39. СУ "Петър Динеков"

С пъстро празненство и много настроение приключи учебната година за децата от подготвителната група и учениците от 1. - 3. клас, а в края му призьорите от финалното състезание на СБНУ получиха от директора на училището - г-жа Албена Панталеева-Кондева, своите грамоти и медали.
Весело лято, деца!

Мигове от тържеството по изпращане на 12. клас.

Записване в 1. клас
39 | СУ "Петър Динеков"

39 | СУ "Петър Динеков" 39. СУ "Петър Динеков"ОФИЦИАЛНА СТРАНИЦА СЪОБЩЕНИЕ ЗА РОДИТЕЛИТЕ НА БЪДЕЩИТЕ ПЪРВОКЛАСНИЦИ Виж повече Прием в полудневна подготвителна група Виж повече Прием в 1. кл...

Днес бяха предадени събраните дрехи по инициативата на Ученическия съвет към 39. СУ.

На 25.04. (събота) 39. СУ „Петър Динеков“ взе участие в състезание по БДП (Безопасност на движението по пътищата), което се проведе в 40. СУ „Луи Пастьор“.

В надпреварата участваха отбори от различни училища в гр. София. Нашето беше представено от два отбора – прогимназиален и гимназиален етап. Особено достойно се представи отборът от гимназиален етап, който остана само на крачка от призовата тройка.

Поздравяваме нашите възпитаници за положените усилия, отговорното отношение и достойното представяне на 39. СУ „Петър Динеков“!

Реч на директора - г-жа Албена Панталеева-Кондева, по повод изпращане на випуск 2026 година

Да си български европеец днес, на 9 май 2026 г. е да пазиш човешкото в себе си, докато светът говори все по-шумно.

Да станеш рано, да купиш мляко и яйца за палачинки от кварталния магазин и да поздравиш жената зад касата по име.
Всичко да ти се струва счупено и пак да си купиш книга. Пак да отидеш на концерт.

Да се прибираш вечер по разбит тротоар и пак да вдигнеш падналото колело на непознато дете. Да носиш платнена торба с хляб, чесън и ябълки през квартала и да се радваш, че липите пак са цъфнали.

Да вярваш. В учителите, библиотекарите, лекарите и в нуждата от градини между блоковете. Да вярваш, че общото не е изгубена кауза. Да не снимаш чуждото нещастие с телефон. Да не чакаш Брюксел да оправи всичко.

Да носиш в себе си и Балкана, и метрото. И песен от село, и самолетен билет. Да приемеш, че понякога страната ти ще те разочарова и да продължaваш да се грижиш за нея като за болен роднина, който обичаш.

Да не се смееш с лошо на чуждия акцент. Да не се страхуваш от различния човек. Да пазиш място на масата за още някого.
Да седиш в чакалня на болница и да подадеш вода на непознат. Да помогнеш на турист, който не разбира езика. Да преведеш менюто на възрастна двойка в малък ресторант край морето.

Да умееш да казваш, че не си съгласен без омраза. Да чакаш на спирката с хора, които никога повече няма да видиш и въпреки това да им направиш място под навеса, когато завали. Да можеш да говориш за политика, без да загубиш приятел. Да можеш да спориш, без да превръщаш човека срещу теб във враг.

Да не хвърляш боклук край реката. Да не унижаваш сервитьори, чиновници, шофьори и касиери. Да помниш, че и те са уморени хора, които вечер си носят хляб вкъщи.

Да гледаш новините и въпреки това да засадиш цветя пред блока. Да не губиш чувство за срам и разбиране за достойнство, когато някой е унижен пред теб. Да не свикваш с грубостта.

Да четеш стихове в трамвая. Да пращаш пари за хора и каузи, ако можеш. Да прегръщаш. Да се обаждаш на приятел, който е притихнал напоследък.

Да имаш куража да останеш нежен. Да носиш умората на времето и пак да запазиш някаква светлина за другите. И когато си помислиш, че тук нищо няма да се оправи, да не почнеш да крещиш и псуваш. Да откажеш да станеш лош. Да четеш новини за войни и кризи и после да полееш мушкатото на балкона, ей така, от инат за живот.

Това също е гражданство, Европа е и може би е и най-важната част от България.

Стефан Иванов