Българска Национална Пътна Карта за Научноизследователски инфраструктури

Днес ще Ви представим проекта за изграждането на Национален Геоинформационен център (НГИЦ). НГИЦ е новоизграждаща се научна инфраструктура с национално покритие, която ще осигури експертен анализ на природните рискове в България и начините за предотвратяването им.

Целите на центъра могат да бъдат обобщени в следните три точки:

1. Да спомогне за разработването на комплексни планове от правителствените институции и местните власти за намаляване на риска от природни бедствия и промишлени аварии с ефект върху опазване на човешкия живот и намаляване загубите за икономиката на страната.
2. Да допринесе за опазването на околната среда чрез оценка на влиянието на промишлеността върху флората, фауната и хората в страната.
3. Повишаване на информираността на населението за природни бедствия и промишлени аварии чрез нови интерактивни продукти - създаване на информационна система за популяризиране на Националния Геоинформационен център и получените от него резултати.

Накратко мисията на НГИЦ е да доведе до намаляване на човешките и материални загуби от най-различни природни бедствия като предостави на властите нужната информацията за тяхната навременна превенция.

Проект за връзка между пазара на труда и учениците стартира Министерството на образованието и науката. За целта ще бъде изграден допълнителен специализиран модул "Училище - пазар на труда" към съществуващия Национален портал за кариерно ориентиране на учениците (линк по-долу в описанието), които за 2015 г. отчете над 80 хил. уникални посещения.

Идеята е абитуриентите да получат бърз достъп до актуална информация за социално-икономическото развитие на регионите и тенденциите на пазара на труда. Моделът ще подпомогне кариерното ориентиране, трудовата и професионалната реализация на учениците в процеса по търсене и предлагане на работа. За всеки регион в страната ще са посочени стратегическите приоритетни области на бизнеса и кои са структуроопределящи предприятия. Ще има списъци на фирмите по отрасли, заплати, статистика за заетостта, възможности за реализация, както и изискванията за заемане на определена длъжност.

Освен завършилите гимназия, които имат придобита професионална квалификация и вече търсят реализация, порталът може да се ползва и от всички ученици над 15 г., които искат да си намерят временна или сезонна работа. Те ще могат да създават свой профил, в който да посочат биографията, уменията и постиженията си. Също така ще могат да разчитат на онлайн помощ как да се представят в платформата или на живо интервю с работодател. Ще им се дава информация за трудовите права, непрекъснато ще се актуализира базата данни на интернет сайтове, които предлагат обяви за свободни места.

Бизнесът пък ще може да филтрира профилите на младежите според нуждите си от работници. Родители, педагогически съветници и кариерни консултанти също ще имат достъп до системата. Предвижда се тя да включи и електронни платформи за самообучение и тестове за самооценка.

http://orientirane.mon.bg/

orientirane.mon.bg МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНДОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”Инвестира във вашето бъдеще!

350 млн. лв. от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" ще бъдат насочени към българската наука. С парите ще бъдат изградени четири центъра за върхови постижения и осем центъра по компетентности, обяви в четвъртък в БАН вицепремиерът Меглена Кунева.

Първият вид центрове, тези за върхови постижения, ще са насочени към фундаментални научни изследвания. В тях ще работят повече от 70 нови изследователи по над 40 съвместни проекта с бизнеса. Те ще бъдат оборудвани със специализирана научна апаратура и за тяхното построяване и обзавеждане ще се дадат 200 млн. лв. В същото време проучванията сочат, че всеки лев, инвестиран в наука, се връща в размер до 20 пъти в икономиката на страната.

„Центровете по компетентност ще бъдат 8 и ще се концентрират в приложната наука. Според насоките в тях ще работят повече от 100 нови изследователи по над 110 проекта с частния сектор", допълни министъра. Те ще са в 4 основни области - меха-троника, информатика и информационни и кому-никационни технологии, индустрия за здравословен живот и биотехноло-гии, и нови технологии.

Според вицепремиера е от изключителна важност да се събуди интересът на обществото и родителите към професионалното образование. "Те трябва да видят възможностите за развитие на децата си. Ако няма интерес от тях, насила нищо административно не може да се случи. Индустрията трябва да поеме отговорността да обучава учениците и да запали техния интерес към професиите", подчерта министър Кунева.

В резултат на интензивни преговори между Министерството на образованието и науката и научното издателство „Елзевиер“, на 25 август 2016 г. достъпът на българските научни организации и висши училища до научните платформи ScienceDirect и SCOPUS е възстановен.

Междувременно в МОН се подготвя решение, основано на задълбочен анализ, за обхвата на абонамента за електронни научни публикации за оставащите месеци на 2016 г.

Препоръчително е за успешно използване на платформите ScienceDirect и SCOPUS потребителите да изчистят историята на данни от настройките на използвания интернет браузър или да използват алтернативен браузър.

