фондация "Дечица"

Децата от ЦНСТ „Иван Вазов“ отбелязаха 24 май с празнично тържество, посветено на българската азбука, просвета и култура. 🇧🇬

Седмицата продължи с вълнуващо посещение при ветеринарните специалисти от "Добро хрумване", където децата видяха как се полагат грижи да кученцата и котетата. Те даже чуха пулса на коте със стетоскоп, разгледаха кабинета и разбраха как се извършват операции на домашни любимци.

В навечерието на Великден – празник на надеждата и новото начало, децата от ЦНСТ "Детелина" имаха специална среща с доброволци от HP 💙
Темата на срещата беше „Развитие на дигитални умения и баланс между онлайн и личен живот“.
Вярваме, че най-ценните великденски подаръци не винаги се опаковат – понякога те идват под формата на споделено знание, отделено време и подадена ръка

🌷🐣 Ако търсите нещо различно за Великден…
…ето нашите малки съкровища, направени с много старание и любов 💛
🎁 Какво ще откриете при нас:
• ръчно изработени кошнички за яйца
• цветни книгоразделители
• торбички за многократна употреба
• и… заек под прикритие 🐰😉
Всеки продукт е уникален – точно като доброволците, които стоят зад него ✨
С избора си подкрепяте нашите дейности

🌿 Честита Цветница!

Днес празнуваме красотата и добротата 🌸

Честита Цветница на всички, които носят светлина в името и в сърцето си.

Ние от фондация "Дечица" вярваме, че всяко дете заслужава да расте с грижа, подкрепа и любов

Има хора, които просто учат децата.
И има хора, които ги РАЗГРЪЩАТ.
Живка е от вторите.
Вчера децата от „Надежда“ ни подариха истинско пролетно тържество 🌸
А те не бяха участници…
те бяха АРТИСТИТЕ!
С увереност, усмивки и много сърце те излязоха пред всички и показаха колко могат.
Музика, движение, присъствие – всичко, което носят в себе си, оживя на сцената.
И зад всичко това стои Живка.
С много търпение и любов тя въвежда децата в света на музиката и грацията.
Не просто им показва как да пеят или да се движат…
а им дава увереност да бъдат себе си.
При нея музиката не е урок.
Тя е преживяване.
Благодарим ти, Живка,
че превръщаш децата в артисти
и им даваш сцена, на която да засияят ✨

В неделя сутринта Ади, Румен и Веси от Софийски Планински Клуб направиха нещо, което звучи като обикновена разходка…
но всъщност не беше 😊

Заведоха децата в музея на илюзиите.
И там… реалността леко се размести.

Стаите се обърнаха.
Главите се завъртяха.
Очите отказаха да вярват на това, което виждат.
А смехът… беше навсякъде 🌀

Имаше моменти, в които всички се чудеха кое е истина и кое – не.
И може би точно това е най-хубавото –
да си позволиш да се изгубиш за малко в нещо необяснимо.

Благодарим на Adriana Dikancheva, Rumen Ivanov и Веси, че подариха на децата тази сутрин,
пълна с магия, изненада и онова усещане „уау“, което остава дълго след това 💛

Сигурни сме в едно –
никой не си тръгна същият, какъвто беше преди да влезе.

🎨 Днес в клубчето се случиха няколко важни неща:
– появиха се слънчогледи през март 🌻
– боите свършиха по-бързо от търпението
– масата оцеля… някак 😄
Имаше смях, цветове навсякъде и сериозни творчески решения от малки (и не толкова малки) артисти.
Резултатът – уникални торбички и още по-уникално настроение 💛

Понякога най-хубавото нещо, което можеш да направиш, е просто да бъдеш добър човек. Без причина. Без очакване 💛

"Всеки вторник следобед отивам в къщичката, където живеят децата. Сядаме около масата, изваждаме тетрадките и започваме – буква по буква, дума по дума.

Когато започнах да работя с М. (7 г.), четенето му беше трудно. Буквите се объркваха, думите се губеха по средата, а той бързо губеше увереност. Понякога оставяхме тетрадките и играехме игри с букви. Понякога четяхме по една дума и се радвахме на всяка малка крачка.

Миналата седмица се случи нещо, което много ме зарадва. М. взе книжката, която четем заедно, и започна да чете сам. Бавно, внимателно… но сам. Когато стигна до края на страницата, ме погледна и каза:

„Госпожо, аз вече мога.“

За някои това е просто едно изречение. За едно дете на 7 години това е огромна победа.

И точно заради такива моменти всяка седмица си струва да отворим тетрадките отново.
Защото понякога най-големите победи започват с най-малките крачки.

А понякога е достатъчно просто някой да седне до едно дете и да му каже:
„Хайде, опитай пак. Аз съм тук.“