18/07/2021
…ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
Из сборника “Свята и чиста република: избрани сраници от писма на Васил Левски”, изд. “Наука и изкуство”, 1987
Това е един от любимите ми цитати на Васил Левски. Днес е денят, в който се навършват 184 години от рождението му.
Желая за България същите тези думи, който той ѝ е завещал — да бъде свята и чиста Република. Бъди!
"От историята е известно, че Османското робство задържа за дълго време формирането на светска професионална МУЗИКА в поробените балкански държави, а наличието на църковната и фолклорната музика се смятало за проява на професионална музикална култура. Освен сладкогласен църковен певец, Левски е бил и отличен изпълнител на народни песни. За певческите възможности на Левски свидетелства и войводата Панайот Хитов. Според него Левски бил „неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец“. Ценен документ за любовта на Васил Левски към песента е неговото джобно тефтерче, в което Апостолът е отбелязвал не само свои финансови отчети, рецепти за лекове, но и други бележки – там срещаме строфи от неговата любима песен „Все за тебе мисля, мамо“[15], авторството на която някои изследователи приписват на самия Левски.
Чрез пеенето йеродяконът е намирал утеха и радост в скръбните си и нелеки дни. Това долавяме и от свидетелството на Христо Ботев, с когото са били заедно в една изоставена мелница в Букурещ: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“
Гласът на Апостола, който е изпълвал храмовото пространство с красотата си; магнетичният глас, превърнал се сякаш в част от свещения църковен интериор на храмовете, в които е звучал [16]; гласът, от който „не един път букаците на Стара планина са еквали [17]” (Вазов) отеква през вековете и до днес като живо свидетелство на библейските думи, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан. 15:13)."
Ивайло Борисов · 18/07/2017
