14/07/2026
„Уважаема госпожо Димитрова,
В живота има хора, които срещаме и след време пътищата ни се разделят. Но има и хора, които оставят следа в сърцето ни и никога не се забравят. Вие сте точно такъв човек...“ - с тези думи започва писмото на дванайсетокласничката Тина, дълго подготвяно и запечатано с восъчен печат специално за г-жа Ваня Димитрова, преподавател по български език и литература в гимназия „Меридиан 22“.
„Има истински вдъхновяващи ученици. Ученици, заради които си струва да си учител. И Макс е един от тях. Основното училище на „Меридиан 22“ ни срещна, когато той беше още в пети клас и тогава споделихме трудни моменти, четохме приключенски книги на английски, борихме се със Spelling Bee. Случайността ни събра отново шест години по-късно в последната, най-тежка година от международната IB програма. Срещнах вече пораснал млад човек, интелигентен, начетен и впечатляващ. Дискусиите ни върху „1984“ на Оруел бяха едни от най-запомнящите се моменти в часовете – този път говорихме за тоталитарни режими, унищожението на мисълта и човека, пренаписването на историята. Истинско удоволствие е да имаш такива ученици, които пред очите ти от боязливи, несигурни, любопитни деца с блестящ поглед, се превръщат в прекрасни, уверени, зрели, мислещи млади хора със смели мечти" - това споделя за дванайсетокласника Макс г-жа Маргарита Тенева, учител по английски език в „Меридиан 22“ и IBDP координатор.
Тези истории са безценни за нас и с гордост и вълнение ви ги споделяме. Защото те показват, че най-силната връзка се изгражда с доверие, уважение и подкрепа между учители и ученици. Именно това превръща едно училище в общност. 💙
