03/03/2026
Заради обвиненията, че свободата ни е дадена даром, а българите пет века са треперели малодушно под турското робство, Иван Вазов написва цикъла „Епопея на забравените“. Целта е с 12-те оди, публикувани в нея, да докаже, че народът ни е заслужил свободата си и е дал свидни жертви за нея. Първите 11 оди са посветени на индивидуалния героизъм, а последната – „Опълченците на Шипка“ представя героичната саможертва, „хекатомба“ при защитата на върха. От изхода на битката трябва да се реши и ходът на цялата Руско-турска война през 1877 г.
Вазов съсредоточава погледа си върху третия ден от защитата на прохода. По стар стил събитията се случват на 11 август 1877 г., такова е и подзаглавието на одата. По нов стил датата е 23 август. Може да си представим колко горещо е било на хълма, където не се вижда нито едно дърво, няма никаква сянка. Бранителите са руски воини и българи опълченци под командването на руския генерал Столетов. Общо 6500 души трябва да отблъснат 30-хилядната армия на Сюлейман паша. Турският предводител е сигурен в победата, която ще му осигури обрат във войната. Столетов обаче е решен да не мръдне от позицията, докато има поне един жив опълченец.
Битката е жестока. Нови подкрепления турци атакуват редута, още призори войската на Сюлейман паша открива артилерийски огън по цялата позиция. Към 17 часа настъпва критичният момент. Убитите са стотици. Живите са изморени, гладни, измъчени от жегата. Най-страшното е, че няма и вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Свети Никола. Патроните свършват, оръжие няма. Затова опълченците започват да хвърлят камъни, дървета, а когато и те свършват, хвърлят труповете на загиналите си другари. Това стъписва турската армия, която е обхваната от суеверен страх. Все пак врагът успява да стигне до позициите и започва ръкопашен бой. Това е критичната минута, в която всичко трябва да бъде решено. Спасението идва с артилерийския батальон на ген. Радецки. Ходът на битката е решен в полза на бранителите, но жертвите са повече от 3300.
И днес, когато чуем Вазовата ода „Опълченците на Шипка“, нека си спомним с гордост и преклонение за този ден, в който е изкована легендата за българската свобода. Поклон!
Текст Илияна ИВАНОВА, учител по БЕЛ в Академия ЕЛИТ