Ако все още не сте убедени в успеха на България в ESS, то вижте какво мисли д-р Rory Fitzgerald – директор на ESS и преподавател в City University, London:

‘’България играе водеща роля в ESS и има съществен принос в развитието на международните сравнителни изследвания… Отсъствието на България от инфраструктурата на ESS би било твърде неблагоприятно, тъй като би лишило страната от равноправното й партньорство с над 30 европейски държави и което е по-лошо – би превърнало страната в пасивен наблюдател на процеси, в които досега български социални учени са играли активна роля и са печелили международно признание.‘‘

Д-р Rory Fitzgerald, Директор на ESS
ESS Forum
20 Юни 2016
София, България

Вчера разказахме за ползите от Европейското Социално Изследване България (ESS Bulgaria). Това, което не Ви казахме обаче е, че поради липса на средства страната ни не успя да вземе участие в последното издание на ESS (2014/2015). По този начин България се лиши от безценна информация относно развитие на страната и обществото.

От екипа на ''Българска Национална Пътна Карта за Научноизследователски инфраструктури'' бихме искали проблемът с финансирането да бъде разрешен възможно най-скоро. За целта молим всеки, който е намерил информацията по-долу за интересна и полезна, да хареса, сподели или предложи страницата на приятели. По-този начин ще дадем възможност не само на ESS, но и на другите проекти в страницата да добият по-широка обществена подкрепа. Силно се надяваме това да улесни и ускори бъдещето им финансиране.

#ЗаедноМожемПовече

Днес ще Ви запознаем с Европейското социално изследване България (ESS Bulgaria).

Европейското социално изследване (European Social Survey – ESS) е най-мащабният дългосрочен научно-изследователски проект в Европа, който следи развитието на европейското обществено и социално развитие чрез национални изследвания, провеждани на всеки 2 години (http://www.europeansocialsurvey.org/).

България е пълноправен член на ESS от 2005 г (http://www.ess-bulgaria.org/). Досега страната ни успешно е реализирала четири издания на ESS (2006/7, 2008/9, 2010/11, 2012/2013). Накратко ползите от ESS са:
- Проектът ESS е единственият в света, който покрива почти целия социален спектър от живота на обществото и дава уникална възможност да се изготвят сравнителни анализи както във времето, така и между отделни държави.
- Отстоява статута на България като страна, която играе водеща роля и има съществен принос в сферата на международните социални изследвания
- Позволява формирането на highest quality evidence based policies – терминът обхваща формирането и оценяването на политики базирани на обективни данни във всички значими обществени области: заетост, здравеопазване, миграция, бедност, корупция, дискриминация, доверие в институциите и много други.
- Снабдява журналистическата гилдия с богат набор от ''новини'', които да провокират гражданската активност в търсене на отговори по актуални теми и проблеми.
- До 2020 г. се предвижда икономиката и бизнеса да ползват безплатно и неограничено резултатите ESS за свои цели. Годишно държавата харчи около 6 млн. лв. за базови статистически данни. Отделно се харчат около 8% от БВП от държавния и частния сектор за маркетингови, икономически и социологически изследвания.

Следователно, резултатите от ESS съдържат сериозни възможности за предотвратяване и решаването на важни проблеми в областта на икономиката, образованието, сигурността, отбраната и културно-историческото наследство.

Една от основните цели на Националния Циклотронен Център (НЦЦ) ще е да превърне България в най-големия доставчик на медицински изотопи и радиофармацевтици на Балканите. В проекта се предвижда страната ни на излезе на външните пазари още през първата година от производството. Предварителните проучвания сочат, че потенциални дестинации на българските продукти могат да бъдат Гърция, Сърбия, Македония, Румъния и Албания. Несъмнено изграждането на НЦЦ обещава да реализира както социални ползи, то и икономически такива.

Първата копка за играждането на Националния Циклотронен Център беше сложена преди няколко месеца. Ако искате да разберете повече за най-мощният циклторон не само в България, а на Балканите, хвърлете един поглед на статията по-долу.

https://news.bg/health/v-sofiya-zapochva-montazhat-na-nay-moshtniya-tsiklotron-na-balkanite.html

БАН получава апаратурата за изграждането на най-големия циклотрон на Балканския полуостров

Няма кой друг да се погрижи за опазването и разпространението на българското езиково наследство, освен българската държава, общество и учените в страната. Работата е трудоемка и изисква дългогодишни усилия, които не търпят отлагане. Точно поради тази причина КЛаДА-БГ е толкова общественозначим проект. След завъшването си тя ще е мощен инструмент за запазване на културната идентичност, особено за подпомагане на връзките с българи, живеещи в чужбина. Мисията на КЛаДА-БГ е да предостави свободен достъп на гражданите по света до езикови ресурси, помагала и технологии, като същевременно подпомогне по-широкото им навлизане в ежедневието.