24/12/2025
ОТВОРЕНО ПИСМО
до медиите в град Плевен и българската общественост
Уважаеми журналисти,
Уважаеми съграждани,
Обръщаме се към Вас не от позицията на политическа принадлежност, а от позицията на тревога, болка и отговорност към бъдещето на България.
Наредбата за приобщаващото образование, в настоящия ѝ вид и начин на прилагане, не работи. Не просто не работи – тя нанася системни щети върху българското образование, върху учителската професия и върху децата, които имат желание да учат, да се развиват и да бъдат полезни граждани на своята Родина.
Под прикритието на „хуманност“ и „позитивна подкрепа“ се наблюдава институционализирано оправдаване на негативно поведение, което не води до свобода, а до свободия. Свобода без отговорност, без граници и без последствия не е свобода – тя е разпад.
В класните стаи на България:
• деца, които искат да учат, са системно лишавани от спокойна и сигурна образователна среда;
• учителите са поставени в ситуация да търпят агресия, саботаж и демонстративно незачитане на правилата;
• дисциплината е обявена за „репресия“, а изискванията – за „потисничество“.
Резултатът е ясен:
осакатяват се не само децата с поведенчески проблеми, но и тези с потенциал, трудолюбие и желание за развитие. Осакатява се самата идея за образование.
Учителите – гръбнакът на всяка образована нация – са демотивирани, обезсилени и морално подкопани. От тях се изисква да носят отговорност, без да имат реални инструменти за въздействие. Професията „учител“ губи своя авторитет, а институцията „училище“ – своята цел.
Историята ни показва нещо изключително важно:
във времена, когато не е имало държава, хората сами са създавали училища, защото са знаели, че без знание няма бъдеще. Българското възраждане е започнало от училището – от реда, от грамотността, от ясните правила.
Днес, парадоксално, държавата – вместо да защитава училището – го разрушава отвътре чрез нормативи, които обезсмислят реда, дисциплината и отговорността.
Правилните закони и ясно дефинираните, унифицирани процедури не са формалност –
те са гръбнакът на всяка функционираща държава.
Когато този гръбнак бъде счупен, държавата започва да произвежда не свободни граждани, а объркани, немотивирани и неграмотни поколения.
Образованието не може да бъде експериментална лаборатория за идеологии.
Държавата не е бизнес.
Държавата е Родина.
И тази Родина се казва БЪЛГАРИЯ.
Ако продължим да подменяме реда с хаос, отговорността с оправдания и знанието с удобство, цената няма да бъде платена утре – тя вече се плаща. От децата. От учителите. От бъдещето ни.
Настояваме за:
• реален обществен дебат;
• преразглеждане на Наредбата за приобщаващото образование;
• възстановяване на баланса между подкрепа и отговорност;
• защита на правото на образование на децата, които искат да учат;
• защита на авторитета и достойнството на учителя.
Мълчанието вече не е неутрално.
То е съучастие.
С уважение,
Загрижени граждани, родители и учители
