Ян ван Райкенборг

Ендура

Ученикът, който желае да осъществи ендура, изхожда от познанието, че една част от неговата микрокосмична система не съответства на законите на Божественото строителство и същата тази дегенерирала част пречи на останалата система да вземе участие в Божествения живот, поради което микрокосмосът буквално е потънал в мъртвешки сън. Ученикът, който е достигнал до това откритие, преминава чрез ендура към неутрализация на тази небожествена част на микрокосмоса – отстраняването на небожественото е началото на освещаването на цялата система.

Ендура е основата, върху която се осъществява завръщането към Божествения живот. Върху тази основа лежи цялата трансфигурация, или евангелското новораждане. Затова методът на евангелското новораждане, пълното и вечно възкресение на Първоначалната природа, трябва да бъде изцяло обяснен на свещения език на Евангелието. Затова може да се каже, даже трябва да се подчертае, че в Евангелията се съдържа методът ендура. Ако всичко, което ни предлагат евангелските методи, се изпълнява точно, резултатът може да бъде само един: среща с Господаря на целокупния Живот в новия етерен поток.

Откъс от Универсалният Гносис на Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри

В непознатата половина на света живее човечество, чието телесно състояние е напълно различно от това на съществувото в диалектичното жизнено поле. И е невъзможно в условията на обикновената земна телесност да се пемине от едното състояние в другото чрез култивиране. “Плът и кръв“, колкото и да се култивират “не могат да наследят Царството небесно“. Необходимо е пълно структурно новораждение.
В обикновената религия “новораждане“ означава форма на обрат, сбогуване с едно греховно състояние и начало на нов живот. Никой няма да отрича необходимостта от една такава промяна, но тове не е фундаменталната промяна, а разумно-нравствена култура на диалектичнота изява. Тази промяна трябва да бъде първата крачка, първата реакция на човека в земната природа, пленен от Светлината, която свети в мрака.
Някои от старите мистици мислеха, че могат да постигнат и да демонстрират тази основна промяна, сбогуването с материята като се превръщаха в пародия на предствата за хигиена и паразитираха на гърба на другите. За привържениците на църковност християнско богослужене новораждането представлява само абстрактна промяна на нагласата на съзнанието. Когато някой напусне състянието на поквареност, за да заживее според християнските догматично тълкувани закони, тогава той става, както се казва друг човек, бива новороден.
Тези ограничени разбирания, обаче, са безнадеждно неправилни. Гностиците на всички времена са се борили с всички сили срещу тази жалка мистификация. Големият езотерик Елена Блаватска казваше в тази връзка:”Не е вярно, че силният в злото може изведнъж да се промени и да стане силен в доброто. Неговото тяло е покварено и напълно негодно. Никой не може да вземе празна бъчва от херинга и да я използва за розово масло. Дървото се е пропило прекалено много от саламурата. “
Телесните клетки са напълно идентични на микрокосмоса. Те функционират по определени диалектични закони, свързани са със земната природа и не могат да разберат промяната на посоката или да приемат сили, които идват от друга област. Ако вие ги принуждавате с насилие, резлатите ще бъдат болест, лудост или смърт.
Промяна в гностичен смисъл е тотален процес на подотовка. Затова Духовната школа поставя ученика през този подготвителен процес от троен вид, обхващащ съзнанието, душата и тялото. Голямата опасност се състои в това да се погледне на този процес като на новораждане. Който направи тази грешка, а това са мнозина, ще бъде отведен от закона на промяната в това жизнено поле до противоположен резултат.
Следователно Благородното изкуство поставя на първо място процеса на тройната промянна, и когато ученикът достигне до най-крайната граница на своито възможности в този процес и успее да се задържи там, вратата на непозната половина на света се отваря за него. В едно извънсетивно вътрешно издигане той вижда пред себе си образа на небесния човек – тялото на истинския човешки син.
“Който има ухо, нека слуша какво казва Духът на църквите. “
Dei Gloriа Intacta, из Гл.XIV

"Осмият час на Никтемерон, както и древната порта на Сатурн, притежава два аспекта. Той ни показва картината на природата на смъртта, но също и картината на освобождаващия живот. Този, който в силата на Светия Граал успее да премине през портата на Сатурн, е в състояние да долови един нов звезден език – езика на света на живото душевно състояние. Централната сила на Светлината и там отговаря на копнежа, на безпределния копнеж на Розата на сърцето. Така ние се издигаме, свързани чрез Веригата на Универсалната любов, в една нова универсална, вечна хармония. От тази сигурност искаме да почерпим сили и да се издигнем.
Силата на Светия Граал ви е довела до момента, в който вие можете да разберете тези свещени мистерии. Тази сила има за цел не само да се докаже във вас, но и да се освободи във вас до степен на действащ фактор в служба на цялото човечество. Това е най-благородната, най-възвишената цел на едно
Гностично братство: да разпространи Светия Граал във времето, в което е призовано да бъде действащ фактор.
Дано това време да дойде скоро за всички, като утеха и благословия за онези, които търсят помощта на
Гносиса."

