12/08/2026
Днес не съвсем новият ни държавен вожд обяви, че бутането на „антифашистки“ паметници било виновно за детската престъпност в контекста на кървавото убийство, извършено от група комунистически синчета (и щерки) в Пловдив. Аз пък се позамислих какви точно паметници са бутани, та това да доведе до такава агресия. Първият, за който се сетих, е паметникът на създателя на най-кървавия и мракобесен режим в човешката история – Ленин. Красеше центъра на столицата ни до 1990 г. Вторият – гробницата на малограмотния национален предател и Сталинова подлога Георги Димитров - Тарабата. Дето Крум Зарков искал да бъде като него. Третият беше паметникът на Червената армия, известен още като МОЧА. Впрочем, той беше демонтиран само частично. Барелефът, рекламиращ установяването на първата тоталитарна диктатура в света през 1917-та, още стои. Четвъртият беше паметникът на незнайния турски войн. Той просъществува най-кратко, но общо взето имаше сходни на МОЧА функции – да рекламира армии агресори. За други не се сетих. Дочувал съм и за паметници, катурнати преди да се появя на бял свят – няколко такива на Сталин, Вълко Червенков и пр.
Не! Не бутането на тия паметници е провокирало проявлението на кръвожадните инстинкти на тийновете. В страната и сега е пълно с паметници: на пладнешки разбойници, крадци и насилници; на национални предатели и метежници, вдигнали оръжие срещу собствената си държава и народ; на пропагандисти на тоталитаризма и насилието; на превратаджии; на агенти на чужди държави агресорки, на военнопрестъпници, на диктатори и на техни слуги. Като започнем с дядо ви Благоев, минем през платените революционери коминтернаджии, през сталиниста македонист Вапцаров, през малолетни престъпници (знам, юристите ще кажат – Contradictio in adjecto!), като Митко Палаузов, през пълнолетните техни ортаци, главатари и вдъхновители, и така да стигнем до другаря Тодор Живков, предложил неколкократно българската държава да изчезне от картата на света. Поддържането на култа към насилническия комунистически режим, към неговите радетели и функционери и към чуждите им господари под маската на „антифашизма“, както и пропагандата на война с предлога „Путин има своите аргументи“ са част от причините много българи – и млади, и стари – да не ценят върховенството на закона, държавността и националното, свободата, собствеността и най-голямата ценност – човешкият живот!
