14/05/2026
Говорихме си онази сутрин в йога студиото, колко трудно е на човек да спре. Ставаше дума за това да спреш мислите си, да не мислиш за нищо. Аз се улавям, че това ми е изключително трудно. Все нещо ще прехвърчи между ушите.
А в това забързано ежедневие колко трудно е човек да намери време и да спре. Не просто да седнеш пред някой сериал, а наистина да забавиш темпото. Да си кажеш, няма да правя нищо, ще си подаря този ден на себе си. Без да имаш усещането, че оставяш куп задачи зад гърба си несвършени.
Когато Гери Gergana Petkova ме покани да се включа в лятното им събитие "Ден за душата" си зачудих какво точно ще се случва, какво ще правим? И подходих не като към предизвикателство, а с любопитството на дете.
Спомних си думите на Дъфи, един възрастен мъж, който срещнах като студент, Дъфи беше преминал през доста труден период, но казваше "You never know what's around the corner".
Когато преди половин година напуснах работа, знаех какво ще правя през първите няколко месеца, но после... никаква идея.
Знаех само, че вратата е отворена и ще влизат възможности, ще влизат предизвикателства, ще влизат уроци.
Когато Гери ми се обади с предложение да се включа в събитието "Ден за душата" точно това си помислих - колко хубаво. Когато започнах да правя хляб, исках да забавя темпото, да намаля оборотите и да се свържа по един по-различен начин със себе си.
Много често казвам на учениците ми, че правенето на хляб е като активна медитация. Ръцете работят, но умът забавя, отпуска, разтоварва. Подаряваш си време за себе си, подаряваш си ден за душата.
Ако сте решили, че ще посетите това събитие, значи ще се видим там.
Какво точно ще правя? Това което правя с водата, брашното и ръцете си. Ако искате да пипнете, да видите, да хапнете - там ще съм.
Не искам да програмирам точно как ще протече, ще оставя денят да се случва по най-добрия начин за хората, които ще са там.