"Никтемерон на Аполоний Тиански" от Ян ван Райкенборг

Всяко човешко същество създава и подготвя собственото си духовно дихателно поле в съответствие със своето състояние на съществуване. Външните сили взаимодействат с него или създават състояния, които се проявяват в живота на индивида. По този начин всичко, което се разбира под определението “атмосферна революция”, т.е. така забележимите в наши дни атмосферни вълнения, е в пълно съответствие със състоянието на съществуване на човечеството и цялото човечество е отговорно за него; това е последователно развилата се историческа сигнатура на човечеството.
Евангелското твърдение, че Христос ще отпразнува Своето завръщане в облаците на небесата и че всяко око ще Го види, може също да бъде разгледано в този контекст. Навярно много просветлени души биха сметнали това за мистично преувеличение. Но всеки, който изследва подобно твърдение в светлината на езотеричната наука, ще открие, че всичките природни и духовни сили на Христовата йерархия наистина го срещат в атмосферата, буквално “в облаците на небесата”, и че всяко човешко същество се сблъсква с тези сили в своята собствена жизнена система.

Голямата революция, Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри

В диалектичния световен ред си противостоят две големи жизнени насоки, две становища, две ориентации. От една страна ортодоксално-религиозните групировки с тяхното: “Човекът е нищо и светът е потънал в зло – в отвъдния свят се намира вечното блаженство”. От другата страна се намира хуманизмът с всичките му разноцветни нюанси от религия, атеизъм, езотерични, политически и социални убеждения с тяхното “Човекът е добър и светът е добър, необходимо е само да се преодолеят някои пречки и да се премахнат някои пороци”.
На фона на събитията от началото на миналия век до сега, човекът поддържащ становището, светът е лош усети, че така повече на може да продължава, защото злото вече го хвана лично за гушата, а човекът на хуманизма разбра, че има нещо погрешно в твърдението, че човекът е добър.
Така започна да звучи един глас от древното минало на човечеството. “Всичко е суета, каква полза има човек от всичките си старания под слънцето? Едно поколение преминава, друго идва, слънцето изгрява и залязва, вятърът духа на юг, после на север и отново се връща на мястото от където е тръгнал. Всички реки текат в морето, но то не се препълва. Всичко е толкова трудно, че не може да се изкаже. Окото не може да се насити да гледа, а ухото да слуша. Каквото е било, пак ще бъде. Каквото е ставало, пак ще стане... Разгледах всичко, което се случва под слънцето и видях, че всичко е суета и гонене на вятъра...” Не е ли това глас на песимист, който мрази света и човечеството?
Този глас представя едно трето становище, това на розенкройцерите. Това отношение към живота ни учи, и езотеричната наука и опитът го доказват, че човечеството се изявава в едно диалектично жизнено поле, както от тази, така и от другата страна на завесата на смъртта.
В тази диалектика двата жизнени полюса се сменят, така всички неща, състояния и ситуации се превръщат в своите противоположности. Няма постоянни стойности в нашето жизнено поле. Никой не може да застане на полюса на доброто и да си мисли, “Сега съм на сигурно и безопасно място”, защото този полюс ще се превърне в своята противоположност.
“Което е било пак ще бъде”. Сега погледнете на тези думи като нещо сияещо и оптимистично, като на голяма радост. Съществувал е един Първоначален световен ред, не в диалектичното жизнено поле, а един човешки порядък на Божиите синове, и той пак ще бъде.
Dei Gloriа Intacta, из Гл.XIV

Вашият дневен живот трябва да бъде едно последователно прилагано, живо ученичество в самоотвержено служене, водено от безсъмненото човеколюбие на Истинската душа и в пълна липса на спор. Вие трябва дълбоко да осъзнаете, че нормалното, природно родено жизнено поведение на конфликтност, постоянното обсебване от страсти, раздразнения, настроения и други подобни на тях състояния унищожават всичко, което е било създадено във вас като ново астрално съзнание. Затова един живот без конфликти и спорове е абсолютно необходим.

