Самозащита за всеки - Self defense for everyone

ВСЕКИ ИСКА СПОКОЙСТВИЕ. ВЪПРОСЪТ Е ОТКЪДЕ ИДВА ТО
Всеки иска спокойствие. Въпросът е откъде идва то.
Много хора се опитват да постигнат спокойствие, като се убеждават, че няма да им се случат лоши неща. Те избягват да мислят за престъпления, насилие, извънредни ситуации и други неприятни реалности, защото вярват, че ако не мислят за тях, това прави по-малко вероятно да им се случат.
Според моя опит, този подход не създава спокойствие. Той създава уязвимост.
Истинското спокойствие идва от приемането на реалността, разбирането на риска и предприемането на разумни стъпки за подготовка за него.
То идва от замяната на манталитета на отричане с манталитет на готовност.

МАНТАЛИТЕТ НА ОТРИЧАНЕ
Манталитетът на отричане съществува винаги, когато някой омаловажава, игнорира или рационализира потенциалните рискове около себе си. Понякога това е съзнателно. По-често обаче не е. Хората просто приемат, че на другите хора се случват сериозни проблеми, а на тях няма да им се случат.
Една обща характеристика е минимизирането на риска. Предупредителните знаци се пренебрегват, защото изглежда малко вероятно да доведат до нещо сериозно. Потенциалните опасности се отхвърлят, защото признаването им би било неудобно или неприятно.
Друга характеристика е свръхувереността. Хората често приемат, че някак си ще се справят със ситуацията, ако нещо се случи, въпреки че са инвестирали малко време в подготовка. Те надценяват способността си да се справят със ситуации,с които никога не са се сблъсквали и за които никога не са се обучавали.
Манталитетът на отричане често кара хората да избягват основни мерки за безопасност. Те не виждат нужда да подобряват осведомеността си, да учат защитни умения, да обезопасяват домовете си или да повишават подготовката си, защото не вярват, че тези подготовки някога ще бъдат необходими.
Предупредителните знаци често се игнорират или рационализират. Вместо да се питат дали нещо може да е проблем, хората търсят причини защо вероятно не е.
Този начин на мислене често се подсилва от нереалистичен оптимизъм. Хората се убеждават, че нещата ще се оправят, че някой друг ще помогне или че е малко вероятно да настъпят негативни резултати.
Друг проблем е невъзможността да се признае уязвимостта. Никой не обича да мисли за себе си, съпруга/съпругата си, децата си или родителите си като за потенциални жертви.
За съжаление, отказът да се признае уязвимостта не я елиминира.
И накрая, хората с манталитет на отричане често се съпротивляват на промените. Те продължават да правят това, което винаги са правили, защото промяната на навиците изисква признаването, че рискът съществува на първо място.
Опасността от отричането е проста: то оставя хората неподготвени.
Целта не е да живеем в страх. Целта е да разпознаем реалността и да вземем разумни предпазни мерки, преди реалността да наложи проблема.

МАНТАЛИТЕТ НА ГОТОВНОСТ
Манталитетът на готовност подхожда към света по различен начин.
Хората с манталитет на готовност разбират, че рисковете съществуват. Те не се вманиачават в тях и не живеят в страх от тях. Те просто ги признават и съответно се подготвят.
Първата характеристика е повишената осъзнатост. Те обръщат внимание на обкръжението си. Забелязват хора, поведение, промени в околната среда и всичко друго, което може да повлияе на тяхната безопасност.
Те постоянно се ангажират с оценка на риска. Това не означава да се разхождат параноично. Това означава да оценяват ситуациите, докато се развиват, и да вземат решения въз основа на това, което виждат.
Подготовката е друга важна характеристика. Това може да включва усвояване на умения за самозащита, носене на подходящи принадлежности, разработване на планове за действие при извънредни ситуации или просто подобряване на ситуационната осведоменост. Подготовката създава възможности.
Хората с манталитет на готовност също практикуват осъзнато поведение. Те разбират, че много проблеми могат да бъдат избегнати напълно чрез по-добри решения. Те не се поставят ненужно в ситуации, които увеличават риска.
Те са склонни да прилагат и разумни мерки за сигурност. Независимо дали това означава ключалки, аларми, осветление, комуникационни планове или други предпазни мерки, те разбират, че превенцията обикновено е по-лесна от реакцията.
Друга характеристика е предпазливото доверие. Те са способни да бъдат приятелски настроени и уважителни, без да бъдат наивни. Те разбират, че доверието трябва да се заслужи, а не да се дава автоматично.
И накрая, те се ангажират с непрекъснато учене. Светът се променя. Престъпното поведение се променя. Технологиите се променят. Да бъдеш информиран помага на хората да вземат по-добри решения.
Манталитетът на готовност не е свързан с очакване на проблеми. Става въпрос за това да не бъдеш изненадан от тях.

