацията. Увереност: симетрична и устойчива поза, ясни и завършени жестове, равен глас с понижение на интонацията в края на фразата. Поклащане (в момент на съгласие), свиване на рамене говори за съмнение. Средна скорост: скоростта на реята е средна, малко дребни движения. Конгруентно съгласие Ако искате да покайете, че сте напълно и безспорно съгласен, ще трябва да демонстрирате конгруентно съгласие. То се състои от три елемента: Съгласие: ясно кимане на глава от горе на долу (според културата). Увереност: симетрична поза, равен глас. Положителна оценка: симетрична усмивка, отпуснати устни, слаб тонус на мускулите, отпуснато дишане бес задържания. Свити устни, асиметрична усмивка, напрежение в скулите говори за „неприемане“ на съгласие. При това конгруентността трябва да бъде и последователна – т.е. няма предварително съобщение за несъгласие, от рода на леко забележимо отрицателно кимане на главата или последващо повдигане на раменете (демонстрация на съмнение). Конгруентно несъгласие Не маловажно съобщение, че вие искрено и неуспоримо сте несъгласени. Неконгруентното несъгласие е съобщение, че може да промените мнението си: „Казах му вече НЕ, а той продължава да ме убеждава“. Конгруентното несъгласие: несъгласие, увереност, лек негатив. Позитивизъм в този случай се възприема като подигравка. Несъгласие: отрицателно движение на главата, отблъскващи жестове. Увереност: позата е симетрична, гласът е равен. Лек негатив: леко свити устни Превъзходство Това съобщение може да бъде полезно по време на преговори или дебати за оказване на „натиск“ върху противника. Също така може да се използва и при провокативна мотивация, тук е много важно да не прекалим: демонстрация на високо ниво на превъзходство, плавно преминаващо в презрение – обикновено нищо полезно не носи. Превъзходство: изправена поза, повдигната брадичка, погледа е от горе на долу. Увереност: позата е симетрична, гласът равен. Важност (обикновено маркирано на себе си): повишение на тонуса на мускулите на лицето, ръцете, тялото. Презрение: асиметрично повдигане на едната страна на устните на горе (последната снимка) – не препоръчвам! Откритост и искреност Често ви е нужно да показвате противоположно превъзходство: готовност да се договаряте и откритост в преговорите. Съмнение: загуба на симетрия, поклащане, променлив глас. Ниска скорост: речта е забавена, движенията са плавни, спокойни, малко дребни движения. Пасивност: отпуснати рамене, доста нисък тонус на мускулите, разсеян поглед. За демонстрация на искреност си има и даже специални жестове: открита длан, приложена към сърцето или плавни движения на двете ръце също около областта на сърцето. Вина и подчинение Конгруентна демонстрация на вина – добър метод да се прекрати скандал, агресия и тн. „Наведената глава сабя не я сече“. Разбира се, че чрез демонстриране на подчинение не може да се прекрати всяка агресия, в някои случаи даже може да я провокира да се усили, но сега ние не говорим за правилния контекст за използване на сигналите, а за правилната им конгруентна демонстрация. Демонстрация на подчинение (демонстрацията на вина е един вид демонстрация на подчинение)се явява доста инстиктивен сигнал за прекратяване на агресия и действа на инстинктите на агресивната страна. За всяко същество демонстрацията на подчинение е различна: кучето например – свива си опашката и навежда глава, а вълците обратно – опъват си шията. Подчинение: леко отпусната глава, отпуснати рамене, прегърбена фигура. Съмнение: загуба на симетрия, клатене, променлив глас. Негатив: ъгълчетата на усните са надолу, бръчици между веждите, долната устна е напрегната и повдигната, позата е асиметрична, отпусната, гласът е нисък, дишането стегнато. Мотивираност Мотивираност е полезно да се демонстрира, когато вие уговаряте някого да направи нещо: приятел, съпруга, детето или колега, когато ви е нужно да подтикнете аудиторията към действие. Също така, когато да демонстрирате собствената си готовност към действие. Например: „Готов съм ей сега да отида и да си купя най-новия модел“. А ако разказвате какво другите трябва да направят и демострирате пасивност - не се чудете защо другите не са особено мотивирани. Обърнете внимание, мотивираността е именно демонстрация на готовност към действие. А ако вече сте започнали да го правите, тогава набора от сигнали ще бъдат други. Още нещо много важно – набора от сигнали зависи от това, как вие мотивирате (или ви мотивират): Към или От. Мотивация Към – това е разказ колко добре ще бъде, когато човек направи това, което е нужно. Като викове от типа „Ще го направим“ и щастлива усмивка на персонала. Мотивация От – какво ще го постигне, ако той не го направи. Например: мотивираност От демонстрират спортистите пред старта. Активност: наклон напред, вдигнати рамене, висок тонус на мускулите, концентриран поглед. Увереност: симетрична и устойчива поза, ясни и завършени жестове, равен глас с понижение на интонацията в края на фразите. Позитив (при мотивация Към): ъгълчетата на устните на горе, позата е симетрична, изправена, гласът е висок, дишането е равномерно. Негатив (при мотивация От): ъгълчетата на устните на долу, сбръчкване между веждите, долната устна напрегната и приповдигната. Резюме в таблица Това е таблица с цялата информация по темата и за по-голямо удобство за четене е пропусната думата „конгруентност“.

http://izberinlp.com/2016/04/20/31-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b3%d1%80%d1%83%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb/

