04/11/2019
Днес ще обърнем внимание на една много интересна тема, която от години е дискусионна: Наистина ли са важни оценките в училище?
Като родители, често използваме оценките като метод за мотивация на децата ни, насърчавайки ги, че ако постигнат съответен успех, ще получат в замяна нещо мечтано. Дали обаче това наистина работи?!
Психолози и педагози са единодушни, че фокусирането върху цифровото измерение на успеха, е неефективно в дългосрочен план, тъй като децата започват да мислят за оценката като скала от 2 до 6 и почти забравят, че по- важното всъщност са реалните, устойчиви знания, които стоят зад тази цифра. Много често трупането на оценки, наричано на жаргон "бележкарство", причинява проблеми, както на онези с "висок" успех, така и на другите, които срещат определени трудности с усвояването на материала. Децата стават раздразнителни, тревожни, с ниско самочувствие и неуверени, ако получат ниска оценка; започват да се сравняват с околните и да подценяват собствените си качества, което е първата стъпка към отдръпването от учебния процес и желанието за постижения и нови знания.
Не бъдете строги с децата си, когато ви споделят, че не се справят по даден предмет, че не им е интересно и не им се отдава. Нормално е детето да има интереси и афинитет към определени области на познанието и цифровата оценка в училище е последното мерило за успех и знания. Насърчавайте ги да търсят във всеки учебен предмет по нещо, което им е интересно или им се отдава, вместо да изисквате да бъдат перфектни във всичко. Важно е ученето да е провокирано от вътрешно любопитство и интерес, а не от натиска на високите родителски и учителски очаквания. В крайна сметка, спомнете си колко пъти са ви питали на интервю за работа, с какъв успех сте завършили училище?
