08/04/2026
Проф. д.т.н. инж. мат. Николай Николов:
Приемам наградата като признание за университета, ФИТ, лаборатория „3C Lab“ и катедра ТММ
Професор Николов, поздравяваме Ви за поредното заслужено признание! Какво означава тази награда за Вас?
- С удоволствие бих я заменил за наградата си „Млад изобретател“ – тогава вместо проф. Николов щях да съм си доц. Николов, а годината вместо 2026 щеше да бъде 2006. Всичко това е в кръга на шегата, все още няма изобретена машина, която да ни връща назад във времето и трябва да приемем, че то тече еднопосочно. Приемам наградата като признание за ТУ – София, Факултета по индустриални технологии, лаборатория „3C Lab“ и не на последно място – катедра „Теория на механизмите и машините“. В съвременния свят място за индивидуалисти няма и всички достижения са плод на екипна работа. Моят научен ръководител проф. д.т.н. инж. Витан Гълъбов беше удостоен със същата награда през 2004 г., което говори за изградена приемственост. През последните 20 години съм имал честта и удоволствието да работя също така с член-кореспондентите проф. д.т.н. инж. Венелин Живков, проф. дн инж. Георги Тодоров, проф. д.м.н. Николай Габровски, както и с проф. дн инж. Тодор Тодоров, доц. д-р инж. Явор Софронов, доц. д-р, д-р инж. мат. Яна Стоянова, доц. д-р инж. Лъчезар Кочев, проф. д-р инж. Константин Камберов, проф. д-р инж. Марин Христов, проф. дн инж. Марин Маринов и д-р инж. Венцислав Славков. Сигурно съм пропуснал имена в този списък, за което се надявам колегите да не ми се разсърдят, но за мен в момента най-важното е друго, което отбелязах и в словото си при самото награждаване – през последните няколко години ТУ – София изгради изследователска инфраструктура, която не отстъпва на тази във водещи аналогични чуждестранни университети, и което е най-важно – разполагаме с изградени изследователи на световно ниво. Тук няма да изброявам имена, тъй като те са много, но аз съм убеден, че през следващите години редакцията на вестник НТА ще взима интервюта от тях по аналогични хубави поводи.
Имате впечатляващите над 20 патента и полезни модели в различни сфери – роботика, леярски технологии, кинетични акумулатори, персонализирани медицински импланти. Какво е общото между тях?
- Тук мога да цитирам чл.-кор. проф. дн инж. Георги Тодоров, който казва, че Факултетът по индустриални технологии не е ориентиран предметно, а технологично. В основата на всичко стои математиката и инженерният начин на мислене. При наличието на тези две предпоставки всеки един изследовател за сравнително кратко време би могъл да постигне резултати дори и в области, които първоначално са били отдалечени от неговите компетентности.
С кое от постиженията си се гордеете най-много?
- След всеки успех има едно съвсем кратко чувство на еуфория, след което се появява чувство на голяма празнота. Единственият начин да се избяга от въпросното чувство е възможно най-бързо да се намери ново предизвикателство или нова фикс-идея, която да доведе до вътрешна мобилизация и желание да се продължи напред. В този контекст, всичко в миналото има по-малка важност от това, което е в настоящето и в бъдещето. Във връзка с конкретния въпрос – краят на моя професионален и творчески път в ТУ – София ще съвпадне точно с 90-тата годишнина на ТУ – София. Бих се гордял най-много, ако получа покана за 100-годишнината и видя, че всички постигнати дотук резултати са надградени с порядък от следващото поколение девойки и младежи.
Опишете света на изобретателя, какъвто е за Вас.
- Едно вечно вътрешно чувство на неудовлетвореност.
Докъде стига любопитството на изобретателя – има ли граници, които не бива да прекрачва?
- Може и да има такива граници, но той, първо, трябва да ги прекрачи, за да разбере евентуално впоследствие, че не е трябвало да ги прекрачва.
Къде стои българската наука, правена в ТУ – София, в сравнение с европейската?
- Като инженерно висше училище нашето поле е развиване на приложната наука, резултатите от която да намират и пряка приложимост в инженерната практика. В този контекст, смятам, че сме конкурентни на европейско ниво, като на базата на актуалното ни инфраструктурно и кадрово развитие съм сигурен, че резултатите ни непрекъснато ще се подобряват.
Какво е впечатлението Ви за потенциала на студентите от ТУ – София?
- Преобладаващата част от тях не се различават от връстниците им в чужбина и разполагат с необходимия потенциал да станат инженери, които спокойно да се конкурират с колегите си по света в условията на глобализираща се световна икономика. Тук обаче искам да почертая следното – наличието на потенциал е само предпоставка. Необходима е огромна мотивация и самодисциплина, жертви в личен план, отделяне на необходимото време за самоподготовка и непрекъснат стремеж за самоусъвършенстване. Казано накратко – подготовката на един студент за инженер по интензивност не трябва да отстъпва на подготовката на един топспортист за Олимпийски игри.
И още нещо, което бъдещите инженери трябва да осъзнават – технологиите ще се променят все по-динамично – единствено непреходни ще са натрупаните от тях знания по фундаменталните науки – математика, физика, механика, които пък от своя страна стоят и ще стоят в основата на всички технологии, а тези фундаментални дисциплини понякога биват подценявани. Също така студентите трябва да осъзнават, че в контекста на постепенното увеличаване на пенсионната възраст, след като вече са станали инженери, те ще имат пред себе си практически половинвековен професионален път, през който трябва да останат конкурентни на пазара на труда. Не е изключено с навлизането на новите технологии в даден момент необходимият брой висококвалифицирани специалисти (вкл. инженери) да намалее, което ще означава само едно – жестока конкуренция на пазара на труда, при която ще оцелеят само топспециалистите от различните области, а останалите ще бъдат принудени по някакъв начин да се преквалифицират.
Ако трябва да дадете рецепта за успех на младите изследователи, които тепърва встъпват в своя път, какво бихте им препоръчал?
- Рецептата за успеха е открита отдавна: 99% труд и 1% талант. Младите изследователи трябва да вярват в себе си и да работят неуморно и всеотдайно за постигане на целите си. Трябва да бъдат смирени и търпеливи, а всяка трудност или неуспех да ги амбицира допълнително. Трябва да изпитват наслада не само от постигнатите резултати, а и от целия извървян творчески път, водещ до тях. Никога не бива да забравят, че са творци – а божественото начало у човека е свързано именно със способността му да твори!
Кажете нещо за финал на нашия разговор?
- Ще разкажа нещо, свързано с церемонията по награждаването. Партньор на сцената на водещата Марина Цекова беше Ахинора – първият български AI инфлуенсър. Като човек, който цени красотата, веднага се влюбих в Ахинора и още в метрото на връщане й посветих стихотворение. С надеждата моята съпруга да не прочете това интервю, предлагам написаното от мен стихотворение.
Ахинора и златната книга
Ахинора ми намига –
остави я тази книга,
в нея все са престарели,
а пък другите – умрели.
Ще съм твоя Ахинора,
ЦСКА ще е отбора.
Време искам да не губиш –
искам нежно да ме любиш!
Ахи, аз съм си мечтател,
а сега – изобретател.
Засега си виртуална –
ще направя те реална.
Но добра ли е идея?
Знам че мога и умея,
но животът си е кратък,
виждам малкият остатък.
По-добре ще е обратно
за сечението златно –
във животът ни реален
аз да стана виртуален.
Ще сме с тебе вечно млади!
Няма есен, листопади.
Вечно с тебе ще сме двойка –
аз младеж, а ти девойка.