ИСТИНСКО СПОКОЙСТВИЕ
По ирония на съдбата, хората, които изразходват най-много енергия, отричайки реалността, често изпитват най-голямо безпокойство, когато реалността в крайна сметка се намеси.
Истинското спокойствие идва от увереността, а увереността идва от подготовката.
Емоционалната стабилност играе роля, защото животът винаги ще представя предизвикателства. Хората, които могат да запазят перспектива по време на стресови ситуации, обикновено се представят по-добре от тези, които се паникьосват, когато нещата не вървят по план.
Позитивната перспектива също е важна, но тя трябва да е основана на реалността. Оптимизмът е ценен. Заблудата не е.
Приемането е друг важен елемент. В живота има рискове. Винаги е имало и винаги ще има. Приемането на този факт ни позволява да се съсредоточим върху това, което можем да контролираме, а не върху това, което не можем.
Да бъдеш в настоящето и да бъдеш осъзнат също допринася за душевния мир. Обръщането на внимание на това, което се случва в момента, е много по-продуктивно от безкрайното безпокойство за неща, които може никога да не се случат.
Ефективното управление на стреса е важно, защото стресът е неизбежен. Упражненията, тренировките, хобитата, семейството и здравословните начини на живот помагат на хората да запазят перспектива по време на трудни моменти.
Здравите взаимоотношения също допринасят. Силните връзки със семейството, приятелите, партньорите в обучението и подкрепящите общности осигуряват както практически, така и емоционални ползи.
Балансът е важен. Манталитетът на готовност трябва да подобри живота ви, а не да го погълне. Целта е да не се обсебвате от опасността. Целта е да станете по-способни, като същевременно се наслаждавате на живота.
За много хора духовните вярвания също играят важна роля. Независимо дали чрез вяра, медитация, молитва или личен размисъл, чувството за цел, по-голяма от самите вас, често допринася за устойчивост и душевен мир.
В крайна сметка, душевният мир не се постига, като се преструваме, че лоши неща не се случват. Постига се, като знаем, че сме направили каквото е разумно възможно, за да се подготвим за него.
Това е разликата между отричане и готовност.
Едното избягва реалността. Другото я приема и се подготвя за нея.

