16/08/2026
Обичайното ежегодно празнуване на Петдесетница в хода на мистичната година
е нещо съвсем различно от Петдесетница, която ученикът, вървящ по пътя на
обновлението, би могъл да отпразнува. Затова, когато в Библията се казва „И когато
настана денят на Петдесетница“, този ден не съвпада нито с юдейската Петдесетница,
нито с тази в църковния календар.
Петдесетница, за която говори Библията, се отнася до момента, в който
развитието и подготовката на ученика са достигнали точка, в която Светият дух, т.е.
Универсалната изначална духовна субстанция, може да влезе в реално телесно общение
с ученика. Вследствие на това започва един напълно нов процес!
Ето защо би било добре да разгледаме какво представлява тази подготовка, как
се осъществява това свързване, както и какви са последиците от него. Затова бихме
искали веднага да се сбогуваме с всякакви исторически събития. Учениците на една
Духовна школа са изправени пред напълно нова възможност, пред съвсем реален
процес, който се осъществява във всеки ученик, и в който можете да участвате също и
вие. Сега ще ви говорим за храма на Духа, защото разберете: за да се приеме този
Свещен универсален дух, трябва да съществува храм.
Тъй като ученикът трябва сам да построи своя собствен храм, логично е
първото условие да е – ученикът да стане строител на храма. Думите "строител на
храма" веднага ни насочват към понятието свободно зидарство, свободното зидарство
върху крайъгълния камък на Розата и Кръста. Свободното зидарство върху
крайъгълния камък се стреми да строи върху един универсален крайъгълен камък, а
именно – крайъгълният камък Иисус Христос.
За човек, който е от земята, земен, не е толкова лесно да достигне до
правилното разбиране на това, но за ученика, желаещ да върви по Пътя, тези думи
трябва да означават нещо повече от просто един текст, нещо повече от благочестиво,
стереотипно, мистично-набожно слово. Много хора преди вас са търсили този път, но
така и не са го намерили, защото им е липсвал ключът – универсалният крайъгълен
камък. Ключът, който е Иисус Христос!
Сега не си го представяйте като човешка фигура, облечена в свещенически
одежди, защото Христос е могъща духовна сила! Тази духовна сила е винаги около
нас. Тя е в замърсената, покварена субстанция на нашата планета. Тя е свещена сила,
която не може да бъде обяснена с тази природа и е известна с много имена.
Духовната школа на Златния Розенкройц ви я разяснява, първо, като
Христовата сила. Това е сила, която се излъчва в тази покварена природа директно от
първоначалния универсален живот.
Но Духовната школа нарича тази сила също и Иисус, което означава, че
универсалната Христова светлина се трансмутира, трансформира, по напрежение и
вибрация, в сила, която може да бъде възприета и понесена от диалектичния човек.
Следователно тя е сила, която падналият човек може да използва за освещаването си.
Затова тази божествена сила е толкова голяма тайна, защото можем да я разберем
само в Христос.
Когато ученикът живее в Христос, тази вибрираща, божествена, изначална
сила се преобразува в сила, която може да бъде възприета от него и която му позволява да действа в и от нея. Вие трябва напълно да разберете, че божественият
език не се говори с думи, а с дела, с физически опитности!
Сега сигурно вече ви е станало ясно, че ако Христовата сила не се превърне в
сила на Иисус, тя би била безполезна за човека. Ето защо класическите розенкройцери
казваха: "Jesus mihi omnia: Иисус е всичко за мен".
Затова Просветленият отправя следния поздрав:
„Ние те поздравяваме, о, Ден първи на дните,
Утро на Възкресението,
от чиято светлина злото бяга,
а Розата разцъфва в своя блясък.“
Така ликува освободеният човек от всички времена, в който божествената сила
приема образ, защото той знае, че без Него, без крайъгълния камък, без тази
фундаментална сила, не може да се направи нищо, следователно не може да се построи
нищо.
Затова ние няма да спрем да повтаряме, че диалектичният човек, който иска да
върви по Пътя на освобождението, трябва първо да „улови“ тази фундаментална сила и
тя да стане, така да се каже, негово притежание. Никой не може да ви даде тази сила. За
нея няма посредник под каквато и да е форма, самите вие трябва да я извоювате. За
тази сила вие самите трябва да „се борите“, за да я извоювате в страшна битка с
диалектичната кръв и нейните тъмни подбуди.
Сега, когато знаете че нивото на съзнанието ви зависи от състоянието и
структурата на кръвта ви, която държи в плен волята ви, може би ще можете да
разберете по-добре защо процесът на разрушаване протича по такъв начин. Това е една
от причините, поради която мнозина не се осмеляват да започнат тази битка, не искат
да приемат тази борба. На тях им липсват радикална смелост, дълбокото убеждение и
чистото желание. За тях името Иисус Христос не е нищо повече от изречено име или
картина на стената.
Ние знаем, че много от вас се борят и че много от вас имат ужасен живот, и са
изтощени до смърт от цялата тази борба, защото кой би могъл в хаоса на този земен
живот да върви по равен път?
Но ние нямаме пред вид тази борба, защото тя е борба на аза и заради аза –
следователно за самосъхранение и себеутвърждаване. Това самосъхранение би могло да
бъде борба за вашата собствена кръв, за собствените ви деца, за собственото ви
семейство, за собствените ви интереси, за собствените ви теории и спекулации. Но ние
още веднъж повтаряме: тук имаме предвид борбата, която започва, когато искате да
установите връзка с по-висшето – борбата за протегнатата за помощ Божия ръка, която
води към Живота!
Изпитали ли сте в живота си нещо от тази борба? Това е борба, която може да се
сравни с родилните болки. Защото целта на ученика, тръгнал по Пътя, е раждането в
неговия микрокосмос на Иисус Христос, на връзката с Универсалното.
