Клуб "Родолюбие и отечествознание"

⚪️На 5 юни клуб „Родолюбие и отечествознание“ проведе лекция, посветена на живота и делото на Христо Ботев.

⚪️Изказваме своята искрена благодарност към гост - лектора инж. Георги Мъндев за увлекателната лекция.

⚪️Специални благодарности отправяме и към децата от 112. ОУ „Стоян Заимов“, които с вдъхновение и талант изрецитираха стихотворения на Ботев и прочетоха свои авторски творби, посветени на великия революционер.

⚪️Благодарим сърдечно и на всички гости, които уважиха събитието.

⚫На днешната дата през 1876 година загива великият Христо Ботев.
Поклон пред паметта му!
🔵В съзнанието на всеки българин има две имена, които най-силно изразяват порива на цялата нация за свободен и достоен живот – Васил Левски и Христо Ботев. Техните образи са символ на героизъм и саможертва в името на една велика цел – свободно и независимо Отечество. Между тези два светли образа има и една разлика. Докато Левски е определян като водач на революцията и въплъщение на Делото, то Ботев е гласът на тази революция. А когато словото се слее с делото, когато всеки българин осъзнае, че изразената готовност да се умре за Отечеството не е празна дума, тогава словото добива необикновена сила. Няма българин, който да осъзнава идеята за свобода с други думи,а не с тези на Ботев. Така поетът наистина се превръща в глас на българската свобода, в глас изразяващ българския национален идеал.
🔵Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва училището в Калофер.
🔵През 1867 г. започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - “Майце си”.
🔵През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Като получава новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.Привечер на 20 май (1 юни нов стил) 1876 година, куршум пронизва Ботев и той умира на място.

⚫На днешната дата през 1876 година загива великият Христо Ботев. 150 години от смъртта на великият Ботев.
Поклон пред паметта му!
🔵В съзнанието на всеки българин има две имена, които най-силно изразяват порива на цялата нация за свободен и достоен живот – Васил Левски и Христо Ботев. Техните образи са символ на героизъм и саможертва в името на една велика цел – свободно и независимо Отечество. Между тези два светли образа има и една разлика. Докато Левски е определян като водач на революцията и въплъщение на Делото, то Ботев е гласът на тази революция. А когато словото се слее с делото, когато всеки българин осъзнае, че изразената готовност да се умре за Отечеството не е празна дума, тогава словото добива необикновена сила. Няма българин, който да осъзнава идеята за свобода с други думи,а не с тези на Ботев. Така поетът наистина се превръща в глас на българската свобода, в глас изразяващ българския национален идеал.
🔵Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва училището в Калофер.
🔵През 1867 г. започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
🔵През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Като получава новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.Привечер на 20 май (1 юни нов стил) 1876 година, куршум пронизва Ботев и той умира на място.

⚪️ „Народ, който има свой език и писменост, той не ще загине!“ — Иван Вазов

⚪🟢🔴Честит Ден на българската писменост!
⚪🟢🔴 Не трябва да забравяме, че българската азбука се използва от над 300 милиона души по света. Това, както и цялостното разпространение на българската култура в средновековието, са повод да се гордеем с произхода си.
⚪🟢🔴 #бъдигеройобичайбългария

Днес отбелязваме 158 години от рождението на една от най-значимите личности във военната ни история – ген. Владимир Вазов. Офицерът, превърнал позицията при Дойран в непревземаема крепост и символ на несломимия български дух.

Често пъти, в стремежа си да изразим преклонение, се поддаваме на изкушението да „доразкрасим“ миналото. Създаваме митове, които звучат красиво, но всъщност неволно омаловажават делата на предците ни.

Защото големите личности нямат нужда от фалшиви реплики и измислени жестове, за да блестят – техните истински дела са красноречиви.

Ген. Вазов е достатъчно светъл образ чрез своята автентичност, а уважението, което получава от някогашните си врагове, е най-впечатляващо именно когато е представено чрез факти.

❌ Защото на конгреса на Британския легион в Лондон през 1936 г. ген. Вазов не е единственият офицер от победена държава, поканен да присъства.

❌ И защото никой никога не е изричал репликата „Свалете знамената! Минава победителят от Дойран“.

Това обаче не значи, че реалните събития са по-малко впечатлящи.

Ето защо днес избираме да си припомним не измислицата, а истината. Не чрез наш текст, а чрез собствените думи на ген. Вазов.

👇 Ето какво пише той в своите спомени 👇

„На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук, между посрещачите, бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран.

Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев му изказал своята благодарност, загдето, въпреки разстроеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.

Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена една почетна група от „Британския легион“ с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената.

Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!

***

Слизаме между легионерите. Започва се едно енергично ръкостискане, от което още ме боли ръката. Всички делегати са заобиколени. Около мене голяма група симпатични англичани, които ми говорят на английски. Казвам им, че не разбирам нито бъкел английски и ги питам: знаят ли френски или български?

Не, не знаят. Смеем се всички, тупаме се по рамото, стискаме си ръцете - приятели сме. Па като започнаха да искат да се разписвам в тефтерчетата им. Нямат брой. Десет, двадесет, петдесет, няма свършване. Идва майор Годлей да ме освободи. Напразно. Идва полковник Хит, идва капитан Хоус - невъзможно. Чуват се гласове: булгериен, Мацедония, Салоник, булгариен! И подават ли, подават терферчета.

Един ми предлага папироса, за да си почина. Друг ми поднася чаша уиски енд сода. Пийнах, но много силна ми се стори. Капитан Хоус ми дава стол да седна, за да мога по-удобно и без умора да подписвам тефтерчета, подаваните картички, книги. И аз пиша ли пиша: Лейтенант Дженерал Вазов, Булгариа. Всеки, като получи моя подпис, казва: тенкьо и ми стиска ръката.“

04.02.1872г. - ∞