18/09/2026
Водещата новина от PISA 2025 беше ясно очертаната тенденция на влошаване на компетентностите на 15–16-годишните ученици. Средните резултати на учениците по всички изследвани области са най-ниски в сравнение със средните резултати от всички предходни етапи (с изключение на резултата по природни науки в PISA 2022). Понижаването на средния резултат обаче е най-силно изразено в областта на четивната грамотност, което е особено тревожно, тъй като четивната грамотност до голяма степен влияе върху успеха на учениците във всички други области.
Данните показват също, че ниският среден резултат се комбинира с голям дял ученици с постижения под критичния праг на функционална грамотност.
Кои са причините за това?
Задачите по четене, включени в PISA 2025, вече са били използвани през предходните две оценявания – през 2018 и 2022 г., като цялостното преживяване на учениците по време на оценяването през 2025 г. е много сходно с това през предходните два етапа. Понижаването на средния резултат показва, че задачите са се оказали по-трудни за учениците, участвали в PISA 2025.
Знаем, че фокусът на PISA не е върху базисните умения за четене на учениците, а върху способността им да използват информацията в текста за постигане на конкретни цели. Независимо от това, констатираме известно влошаване именно на базисните четивни умения, т.е. способността на учениците да четат свободно и плавно. От 2018 г. в теста по четене е добавен модул, целта на който е да се оценят уменията на учениците да четат правилно и автоматизирано отделни думи и изречения. Този модул е в самото начало на теста по четене; той е с продължителност от 3 минути и включва 21 или 22 изречения в зависимост от тестовия вариант. Задачата на учениците е да преценят дали дадените изречения са смислени. Включени са както смислени изречения (например „Ученикът снощи прочете книгата.“), така и безсмислени (например „Самолетите са направени от кучета.“). Сравнението на резултатите на учениците на този компонент от теста през различните етапи на PISA след 2018 г. показва, че времето за отговор при еднакво ниво на точност се увеличава, а точността на отговорите намалява.
В периода 2018 – 2025 г. делът на учениците в държавите от ОИСР, които четат свободно, намалява с около 6 пр.п., а в България – с 9 пр.п. Тези данни показват, че още на базовото равнище на четене все повече деветокласници се затрудняват да четат бързо и точно, което може да е признак както за понижаване на базисните умения за четене, така и за по-ниски нива на внимание и ангажираност.
Средният резултат на учениците намалява в най-голяма степен при задачите към по-дълги текстове. Дължината на текста е един от основните фактори, които обясняват общото влошаване на постиженията.
Понижаването на резултатите не е едно и също при различните когнитивни процеси. Например, резултатите на задачите за намиране на информация се понижават най-малко. Обикновено това са задачи, които изискват от учениците да открият конкретна информация в текста. За разлика от тях, най-съществено понижаване на постиженията на учениците, особено през периода 2018 – 2022 г., се наблюдава при задачите за оценяване и осмисляне (рефлексия). Това са когнитивни процеси от по-висок порядък, които изискват задълбочено разбиране на текста, съпоставяне и интегриране на няколко елемента от информацията, включително и работа с повече от един източник.
Може да се предполага, че понижаването на резултатите е свързано и със способността на учениците да остават фокусирани през по-дълъг период от време (общата продължителност на тестовата сесия е точно 2 чàса с кратка почивка след първия час), както и нагласата и мотивацията им да полагат усилия и да се ангажират с изпълнението на предизвикателни за тях задачи. PISA използва дизайн, при който една и съща задача се разполага в началото, средата или края на теста в зависимост от тестовата комбинация. Понижаването на резултатите е по-ясно изразено при задачите, които се намират в края на теста, в сравнение със задачите в началото. Това показва, че с времето учениците все по-трудно успяват да поддържат вниманието си и да проявяват постоянство.
Още PISA 2018 показва, че читателските навици на учениците се променят. Все по-голям дял ученици споделят, че четат само когато това е необходимо, а индексът на удоволствието от четенето намалява. Учениците по-рядко четат художествена литература и изобщо четива на хартиен носител, а все по-често се ангажират с онлайн дейности – търсене на информация, чат общуване, четене на новини в интернет и др. Според данните на PISA 2018, а и на други изследвания, учениците, които по-често четат художествена литература и по-дълги текстове за училище, постигат по-високи резултати. Също така, учениците, които по-често четат книги на хартиен носител, се представят по-добре от тези, които четат книги предимно на дигитални устройства или изобщо рядко четат книги.
Учениците, участвали в PISA 2025, са родени предимно през 2009 г. Те израстват в период на бързо разпространение и навлизане на персоналните електронни устройства, което неизбежно води до промени в читателските им навици и предпочитания, насърчавайки фрагментарното взаимодействие с дигиталния текст за сметка на продължителното и задълбочено четене. Наличните научни изследвания, основани на източници, различни от PISA, също документират промени в начина, по който младите хора четат, както и в това какво, кога и с каква цел четат. Те все по-често взаимодействат с дигитални текстове, които насърчават избирателно или функционално четене, по-често превключват между различни задачи и отделят по-малко време за продължително и съсредоточено четене.
Разбира се, едва ли може да се идентифицира едно единствено обяснение на констатирания и добре изразен спад в постиженията на учениците на теста за четивна грамотност в PISA 2025. По-вероятно е той да е резултат от комбинираното влияние на няколко фактора, действащи на различни равнища и водещи до значителни последици за ученето.
На равнище ученик резултатите от PISA показват, че в много държави и региони учениците изпитват все по-големи затруднения при задачи, изискващи продължителна концентрация и устойчиво ангажиране; проявяват по-голяма склонност към прибързани отговори; демонстрират по-ниска готовност да полагат усилия при решаването на предизвикателни задачи, както и да се ангажират осъзнато и отговорно в едно оценяване, което иначе не оказва влияние върху оценките им в училище или по друг начин върху образователната им кариера.
Автор: д-р Светла Петрова