Но законът е такъв, че раждането на нещо ново се предшества от умирането на
старото. Често обаче става така, че когато мечът на това толкова важно умиране докосне
за пръв път човека, той крещи като в предсмъртни болки. Още щом се роди младата
светлина, се прави опит тя да бъде умъртвена и затова следва бягството, така както след
раждането на младенеца Иисус. И това е съвсем разбираемо, защото външният живот, външният свят по природа е враждебно настроен към новороденото вътрешно
същество и затова иска да го убие.
И в този вихър от противоречия ви връхлитат всякакви неща! Въпреки всичко
трябва да се научите в този вихър да виждате процеса, който е започнал във вас.
Всъщност се осъществяват два процеса: един процес, водещ надолу
(разрушаване и умиране) и един процес, водещ нагоре (възкресение), които ще ви се
изявят по многообразни начини. Защото целта е великата трансмутация:
пресътворяването на микрокосмоса! Това е мистичното храмово строителство през
всички времена.
Голяма и чудна милост е да можете и да ви е позволено да бъдете свободен
зидар на такава величествена постройка. В старите легенди и митове се разказва за това
висше и рицарско строително изкуство и за факта, че храмовите рицари и храмовите
братя трябва да работят, запасани с меч. Те трябва винаги да са готови да отблъснат
всяка яростна атака и да победят противника-от-началото. Ето защо свободният зидар е
герой, също и философ, мислител, но същевременно и работник. Той съчетава в себе си
всички професии, тъй като се нуждае от всички тях за осъществяване на своето велико
дело. Така ученикът на Пътя на обновлението строи и се бори, стъпил върху единия
крайъгълен камък, в Едната сила.
И резултатът е изумителен! Това е резултат, водещ до нова кулминационна точка
с два аспекта. Първия наричаме Голгота, а втория - Възкресение. Всичко, което
трябваше да бъде унищожено заради строителството на новия храм, е разрушено и от
него вече не е останало нищо. Ето защо се изрича „Consummatum est“: „Свърши се“.
А какво е това, което възкръсва? – Новият Човек! Гробът и смъртта повече не
могат да държат в плен този нововъзкръснал човек. Той се е освободил от стария
жизнен кръговрат, той е свободен от колелото на раждането и смъртта, свободен от
диалектиката.
Целият този многостранен и сложен процес на умиране се осъществява в Господ
Иисус, т.е. от трансмутираното Христово излъчване, което е така трансформирано, че да
може да се възприеме от човека. Когато това докосване (Иисус) изпълни задачата си, то
се оттегля при източника, от който е произлязло, подобно на възнесение и ученикът, в
когото се случва това, когото Иисус напуска, се насочва към Йерусалим, храмовия град,
града, обител на Универсалния живот! Това е Неподвижното Царство, градът на Бога!
Там се осъществява изливането на Светия Дух. Докато до този момент ученикът
е бил докосван само от един лъч на Универсалния живот, сега той се е издигнал до
такова ниво, че може да получи тази Универсална субстанция в цялата й пълнота. Той
става едно с нея: пилигримът наистина и окончателно се е завърнал у дома.
И тогава той свидетелства, че е станал съзнателен за обновения живот в него. Той
свидетелства, че е съзнателно свързан с жизнена реалност, която не може да се обясни
от тази природа. Той свидетелства за победата над самия себе си, над своя аз, който до
този момент е възпрепятствал пробуждането на Небесното ядро на съзнанието. Той
свидетелства, че диалектичната материя вече не е условие за неговото съществуване,
защото знае, че е свободен от оковите на нейната преходност.
Така Петдесетница е празник на короноването, празник, по време на който се
достига крайната цел на преходността, но същевременно и празник, който дава началото
на един нов ден на изява за него - короната на неговия живот!
Цялото това развитие, през което ви преведохме, така да се каже на бърз ход, се
разяснява от всички свещени езици още от основаването на този световен порядък. Ето защо апостол Петър говори на всички, които гледат на този път на освещаване чисто
теоретично и го критикуват: „ ...но това е казаното чрез пророк Йоил“.
Така че трябва да разберете, че целият процес на обновление се основава на
един крайъгълен камък и зависи от него. Този крайъгълен камък е изначалната сила,
същността на Небесното царство, истинският небесен хляб. В началото тази сила,
водена от Божията Любов, търсеща това, което е изгубено, се приспособява напълно
към състоянието на съществуване на всеки ученик.
Щом бъдете намерени готови да строите върху този крайъгълен камък,
започва великият процес, наречен трансмутация – алхимичната сватба. В този
процес всички аспекти на процеса на освещаване се изявяват едновременно. Това е
ежедневно раждане и ежедневно умиране. Това е ежедневен възход и ежедневно
докосване от Божията пълнота.
Докосването наричаме Иисус,
възможността наричаме Христос,
причината наричаме Божията Любов.
А самият Храм на Духа, Светлината, излъчваща се от Храма в своята пълнота,
наричаме Светият Дух.
Ако в Светлината и Силата на Светия Дух изоставите света, знайте, че ще бъдете
погълнати от една жива субстанция, която ще отключи за вас златните врати, и ще
чуете думите:
Влез сега в тези Свещени зали
и отпразнувай с нас своята Петдесетница,
Ти, благородни строител на Божието царство,
Ти, на който е дарен Божият Свещен Дух.
Виж, Иисус е в теб,
влез в радостта на своя Господ
и отпразнувай с Него своята Петдесетница.
На петдесетия ден можете да влезете в този нов ден на изява. И на вас ви е
дадено да прочетете това във вашата Книга на Живота!
Из Универсалният път от Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри
https://lectorium-rosicrucianum.bg/e-book/19-the_universal_path/
