Институт за литература - БАН

„Рефлексията за изкуството в България през 1960-те. Разновремевост на естетическите ценности“, публична лекция на проф. Ангел Ангелов в Институт за литература – БАН.

Уважаеми колеги,

Следващата седмица на семинар „Методологически проблеми на литературознанието“, организиран от секцията по теория на литературата, ще гостува проф. Ангел Ангелов. Той ще изнесе публична лекция на тема „Рефлексията за изкуството в България през 1960-те. Разновремевост на естетическите ценности“.

Място: Институт за литература – БАН, Конферентна зала на 9. етаж
Време: 07.05.2026 (четвъртък) от 15:00 ч.
Включване онлайн: https://meet.google.com/day-bktm-tjg

Покана за # # Колегиум на секция „Литература на Българското възраждане“.

Уважаеми колеги,

Следващата седмица на семинар „Методологически проблеми на литературознанието“, организиран от секцията по теория на литературата, ще гостува Станул Грозев. Той ще изнесе публична лекция на тема „Чарлс Пърс. Актуалност“.
Място: Институт за литература – БАН, Конферентна зала на 9. етаж
Време: 30.04.2026 (четвъртък) от 15:00 ч.
Включване онлайн: https://meet.google.com/ote-ntco-izn

Резюме на лекцията: Темата за прехода от възможност към действитеност се появява за първи път в систематичен вид при Аристотел и разбира се е обвързана с ролята на активно действащия в света субект, с осъзнаването и надграждането на неговия непосредствен опит. Въпреки това в тази теоретична рамка движението остава затоворено в поредица от причини и следстивия, които неминуемо намират своя окончателен завършек в реализирането на крайната форма на материята. Продължение на стремежа на Аристотел за преодоляване на статичността в мисленето и развиване на нови решения на поставените въпроси можем да открием в творчеството на американския философ Чарлс Пърс. На първо място, в предложеното от него преминаване от потенциалност към актуалност в контекста на синтезирането на класичеките философски категории и на второ място, в освобождаването на способността за действие, чрез преодоляване на съмнението. За да фиксираме своето изложение в рамките на Пърсовата философска мисъл, е необходимо и нещо трето, необходимо е да я видим в движение, да видим как тя по достоен начин се включва в реалните исторически процеси и преминавайки през тях, доказва стойността на своите теоретични положения чрез своите действия. Поради тази причина актуалността във философията на Пърс и на философията на Пърс ще бъде представена в контекста на историческото развитие на българската философска култура.

РУБИН ХЕНРИ МАРКЪМ И НЕГОВОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ТОТАЛИТАРИЗМА

Една лекция на доц. д-р Иван Христов

Лекцията е част от семинара на секция „Нова и съвременна българска литература“ и се реализира като заключителна лекция по програмата „Фулбрайт“.

4 май 2026 г. (понеделник) от 15 часа в Големия салон на Института за литература!

Заповядайте!

РЕЗЮМЕ:
Тази лекция ще се опита да отговори на въпроса „що е тоталитаризъм“, задълбочавайки нашето разбиране за него чрез анализ на важните, но недооценени произведения на Рубин Хенри Маркъм, роден през 1887 г. в щата Канзас. Като дългогодишен кореспондент на вестник Christian Science Monitor за България, Балканите и Източна Европа, Маркъм е бил свидетел на раждането и възхода на тоталитаризма и се превръща в един от най-видните гласове, предупреждаващи Съединените щати за опасностите от сътрудничество с комунистите. Той споделя своите прозрения в няколко важни книги, включително "Запознайте се с България" (1931), "Вълната от миналото" (1941), "Имперският комунизъм на Тито" (1947) и "Румъния под съветско иго" (1949). Чрез сравнителен анализ на възхода на тоталитаризма в Източна Европа около Втората световна война, както го разбира Маркъм, тази лекция ще се опита да направи важни изводи за днешна Източна Европа.

ЗА ЛЕКТОРА:
Научният интерес на д-р Иван Христов е фокусиран върху българската литература от XX и XXI век в европейски контекст. Той получава докторската си степен от Българската академия на науките през 2009 г. Още в първата си книга със заглавие „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“, която изследва кризата на българската национална идентичност след Първата световна война, той се докосва до някои аспекти на тоталитаризма. Христов показва колко крехка е била демократичната традиция в България тогава и как, след гражданската война от 1923 г., тоталитаризмът започва да придобива влияние в българското общество, а либералната демокрация става все по-уязвима.

