17/08/2022
👉Искаш детето ти да бъде търпеливо - учи го на труд!
👉Искаш детето да бъде отговорно - учи го на труд.
👉Искаш детето да бъде дисциплинирано - учи го на труд!
👉Искаш детето да те уважава като авторитет - учи го на труд!
👉Искаш детето да умее да цени себе си - учи го на труд!
👉Искаш детето да бъде гъвкаво и способно да решава проблеми - учи го на труд!
👉Искаш детето да бъде мотивирано да учи и да се развива - учи го на труд!
💥Една от големите заблуди на съвременния родител е, че щастливият живот е онзи, в които липсват трудности и предизвикателства. А животът е низ от тях. И докато ние се опитваме да свършим всичко вместо децата, да опростим живота им, да ги спасим от скуката, разочарованието, тъгата и гнева, да задоволим всеки каприз и да бъдем светкавично решение на всеки проблем, онова, което всъщност постигаме е... 💔Празнота.
Празни хора, без цел, без ресурс, без мотивация, без характер, без адаптивност, без гъвкавост, без посока. Хора, които непрестанно искат от живота, но не са готови да дават, смятат, че някой им е длъжен и не могат да се впишат, защото онова, което е "специално" в тях всъщност ги спъва, вместо да им помага да намерят своето място в света и да съградят здрави и гъвкави основи на своята реалност.
‼️Потокът в човешкия живот е такъв: игра - учене - труд. И всеки един от етапите застъпва, подготвя и зависи от останалите. Не можем да изключим някой от тях и да очакваме, че няма да настъпи промяна. ❌Не можем например да изискваме от детето изведнъж да седне да учи сериозно, без да играе и същевременно да не го ангажираме с нищо друго, защото има да учи. ❌Не можем в предучилищна възраст да бъдем винаги в позиция например: "чакай, маме, дай на мен, ти си малък" и да очакваме, че това дете с лекота ще подходи към процеса на учене.
🫣Днес родителите се боят от липсата на мотивация в своите деца, от нежеланието им да пораснат, от тяхното "ми не знам к'во искам да правя", от липсата на дисциплина, амбиция, цел, постоянство. От липсата на градивна енергия и отговорност. От вечните капризи, желание да получават вещи, които не ценят. ‼️Но всичко това се възпитава. И започва с раждането. С дребните задачи и утвърждения, които правят детето част от семейството по онзи начин, който му казва "аз мога, аз съм важен, аз участва!"
Човек може да цени онова, което има и да е устремен към изграждане в живота си тогава, когато е научен да работи. Да се опитва, да се проваля, да успява. Сам. Да участва. Да поема отговорност. Да изисква не само от другите, но и от себе си, да мисли за цялото, за процеса.‼️
Не казвам, че прането ще направи детето Ви най-отговорния човек на света :D и ще реши всичките Ви проблеми с учене и дисциплина. Казвам, че това е добро начало. Казвам, че е по-важно от поредната развиваща играчка и треперещия родител, който стои над главата му и се опитва с всички сили да го направи "умно". ‼️За децата е особено важно от малки да работят с ръцете си, да участват активно в живота на семейството си, да получават задачи. Ако някога сте виждали огромната усмивка и сте чували веселите пискливи възгласи на дете, което току-що е извадило прането от пералнята, значи знаете, че децата се нуждаят от много по-малко вещи, награди и т.н. отколко ние днес си мислим. ‼️Детето има нужда да се чувства важно, прието, активна част от цялото и това го прави щастливо и поставя основите на по-сложни дейности в живота, от които ние малко по малко отстъпваме, за да предадем целия контрол и цялата отговорност.
С обич,
В.
