PiAniSimo музикална работилница

ЗАЩО МУЗИКАНТИТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ДИРИГЕНТ?
Обикновено предполагаме, че маестрото се занимава само с музика... Но НЕ‼️

КОГА СЕ СЪЗДАВА ПИАНОТО

През 18в. композиторите все още пишат творби за клавесин.
При клавесинът, който се счита за предшественик на пианото, звукът се извлича от струната на инструмента чрез пощипване.
Най-старият достигнал до нас клавесин е изработен около 1521 г.

През 19в. е тържеството на пианото. При него механизъм от чукчета извлича звука от струната. Пианото става царят на инструментите. То предоставя на композиторите непознати дотогава възможности за изразни нюанси. Технологията по изработването на пиана се усъвършенства... преминавайки бавно от занаятчийските ателиета... към индустриалното производство на 20в.

Оказва се, че в Италия по време на Ренесанса, хората са се наслаждавали на малко музициране след пиршествата си, а музикалните партитури за това занимание са били записани на наистина неочаквано място - на ножове им. Освен за изрязването на месото, тези прибори за хранене са служели и за забавление по време на вечерта.

Те, със своя „поразителния им баланс, съчетаващ декоративната и утилитарната функция“, са събрали хората заедно на масата. Гостите са ги използвали освен за разрязване на агнешкото или говеждото месо, но и за пеене на молитвите си. Историците смятат, че тези ножове с нотации, които датират от началото на 1500-те години, са били използвани при банкети: "Острата, широка стомана би била идеална за рязане и сервиране на месо, а подчертаният връх оформя идеален шиш."

Що се отнася до гравирането, всяка страна на острието има музикални нотации, а отделните ножове представлявали партията само на един певец. Така гласовете от пълния комплект ножове се обединяват, превръщайки гостите в залата в камерен хор. От едната страна на ножа е гравирана благословия, а другата - химн, кояйто трябва да бъде изпят в края на храненето. Благословията гласи: „Благословението на Бога да бъде на трапезата. Нека Светата троица да благослови това, което сме на път да ядем. " На противоположната страна на острието, текстът на химнът е: „Изказването на благодатта. Ние благодарим на Бог за вас и вашата щедрост. "

Истинската цел на ножовете обаче „остава загадка“, подобно на много „ритуали от ренесансовата трапеза“. Кураторът на музея Виктория и Алберт Кирстин Кенеди признава, че не са напълно сигурни за какво е използван „прекрасният нож”, но всичко, което могат да кажат за него са само хипотези и предположения.

МУЗИКАЛНИ ПЪТИЩА

В Япония има музикални пътища, награждаващи с музика водачите, които карат с разумна скорост. Най-добре музиката се чува при движение със скорост около 45 км/час. Мелодията се получава при попадането на колелата на автомобила в специални малки вдлъбнатини, разположени на точно определено разстояние една то друга. Технологията е измислена от Шизу Шинода, който открил небоичайните звуци, след като по погрешка направил бразди на пътя с булдозер. В зависимост от дължината и разположението на процепите, при преминаване на превозно средство с подходящата скорост, при триенето на гумите в асфалта се създават различни вибрации, които можем да чуем под формата на музикални тонове.

Южна Корея взаимства идеята от Япония, с разликата, че Япония използва мелодичните пътища като туристическа атракция, докато Южна Корея те са по-скоро средство, което държи шофьорите будни и бдителни. 68% от инцидентите в Южна Корея се дължат на невнимание, заспиване или бързо шофиране.

Други мелодични пътища има в Съединените щати. Един от по-познатите е музикалния път на Civic. Този участък е дълъг четвърт миля, като минавайки през него, може да се долови част от увертюрата на „Вилхелм Телм“ от Джоакино Росини.

Можем да открием още един музикален път в САЩ, който е разположен до малко селце в Ню Мексико. Проектът е финансиран от National Geographic и върху него е „издълбана“ мелодията – Красива Америка (America the Beautiful).

Портрет на композиторът Игор Стравински, направен от Пикасо.

Portrait of Igor by .

Ноти за #акордеон 🪗🎶

“Музикант къща не храни” ли?

…ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
Из сборника “Свята и чиста република: избрани сраници от писма на Васил Левски”, изд. “Наука и изкуство”, 1987

Това е един от любимите ми цитати на Васил Левски. Днес е денят, в който се навършват 184 години от рождението му.
Желая за България същите тези думи, който той ѝ е завещал — да бъде свята и чиста Република. Бъди!

"От историята е известно, че Османското робство задържа за дълго време формирането на светска професионална МУЗИКА в поробените балкански държави, а наличието на църковната и фолклорната музика се смятало за проява на професионална музикална култура. Освен сладкогласен църковен певец, Левски е бил и отличен изпълнител на народни песни. За певческите възможности на Левски свидетелства и войводата Панайот Хитов. Според него Левски бил „неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец“. Ценен документ за любовта на Васил Левски към песента е неговото джобно тефтерче, в което Апостолът е отбелязвал не само свои финансови отчети, рецепти за лекове, но и други бележки – там срещаме строфи от неговата любима песен „Все за тебе мисля, мамо“[15], авторството на която някои изследователи приписват на самия Левски.

Чрез пеенето йеродяконът е намирал утеха и радост в скръбните си и нелеки дни. Това долавяме и от свидетелството на Христо Ботев, с когото са били заедно в една изоставена мелница в Букурещ: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“

Гласът на Апостола, който е изпълвал храмовото пространство с красотата си; магнетичният глас, превърнал се сякаш в част от свещения църковен интериор на храмовете, в които е звучал [16]; гласът, от който „не един път букаците на Стара планина са еквали [17]” (Вазов) отеква през вековете и до днес като живо свидетелство на библейските думи, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан. 15:13)."
Ивайло Борисов · 18/07/2017

Искрено вярвам и живея тези думи:
"За учителя по призвание, преподаването е станало негов живот, негова храна; то е неразделно свързано с него...Както той намира своето щастие в обучението, така могат да се считат за щастливи онези, които той учи."
Ф.А.В Дистервег
Избрани педагогически съчинения. М., Учпедгиз, 956, с. 158

4 факта за Йохан Себастиан Бах
Знаехте ли, че:

♫ В неговата фамилия има още 56 композитори и музиканти, а самият той е баща на 20 деца.

♫ Голяма част от произведенията си Бах създава с педагогическа цел. В предговора на „Добре темпериранато пиано“ той пише: „За полза и употреба на жадните за музикално обучение младежи“.

♫ Музикалните му произведения и новаторството му в изкуството не били оценени от неговите съвременници. „Изобщо – пише изследователят му Швайцер – в края на XVIII век изглеждало, че Бах е умрял завинаги. Но още в началото на XIX век се чувствувал повеят на духа, който щял да пробуди произведенията му за безсмъртен живот.“

♫ На родния му език фамилното му име на композитора означава поток.
Може би затова Бетовен казва за него: “Не Бах, а море трябваше да се нарича той!“