Net-Zero Lab

В последната част от интервюто с д-р инж. Михаил Георгиев говорим за ролята на обществото в пътя към декарбонизация и устойчив преход.

Защото подобна трансформация не зависи само от индустрията и институциите, а и от хората?

🎬Ако сте пропуснали предишните части, препоръчваме Ви да гледате цялото интервю отначало, за да проследите цялостната картина около проекта и темата за декарбонизацията на българската индустрия.

Част 1️⃣: https://www.facebook.com/share/v/1NJvwasEjg/

Част 2️⃣: https://www.facebook.com/share/v/1BJQR84G7L/

Част 3️⃣: https://www.facebook.com/share/v/18b39kKr3p/

🔗 Линк към доклада:https://netzerolab-feba.bg/wp-content/uploads/2026/03/Mapping_Bulgaria_report-2.pdf

🎙️В третата част от интервюто с д-р инж. Михаил Георгиев разговорът се връща към големите въпроси около декарбонизацията и реалните предизвикателства пред индустрията.

❓ Можем ли да си позволим да не поемем по този път?

📈 Каква е цената на самата трансформация?

Тук говорим не само за технологии и политики, но и за икономически избори, конкурентоспособност и бъдещето на българската индустрия в условията на променяща се европейска и глобална среда.

💬 Какво е вашето мнение по темата?

🔗 Линк към доклада:https://netzerolab-feba.bg/wp-content/uploads/2026/03/Mapping_Bulgaria_report-2.pdf

Как се формира цената на електроенергията в България и защо понякога изглежда нелогична?
В основата на европейските електроенергийни пазари стои една сравнително проста идея – принцип на диспечиране на електроенергийнигите производства спрямо техните пределни разходи (merit order модел).

Обикновено електроцентралите се подреждат според своята пределна цена на производство по следния начин:

⚡ ВЕИ (слънце, вятър) → най-ниски разходи
⚡ Ядрена енергия → ниски и предвидими разходи
⚡ Въглища и газ → по-високи и променливи разходи.

По-евтините източници се включват първи, а последните необходими мощности за покриване на търсенето определят крайната пазарна цена. Това означава, че дори една-единствена скъпа централа може да формира цената на целия пазар.

В теорията това създава ефективна система – нискобюджетните технологии понижават цените, а скъпите работят само при нужда. Но на практика ситуацията е по-сложна.

⚠️ Къде започва да се „размива“ мерит ордерът в България?

📌Пазарът на електроенергия не е напълно либерализиран – регулирани цени за домакинствата все още съществуват; те се прилагат за битовите потребители в страната (около 40% от националното потребление на електрическа енергия);
📌Част от производството е обвързано с дългосрочни исторически договори;
📌Държавните производствени предприятия имат значително участие в системата;
📌Преносните ограничения и междусистемните потоци влияят върху формирането на цените.
В резултат цената на електроенергията в България не се определя само от разходите за производство, а от комбинация между пазарни сигнали, регулации и технически ограничения на системата.

Пълният анализ е наличен тук: https://netzerolab-feba.bg/how-does-the-merit-order.../

🎙️ Във втората част от интервюто с д-р инж. Михаил Георгиев разговорът продължава с един важен въпрос: достатъчно голяма и значима ли е българската химическа индустрия, за да бъде фокус на цял научен проект?

Тук вече надникваме и в самата работа по проекта, как се заражда идеята, какви са основните цели и защо темата за декарбонизацията става все по-важна за бъдещето на индустрията у нас.

📌 Ако все още не сте гледали първата част от интервюто, препоръчваме Ви да започнете от нея, за да проследите цялата логика на разговора: https://www.facebook.com/share/v/1Ebv6URKW3/

А в следващите две части ще разгърнем още по-задълбочено темите за предизвикателствата, възможностите и ролята на българската химическа индустрия в зеления преход.

Линк към доклада:https://netzerolab-feba.bg/wp-content/uploads/2026/03/Mapping_Bulgaria_report-2.pdf

🎙️ Днес разговаряме с д-р инж. Михаил Георгиев за декарбонизацията на българската химическа индустрия и основните изводи от доклада „Българската химическа индустрия: въглероден отпечатък, ресурсни зависимости и регулаторни предизвикателства“, съавтор на който е и гл. ас. д-р Мария Трифонова.

Говорим за това какво всъщност означава „декарбонизация“, защо темата става все по-важна и какви са предизвикателствата пред индустрията в контекста на зеления преход.

📄 Линк към доклада:https://netzerolab-feba.bg/wp-content/uploads/2026/03/Mapping_Bulgaria_report-2.pdf

Декарбонизация vs. Дефосилизация: 15-годишното изоставане в стратегиите за климатични действия 🌍📊

Данни, извлечени от ScienceDirect, разкриват мощна промяна в глобалния научен дискурс. Наблюдаваме не просто тенденция, а фаза на експоненциален растеж в научната литература, свързана с енергийния преход.