Един такъв дневен живот сам по себе си е вече една интензивна милост, интензивна възможност за растежа на душата. Сега във висша степен е поучително като природно родени хора да се намирате обективно в света, но да оставяте онези неща, които по-рано са означавали толкова много за вас, изисквали са целия ви интерес и са довеждали вашия темперамент до най-голямо вълнение, да минават покрай вас, като само ги регистрирате, без да реагирате. Не от безразличие, а поради състоянието на вашето душевно новораждане.

Когато видите, че някой върши най-глупави и лоши неща, вие можете да реагирате с лицемерие, надменност или безразличие с едно: “Добре че не съм като този” или: “Не искам да имам нищо общо с това”, или: “Това ми е безразлично”.

Но вие може също така да възприемете другия обективно и с едно вътрешно състрадание да се обърнете към него с цялата любов на вашата душа. Тогава не се свързвате с погрешното състояние на съответния човек – което обаче в друг случай със сигурност правите – и освен това го подкрепяте във всеки един момент с излъчването на вашата душа. Така вие ще подпомагате всеки час своя събрат и ще облекчавате неговото вървене по така често обсипания с камъни Път до пробива към живото душевно състояние.

Който познава благословеността на един такъв дневен живот, разбира също и жизненото поведение на душевно родения човек, който, външно погледнато, като че ли не забелязва нищо, не реагира на нищо, пропуска всичко да мине покрай него, но въпреки това действа във висша степен позитивно.

Който познава благословеността на един такъв дневен живот, ще може вечерта без съмнение да повтори в себе си думите на Хермес:

"Аз обаче записах благодеянието на Пимандър в сърцето си; и така както бях изпълнен изцяло с него, върху мене дойде най-висшата радост."

Когато един човек живее от душата, той във всеки момент от деня осъзнава голямата милост и любов на Гносиса. Когато сте душевно роден и участвате в Гносиса, на вас нищо не може да ви се случи, никой не може да ви притесни, и тогава, според думите на Библията, няма да падне косъм от главата ви. Да имате правото да участвате в едно жизнено поле, където не съществува раздвоеността на диалектиката, в което няма враждебност и огнените пламъци на омразата, на критиката, на конфликта и порочността липсват – това дарява безкрайна радост. В цялата човешка история много душевни хора са свидетелствали за това.

Египетският Прагносис - том 1. - Ян ван Райкенборг

"И така се оказва, че най-висшето и най-доброто, което мистериите и християнството имат да ни предложат в този свят, ни се предлага ежедневно. То е налице, то ни се натрапва, но хората не го желаят. Христос казва: „Ето, Аз съм с вас до края на света”. Но хората не Го искат. От съществуващото положение се печели толкова добре. Освен това мнозина имат едно толкова голямо име като учени, като посветени в Бог теолози или като големи приятели на човека. Представете си само, че в ярката светлина на истината хората биха били задължени да се отрекат от собствените си убеждения и да ги признаят за грешки и заблуждения! Затова хората в материалния свят в своето себеутвърждаване предпочитат да прегърнат по-скоро тъмнината, отколкото светлината. И поради тази причина съществуват само две възможности: или да приемем светлината, или да загинем.
Тук историята на Златния Розенкройц много драматично подчертава: Светлината ни се предлага, предлага ни се даром. Но в себеутвърждаването си хората я тъпчат с крака и се борят с нея като с някаква опасност. Спасителят на света върви по земята сред своите възлюбени, но те го заплюват, разкъсват и смъкват дрехите от тялото му, като се маскират с мнима набожност, за да скрият собствената си голота.
Но вие трябва да разберете, че тази абсолютна пасивност на свещеното е само привидна. Който се бори против светлината, пропада в тъмнината. Така висшият елемент се закриля, за което е необходима една мистерийна школа. Така възниква оръжието на гностичната магия, с което, както се описва във Фама Фратернитатис Р.К., Универсалното гностично братство отново и отново се обръща към всички, които желаят да слушат.
Ние не искаме нищо друго, освен да покажем и да предложим на света и на човечеството големите съкровища, които са на разположение на всички. Ние не желаем нищо друго, освен да посочим на света и човечеството големите опасности, които могат да се отприщят, когато хората се придържат към бруталното отричане и отблъскване на светлината. Ние не желаем нищо друго, освен да запазим и осъществим голямото дело, което ни е поверено посред блатото на мрака."