31. Конгруентни съобщения или как правилно да покажем… Понеже доверието (и последващия рапорт) се достига с две неща – синхронизация и конгруентност – нека да изясним, как да демонстрираме правилно тази конгруентност. Преди бях писал как да калибрираме…

Един от способите да увеличим доверието и да създадем рапорт - синхронизация, а втория – висока лична конгруентност. Най-лесното за трениране е синхронизацията според позата. Сигурно сте забелязвали, че хората стоят в различни пози и тяхната поза зависи от тяхното състояние. Именно, с помощта на синхронизация ще синхронизираме нашето състояние със състоянието на събеседника. По принцип няма голямо значение към кое ще се насочите да синхронизирате – позата, жестовете, ритъма или ценностите. Вие просто трябва да попаднете в сустоянието на другия човек. Поради тази причина не е нужно тъпо да копираме всички елементи на поведение, а само да изберем подобна поза, която максимално ще съответства на състоянието на партньора. Калибриране Като начало винаги трябва да калибрираме, за да определим какво да синхронизираме (към какво да се насочим). И така, на какво трябва да обърнем внимание: Основни признаци: Симетричност на позата Наклон на туловището: напред – назад, на ляво – да дясно. Позата е изправена или отпусната Наклон на главата Рамената: изправени или отпуснати Напрежение на мускулите: на ръцете, краката, раменете, шията. Опора на двата крака или само на единия. Например номер 1: позата е асиметрична отпусната, опората е на стената, лявото рамое по-високо, положението на главата е напред, ръцете и краката са отпуснати, основната опора е на десния крак. Т.е. първата задача е да започнем да калибрираме основните признаци на позата. Стои си човек пред вас в метрото – вие калибрирате, седи си в ресторанта – вие пак калибрирате. Само недейте да се взирате в хората очевадно, че незнайно защо на повечето не им допада. Синхронизиране Основните стартегии тука са две Оценете по външен вид състоянието на човека. Заемете позата, която за вас е близка на това състояние. Добавяйте характерни признаци на позата докато не получите състояние на рапорт. Постарайте се да заемете максимално сходна поза. После започнете да я „уточнявате“ докато не достигнете състояние на рапорт. Напомням, че васшата задача е да постигнете състочние на рапорт, а не просто да го имитирате. Тънкости Обосноваване за смяна на позата Когато си сменяте позата се „обосновете“. Хората обикновено си сменят позата след размисли или демонстрирайки, че старата им е вече неудобна. Например: изобразете някаква замисленост, облегнете се назад и после си кръстосайте краката. Наблюдавайте обкружаващите ви хора – те постоянно се синхронизират един друг по поза, напълно подсъзнателно и не обръщат на това внимание. Но ако някой започне да ви гледа вторачено и после започне да си сменя позата с близка на вашата – тогава буди някакво съмнение. Мъжки и женски пози В действителнуст тук се описват различията между кинестетическите и визуалните пози, но в нашата култура мъжете са повече кинестетични, а жените повече визуални, но за тези различия подробно по-нататък. Много от вас сигурно подозират, че мъжете се различават от жените. Структурата е различна. И както са казали хората – центъра на тежестта е на друго место. Всички примери по долу са за „повечето“, „преди всичко“, „вероятно“. Мъжките пози за обикновепо по-лениви – те постоянно се опитват да махнат напрежението от мускулите. Мъжът, ако седи във фотьойл, по скоро ще се подпре и даже ще се облегне. Жената ще седи с изправен гръб без да се опира никъде. Мъжът, стоейки до стен, ще се подпре, за да премахне напрежението от мускулите. Ако мъжът си сложи ръцете в джобовете или единия пръст само, прави го за да смъкне напрежението от мускулите. Жената използва джобовете по скоро за обозначение, къде ръцете трябва да бъдат и на стената няма да се подпре. Има и различия в устройството на мускулите – повечето жени могат да обмотаят единия си крак около другия, а мъжете нямат чак такава гъвкавост. Права и огледална синхронизация на позата. Синхронизация според позата може да бъде права (дясно- дясно) и огледална (дясно - ляво). Коя е по-добра – не мога да кажа, ефективни са и едната и другата, но ако седите или стоите отсреща, то по-удобна е огледалната, а ако стоите отстрани - то правата. Най-важното условие е: цялата синхронизация – и ръцете и наклона на туловището и тн или да е огледална или права. Не трябва да се смесват. Какви пози не трябва да се имитират (синхронизира) Повечето пози, които не носят особени съобщения, но има и сигнални пози, които съобщават нещо от рода: „Аз съм главния“, „аз съм жена“, и тн. Преди да се синхронизирате с такава поза си помислете дали искате да излъчвате такъв сигнал. Например: „поза на началник“: облегнат назад, опънал си краката напред и ръцете зад главата. Това е заявление: „Тук аз съм главния“ – поза на превъзходство. Ако започнете да се синхронизирате под нея, то тогава ще започне изясняване кой именно е главния тук. Или пък позата „аз съм жена“: гърдите напред (това, което изобразяват проститутките в западните филми). Мъж копирайки тази поза може да бъде разбран грешно, а и жената също.

http://izberinlp.com/2016/04/20/30-%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%85%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b0/

30. Синхронизация по поза Един от способите да увеличим доверието и да създадем рапорт  – синхронизация, а втория – висока лична конгруентност. Най-лесното за трениране е синхронизацията според позата. Сигурно сте заб…