Разширявайки своята научна компетентност, д-р Христов се обръща към проблема за тоталитаризма, който достига своя връх по време на Втората световна война. Той написва серия от статии, които изследват връзката между модернизма и различните видове тоталитарни идеологии. Неговите приноси в това отношение включват публикации за социалните трансформации, осъществени от тогавашните нови социални медии като радиото, киното и плаката, статиите му за връзката между модернисти и писатели соцреалисти, за реабилитацията на модернизма в България през 70-те години на ХХ век и за българската поезия от 80-те години и модернизма. Благодарение на Стипендията на Американския изследователски център в София за учени от Югоизточна Европа, която д-р Христов печели през 2015 г. и на проекта „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ той успява да концептуализира и положи основите на своето второ монографично изследване. През 2022 г. излиза книгата „Българският литературен модернизъм: Проблемът за времето и идентичността“. В тази книга той внимателно проследява произхода, възхода и упадъка на комунистическия тоталитаризъм в България от 20-те до 80-те години на XX век. През 2025-та година д-р Иван Христов печели стипендия за научен обмен по програмата „Изследвай САЩ - Институт за съвременна американска литература“ в Университета на Монтана в Мисула, Монтана. Д-р Иван Христов е автор и на над тридесет статии в областта на българския литературен модернизъм и постмодернизъм. В момента той работи като доцент в Института за литература към Българската академия на науките.

Неговият проект по програмата Фулбрайт „Концепцията за тоталитаризъм на Рубин Маркъм“ в Университета „Джордж Вашингтон“, Вашингтон, САЩ (2025-2026 г.) допринесе не само за реабилитацията на значението, което Рубин Маркъм има за българската, европейската и американската история и култура, но също така постигна по-подробна картина и подобри концептуалната яснота на термина „тоталитаризъм“, което е изключително важно за съвременното българско общество.

На 8 април 2026 г. гост на Института по литература беше Марина Чистякова от Център за изучаване на писменото наследство към Института за литовски език (Вилнюс). Д-р Чистякова изнесе лекция в рамките на семинара „Старата българска литература в контекста на византийската и средновековните славянски литератури“. Темата на изложението ѝ бе „Измарагд и Пролог: эволюция сборников и точки их пересечения в рукописной традиции“.

Двата сборника – обвързания с църковния календар „Пролог” и дидактичната антология с небогослужебен характер „Измарагд” – бяха разгледани през призмата на тяхното активно взаимодействие. Благодарение на пряката си работа с множество ръкописи Чистякова обобщи главните тенденции в писмената традиция на двете ръкописни книги, а именно: „Прологът“ и „Измарагдът“ образуват единна текстова мрежа, изградена от двупосочно и непрекъснато взаимодействие между колекциите (през периода XIV – XVII в.) В ранните етапи по-чести са примерите, в които съчинения от „Пролога“ преминават в „Измарагд”, а в по-късните посоката е обратната. Ключовите механизми на пренасяне са или директно текстово заемане или използване на споделени източници, като са възможни и независими компилации в различни книжовни центрове.

Лекцията бе последвана от оживена дискусия върху принципите на съставяне на ръкописни сборници през Късното средновековие, както и върху видовете компилации сред южните славяни и във Великото литовско княжество.

На финала лекторката подари на Институтската библиотеката трите тома от поредицата „Предварительный сводный каталог церковнославянских проложных текстов”, чийто съставител е тя самата, и в които е описана и систематизирана ръкописната традиция на „Пролога”.

„Срещучовешкото: Утопия, антиутопия и градска среда”, проф. д-р Миглена Николчина и д-р Чавдар Парушев – първи лектори на семинара към проект „Антиутопия и градска среда. Наративи на кризите от XIX до XXI век“, финансиран от ФНИ.

Уважаеми колеги,

На 8 април 2026 г. (сряда) от 10:00 ч. ще се състои лекция на проф. Марина Чистякова (Център за изучаване на писменото наследство към Института за литовски език, Вилнюс) на тема: „Измарагд и Пролог: эволюция сборников и точки их пересечения в рукописной традиции“. Лекцията ще бъде на руски език, а слайдовете от презентацията - на английски език.

Събитието е част от семинара „Средновековната българска литература в контекста на византийската и средновековните славянски литератури“ и ще се проведе в заседателната зала на Института за литература на БАН на 9-ия етаж.

Събитието ще бъде достъпно и чрез Zoom на линк: https://us06web.zoom.us/j/88229104211?pwd=BoQr9uAfY0LnWIjV3MbAAvcKEIDYqO.1

Meeting ID: 882 2910 4211
Passcode: 5NE2nP

Заповядайте!

Уважаеми колеги,

Радваме се да Ви съобщим една чудесна новина – на 30 март 2026 г. в Париж нашият колега Георги Господинов бе удостоен с почетното и престижно академично звание „доктор хонорис кауза“ на Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO), Париж.

Почетната титла се присъжда на писателя Георги Господинов за неговия принос към европейската и световната литература и му е връчена на специална тържествена церемония в INALCO. В своето слово за писателя известната френска българистка проф. Мари Врина-Николов представя приноса на Господинов към световната литература и дълбоко човешките идеи, които стоят зад неговите книги.

Преди 25 години с „Естествен роман“ в превод на проф. Врина започва успешното писателско присъствие на Г. Господинов във Франция. Там става носител на няколко литературни награди, сред които са наградата за чуждоезична поезия „Маларме“ и наградата „Ян Михалски“. Георги Господинов е кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция.

Да му е честито високото и престижно академично отличие, да го радва и вдъхновява за нови успехи у нас и по света!