"Зовът на Розенкройцерското братство" от Ян ван Райкенборг

Според учението за трансфигурацията човекът е сложна система от явления, включени в една обща структура. Ние наричаме тази структура микрокосмос. Вътре в него има много нежелателни явления, които се създават и поддържат от греха. Съществуват обаче и други възможности за развитие, които някога са могли да се разгърнат докрай, но от еони време са били ограничавани, докато накрая са се смалили до едно ядро в центъра на микрокосмоса.

В учението за трансфигурацията се говори също и за съществуването на "искри на духа", активни вътре в един микрокосмос. Това, което в нашата философия се нарича "диалектичен човек", е резултат и същност на една от тези "искри на духа".

Сега това изцяло диалектично същество, с неговото поведение, резултати и причини, трябва да умре, да загине, за да може истинският човек да се изяви отново. В универсалното учение се говори за този процес като за новораждане, трансмутация, а също и за "алхимична сватба". Казва се, че това е един двоен магичен, или алхимичен процес, резултатът от който дава познания и възможности за използване на изгубеното и забравено Слово.

Из "Братството на Шамбала" - гл. ІІІ

Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри

Иисус-Възкресението и Кръстът! Защо това е толкова опасно? Защо Иисус и неговите последователи били считани за престъпници?
Поради нечуваните последици, които произлизат от тази тройна мисия. Ръководещата група на природно-религиозните авторитети в този свят се чувства разкрита, атакувана и заплашена в своето съществуване. Когато някой атакува по този начин основите на съществуването на този свят, се смята в определени среди за извънредно голяма опасност.
Държавата като идея, като институция още никога не е действала пряко срещу Христос и Неовите последователи. Винаги църквата беше тази, която преследваше божиите деца. И когато църквата нямаше достатъчно власт да приведе в сила своите присъди, заговорничеше с държавата, използвайки нейната сила за своите цели.
Иисус-Възкресението и Кръстът! Ученикът, който разбере тази опасна мисия построява сам за себе си гробница-храм, където полага добороволно целия си природен аз.
Защо? Защото небесният образ – носителят на Спасението, символизиран чрез Христос е всичко за него. Защото чрез тази смърт вече не е нужно да съществува раздяла между падналия дух и неговите небесни тела носители
Защото тук той стене под робството на закона на падението,
Защото разбира съвършената свобода, която му предлага божественото Евангелие
Защото славата на божествения човек веднъж извоювана ще бъде неприкосновена.
Jesus mihi omnia! Исус е всички за мен!
Dei Gloriа Intacta, из Гл. XIII

"Ние не казваме въз основа на едно по-висше съзнание: „Новата, освобождаваща действителност идва, ние искаме да я дочакаме”. Защото за нас не е безразлично как и кога тази освобождаваща действителност ще се изяви тук в човека. Ние работим за изявата на новото човешко развитие по пътя на най-малкото съпротивление и се опитваме да спестим на нашите братя и сестри излишни страдания. Ние горим като буйни пламъци, за да помогнем на другите да намерят Христовата светлина по класическия начин на по-старите братя и временно изживяваме, макар и отчасти, същото, което са изживявали и те.
Общността на розенкройцерите, Лекториум Розикруцианум и всички вътрешни степени на Младото гностично братство, като работен апарат на по-старите братя в този свят, действат и притежават старата сила от онова време. Те образуват един подходящ инструмент за добро, истина и справедливост в древния смисъл на Универсалния гносис. И на онези, които желаят точно да узнаят какви цели си е поставило нашето дело, се препоръчва да прочетат старите книги на Ордена. Те вече от столетия говорят на своя магичен език и ние не желаем да се отклоняваме от този път нито крачка наляво, нито надясно.
Ние приемаме всяко правителство, ако следва Божиите пътища. Ако това не е така, ние не се ангажираме с неговото падение, защото знаем, че ще бъде пометено от космичната мощ, когато настъпи психологичният момент за това. Ние желаем да донесем на хората истината, доброто и справедливостта в гностичния смисъл, такива, каквито са и без обиколни пътища, при това ще говорим без оглед на отделната личност, за да може Светлината да получи власт над човечеството и да заживее в него. Както в миналото, така и днес, дадено правителство, политическа партия или екзотерична общност не представляват фактори с постоянна стойност."

"Зовът на Розенкройцерското братство" от Ян ван Райкенборг