Броят на научните публикации и по двете теми расте експоненциално, но истинската история е свързана със значително забавяне. ⏳

⚡ Основни изводи от анализа:
✅ Експоненциален хиперрастеж: „Декарбонизация“ вече има огромна преднина, като публикациите следват стръмна експоненциална траектория.

✅ Възходът на „Дефосилизацията“: През последните 5 години „дефосилизация“ навлезе в същата фаза на хиперрастеж, което показва прехода ѝ от нишова концепция към ключов научен приоритет.

✅ 15-годишно времево изоставане: Налице е поразителен паралел между двете криви – дефосилизацията следва пътя на декарбонизацията с приблизително 15 години закъснение.

Какво обяснява тази огромна разлика?

Данните подсказват фундаментална еволюция в начина, по който подхождаме към климатичната криза:

1️⃣ Преминаване от симптомите към първопричините:
В продължение на повече от десетилетие фокусът беше основно върху „декарбонизацията“ (управление на въглеродните емисии и намаляване на CO₂). Едва сега наблюдаваме сериозен ръст на „дефосилизацията“, която атакува първопричината – пълното премахване на изкопаемите суровини от цялата производствена верига.

2️⃣ Технологична и материална зрялост:
Необходими бяха 15 години, за да преминат алтернативните въглеродни източници и възобновяемите суровини от теоретични концепции към мащабируеми индустриални приложения, изискващи задълбочени научни изследвания.

3️⃣ Инерция в политиките и парадигмите:
Промяната на глобалното индустриално мислене – от „намаляване на вредата“ към „пълна подмяна на суровинната база“ – представлява фундаментална промяна на парадигмата, която изисква време, за да натрупа институционална подкрепа.

⚡ Намираме се в преломен момент. Ако дефосилизацията запази този темп на хиперрастеж, следващото десетилетие ще бъде белязано от радикална трансформация на нашите материални и енергийни основи.

❓Според вас можем ли да си позволим това 15-годишно изоставане в стратегиите за преход, или е време да намерим начини да „съкратим“ този период чрез по-бързо внедряване на политики, иновации и нови индустриални модели?

🔋 Могат ли дигиталните решения да отключат по-голяма гъвкавост в електроенергийната система на България?

На 27 май Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ организира експертна дискусия в рамките на RE-Source Southeast 2026, посветена на едни от най-важните въпроси на енергийния преход:
⚡️ гъвкавостта на електроенергийната система и ролята на дигитализацията.

Сред участниците в дискусията ще бъдат:

🟣 Филип Георгиев, управляващ директор и съосновател, EnAuxo Ltd.
🟣 Бойко Узунов, мениджър „Развитие на бизнеса“, отдел за енергийни решения, Telelink Infra Servises
🟣 Деян Василев, мениджър продажби, Siemens България
🟣 Иво Стефанов, управляващ партньор, Methodia
🟣Марияна Янева, оперативен директор, International Power Supply (IPS)
🟣 Д-р Мария Трифонова, зам.-директор, научно-приложна лаборатория Net-Zero Lab

📘 По време на събитието ще бъде представен най-новият доклад на Net-Zero Lab:
“Scaling Up Electricity System Flexibility in Bulgaria Through Digital Solutions”

📍 Sofia Tech Park, Forum John Atanasoff
🗓️ 27 май 2026 г. | 11:00–12:30 ч.

🎟️ Участието е безплатно, но е необходима предварителна регистрация: https://forms.office.com/pages/responsepage.aspx?id=hp5IcJhFh06rwpJTSPQCjTQObmXCXThCuMta4DAP0rpURVJJQzNGWDY5TldORUZINVo2TjZXRklJQS4u&route=shorturl

Защо евтината слънчева енергия понякога оскъпява електроенергията? ⚡☀️

🌍 Най-голямото предизвикателство за електроенергийната мрежа на Калифорния вече е факт и на Балканите

📊 „Duck curve“, феномен, добре познат от Калифорния, вече оформя динамиката на цените на Балканите. Когато соларните мощности в Гърция работят на пълен капацитет около обяд, цените там спадат почти до нула. Само три часа по-късно, по време на вечерния пик в търсенето, цените скачат над 150 EUR/MWh.

🔌 Ако трансграничният пренос не е достатъчно гъвкав, за да следва тази динамика, ползите от евтината възобновяема енергия не се реализират.

Това не е технологичен проблем, това е въпрос на пазарен дизайн и координация между операторите на електропреносни системи.

🔗 Прочетете пълния анализ тук: https://netzerolab-feba.bg/when-prices-diverge-welfare-losses-from-constrained-cross-border-transmission-in-southeast-europe/