МИТЪТ ЗА БЪРЗИЯ УСПЕХ. ЕДИН УДАР – ЕДНА ПОБЕДА
Едно нещо, което ме притеснява от дълго време, е колко много хора изграждат цялата си тренировъчна философия около идеята да завършат всичко с един удар. Един перфектен удар, който мигновено слага край на двубоя.
Звучи впечатляващо, когато се говори за това, и е повод за страхотни истории, но когато всъщност започнете да го разглеждате по-дълбоко, реалността е много по-различна.
Преди хората да ме разберат погрешно, не казвам, че няма майстори, които притежават невероятна сила и тайминг. Има. През годините е имало бойци, които са можели да загасят светлините с една техника. Има хора, които по природа притежават експлозивен атлетизъм, невероятна скорост на реакция и способността да генерират плашеща сила.
Но въпросът ми винаги е бил следният. Ако системата работи толкова перфектно, къде са останалите ученици?
Не единственият изключителен атлет, който се появява веднъж на двадесет години. Не самият инструктор. Не синът на инструктора, който е израснал заобиколен от бойни изкуства от раждането си и е имал възможности, изява и опит, които повечето обикновени ученици никога не получават.
Имам предвид средностатистическите ученици, които са тренирали редом с тях в продължение на години. Тези, които са посещавали едни и същи класове, са правили едни и същи упражнения, са слушали едни и същи лекции и са спечелили едни и същи колани.
Защо не постигат постоянно едни и същи резултати?
Ето тук мисля, че бойните изкуства се нуждаят от по-честен разговор.
За мен една тренировъчна система никога не трябва да бъде оценявана по редките изключения. Тя трябва да се оценява по това, което се постига постоянно сред обикновените хора. Ако един човек от петстотин може да постигне нещо изключително, това не потвърждава автоматично цялата философия. В действителност, всеки спорт, всяка професия и всяка дисциплина има редки индивиди, които се издигат далеч над всички останали поради естествени способности, генетика, време, начин на мислене или атлетизъм.
Това не означава, че всеки друг може да го повтори, просто защото са тренирали в една и съща зала.
Ако цялата ви философия за бой работи само за природно надарени спортисти, тогава тя не е цялостна система за обучение.
Правилната система трябва да бъде изградена около средностатистическия ученик и особено около ученика, който има затруднения. Ако човек със средна координация, среден атлетизъм и средна увереност може да прилага тренировките ефективно под напрежение, тогава вашето преподаване има истинска стойност. И ако този ученик може да го направи добре, надарените спортисти естествено ще се отличат, без дори да е необходимо да се затрудняват.
Но това, което често виждам вместо това, са инструктори, изграждащи цели идентичности около редки случаи и чудодейни ситуации.
Някой веднъж нанесъл перфектен нокаут.
Някой веднъж се защитил успешно с един удар.
Някой веднъж прекратил насилствена среща мигновено.
Такива неща се случват. Не отричам реалността. Това, което поставям под въпрос, е мъдростта на изграждането на цялостна философия около моменти, които са статистически необичайни.
Психологически мисля, че това може да създаде и опасни очаквания у учениците.
Хората обичат сигурността. Обичаме идеята, че има един перфектен отговор на хаоса. Една перфектна техника, която решава насилието мигновено.
Но истинското насилие не работи по този начин. Под стрес тялото се променя напълно. Фините двигателни умения намаляват. Адреналинът залива системата. Зрението се стеснява. Времето става по-трудно. Преценката от разстояние се променя. Страхът променя вземането на решения. Дори висококвалифицираните хора правят грешки под напрежение.
Ето защо вярвам, че бойните изкуства трябва да се фокусират повече върху адаптивността, устойчивостта и реалистичното приложение, вместо върху фантастичните резултати.
Учениците трябва да бъдат научени как да се справят, когато нещата се объркат, не само как да успеят, когато всичко върви перфектно. Защото в реалните конфронтации нещата често се объркват.
Това става още по-важно, когато се обучават деца или неопитни ученици.
Понякога обучението по бойни изкуства неволно създава фалшива увереност, като опростява опасността. Рисковано е да се карат хората да вярват, че могат просто да отстояват позицията си и да прекратят насилствена ситуация мигновено с една перфектна техника. Този начин на мислене може да доведе хората до конфронтации, които е трябвало да избягват напълно.
За мен добрата самозащита не е за доказване на издръжливост.
Тя е за подобряване на оцеляването. Осъзнаването, деескалацията, движението, позиционирането, емоционалният контрол и вземането на решения са също толкова важни, колкото и способността за удар. Понякога дори повече.
Мисля, че бойните изкуства губят доверие, когато хората се опитват твърде много да превърнат изключителни истории в универсални истини.
Те изгражда дисциплина, увереност, физическа подготовка, емоционален контрол, устойчивост и силен характер. Тези неща променят живота всеки ден на обикновените хора, не само на рядкото дете-чудо, което идва през доджото веднъж на поколение.
Може би истинската цел на бойните изкуства никога не е била да се превърнеш в някакъв неудържим боец с един удар. Може би винаги е трябвало да се създаде човек, който може да функционира по-добре под напрежение, да мисли по-ясно по време на хаос и да се защитава по-реалистично.
Лично аз бих предпочел да изградя система, която помага на ученици, които имат затруднения, отколкото да изграждам фантазия около един-единствен талантлив спортист, който вероятно ще успее, независимо къде и какво е тренирал.
Цялата статия можете да прочетете:
https://www.facebook.com/photo/?fbid=10230098169670634&set=a.1092042393653

