14/10/2018
СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА – БОЖ ДУХ
Из ”Стопанката на Господ”
„... Да видим сега къде се среща старата вяра с новата християнска светица – рече Магда и вдяна конеца на старата история в иглата на новата. - Почитта към Света Петка иде от старата вяра, че всяка къща има Дух закрилник – Стопанин.
Тоз закрилник обикновено е споминал се човек от рода, който е оставил следа – обработвал е много земя, отчувал е достойно много челяд, бил се е за земята си, бил е книжник, оставил е скъп спомен и родът му е горд с родоначалството му. Стопанинът се почита особено много на Петковден, защото самата Петка е негов покровител.
Ако Стопанинът е родовият дух, то Петка е Бож дух – от Бога дух за всички духове!
Обредът, тайнството, което се извършва се именува Стопан. На тоз ден се събира целият род и се поменува Стопанинът. В родовия кръг се омесва един хляб - поменик. Месят всички – и мъже, и жени, и деца като тавата с тесто минава през всеки един по кръга, по възраст. Всеки поменува този, когото смята за голям човек в своя род, разказва история за него, изрежда добрините и веселбите му. Децата трябва да научат и да запомнят!
Не се жалее, а се слави!
Хлябът – поменик не се раздава на чужди – като на задушница, а се поделя между всички родственици, които са се събрали. Хлябът се разчупва от най-стария и когато всеки получава залъка си, нарича: „ Да се помни и да пребъде рода ми!”
Три са грижите на Петка – родът, очите и зачеването.
На тоз ден се нарича и за зачеване.
„Да помагаш, Петке, на мойта рожба да ù се отворят очите в Бога, па да погледне, да ме познае и да си слезе при мене!” На такъв обред се меси и Рожбена пита!
И за друго проглеждане отговаря Петка – на слепите!
На тези, дето очите им не виждат, но и на тез – дето душите им са слепи. Това тайнство е именувано Прогледно тайнство. На него се меси Прогледен хляб. Да се отворят очите на душата към светлото, че да си види радостта.
– А ти на обреда утре, за какво ще наричаш, за какво се събират хората? – попита я Райна.
– Прогледно ще е утре тайнството, тъй съм решила.
Че много народ има, толкоз ослепял, че не види туй, дето е пред очите му. Търси народът, чуди се, лута се, надалеко гледа, планове прави. А очи няма, да види какво у дома му не е наред, че първо него да оправи, себе си да вземе да стегне. И всеки Стопанин ще почетем. Всеки ще каже на другите кой му е Стопанинът. Пък да се сетят барем, че имат род, че някой първом е полагал темели, за да имат къщи сега, че някой диря е оставил, пътека е проправил, за да ги има сега и тях. А ти, Райно? На твоя род кой му е стопанинът, знаеш ли?
Райна наведе глава. Беше го мислила в читалището. Много мъка имаше в нейния род. Много връзки се бяха скъсали. Откакто беше при Магда, започна да вижда и възлите – и прерязаните краища. Вкъщи никой не говореше и беше свикнала да не вижда. Но тук... Болно ù беше, самотно и страшно ù ставаше. Искаше ù се да направи нещо, да си събере разпиления род, да сложи ново начало...
– На моя род, аз съм му стопанин! – каза. – Може още да не съм, но ще стана!
Магда я изгледа:
– Може и да станеш! Ама първо ми се ще ти да си намериш стопанин. Жена си. Жената, за да е стопанка, и нея требе някой да я стопанисва.
На обреда дойдоха около трийсет човека и Магда ги качи горе на поляната. Много приказки бяха разказани, за много родове. Много имена бяха споменати – все на читави хора. Един отгледал 12 деца и до гроба си все ги събирал на двора и ги учел да не се делят. Друг вдигнал чешма с три чучура. Трети – хванал гората и станал войвода. Четвърти бил даскал и учел народа на четмо и писмо. Пети пък – цяла гора букова засадил.
И много жени бяха споменати. Майки и баби, въртели големи къщи, цели махали и села, на които им се е чувала думата и са запомнени с добро. И сякаш, всеки разказал за своя Стопанин, ставаше с педя по-висок и се подмладяваше.”
Материал – букова дъска Размери – 13.5см.х 18.5см.