- Учителю защо не тренираме истински бой всеки ден?
- Защото хората, които бързат да се бият, обикновено губят още преди боят да е започнал!

Истинските бойни изкуства не са за търсене на битки – те са за овладяване на себе си, преди да се изправите срещу когото и да било.
Най-добрите майстори в бойните изкуства разбират, че дисциплината, търпението и контролът са по-силни от агресията.
Човек, който постоянно се втурва в конфликт, често се бие с емоция, вместо с яснота, и само това може да доведе до поражение, преди дори да бъде нанесен удар.
Бойните изкуства учат, че истинската сила е да останеш спокоен, когато си под напрежение, да знаеш кога да действаш и да разбираш, че най-голямата победа е да избягваш ненужни битки, като същевременно си напълно готов да се защитиш, когато моментът наистина има значение.

Тренировките ви дават възможност:
 да подобрите вашата физическа форма.
 да научите полезни умения да се защитавате.
 да изградите силен дух.
 Да придобиете увереност в своите възможности
 да защитите себе си и най-близките ви хора в критична ситуация.
Първата тренировка не се заплаща!

Уменията ви по самозащитата са невидимата броня, която носите винаги и навсякъде с вас!
Заявете своята първа тренировка на тел.: 0888 30 88 74
Възможност за индивидуално обучение.

ЗАЩО ОБУЧЕНА ЖЕНА МОЖЕ ДА БЪДЕ РЕАЛНА ЗАПЛАХА

Обучената жена не може да се бие по правилата на мъжката сила.
Тя може да се бие като използва правилата на биомеханиката и ефективността.
В момента, в който средностатистически (необучен) мъж се опита да наложи силата си срещу жена, която знае как да използва система от лостове и точки на натиск, физическото му предимство се превръща в капан на инерцията.
Принципите на бойните изкуства са разработени така, че по-дребен човек, да може да победи по-едър. Техниката на задушаване изисква много малко физическа сила, ако ъгълът е правилен. Жена, която успява да направи задушаване отзад или триъгълно задушаване, прекъсва кръвоснабдяването на мозъка на мъжа за секунди. Няма значение колко тестостерон има противникът: без кръв в мозъка, системата се изключва еднакво за всички.
При ударите в бойни изкуства като бокс, муай тай и др., нокаутът не е резултат от масивна експлозия, а по-скоро от прецизно нанасяне на удара.
Една тренирана жена знае, че брадичката, слънчевият сплит и черният дроб са критични точки на уязвимост. Прецизен удар в черния дроб срива нервната система на средностатистическия мъж. Докато той нанася широки, бавни (телеграфни) удари, тренираната жена достига със скорост и прецизност точките, където мускулатурата не предлага защита.
Накратко: Бойните изкуства са възможността да бъдат изравнени силите между мъжете и жените. Жена, която посвещава години на разбиране на анатомията, тайминга и използване на натиск върху болезнени точки, престава да бъде „потенциална жертва“ и се превръща в човек, който може тактически да използва тези предимства.
Забележка: Силата и размерът на средностатистическия (нетрениран) мъж могат да бъдат решаващи, когато разликата е твърде голяма. Имайте това предвид.
По матирали от Интернет