Хлебяна. Необикновена история

Част от тестото за хляба напоследък пека във форма за кекс, за да получа филийки с еднаква форма, които са чудесни за сандвичи. Ето хлябът от вчера, който отива на сандвичи.
Останолото тесто изпичам свободно, както обикновено.

Приятели, съвсем скоро в София ще гостува шеф Ари и ще направи майсторски клас пица с квас в домашна фурна.
Събитието ще се проведе в кулинарното ателие на Chef Nemigenchev, а ако сте любители на пицата с квас, не пропускайте да се включите в събитието. Качвам детайлите като коментар под публикацията, за да може да бъде видяна от повече хора.

За първи път този уикенд ще водя лятна група. Усеща се, че вече спешно ви се налага да ходите на море, на планина, ваканции :) :) :)
Нямам опит с предходни години. Имам предвид докато работех в "Космос" при мен непрекъснато идваха хора, но в жегите имаше един естествен отлив. Морето много силно ги дърпаше към Варна, Бургас, гръцко :) и мен също ме дърпаше, де.
Някаква сезонност откривам в месенето на хляб.
Тази седмица ще се съберем в един изключително частен формат, почти като малко хлебно парти :) и сякаш психически се подготвям да вляза в един по-бавен ритъм, в който ще се отвори пространство за планински разходки, морски такива, акварели вероятно и знам ли и аз какво още. Времето ще покаже.
Въпреки всичко тук в страницата ще обявявам дати за предстоящи летни събития и ако групите са малки ще работим в малък състав.
Едни от най-запомнящите ми срещи са били точно в такъв формат.

Та с две думи програмата ми за този месец ще включи:

6-7 юни (съботно-неделно) - НИВО 1 - малка група за хляб

28 юни (неделя) - един нов формат, в който ще гостувам по покана на Chef Nemigenchev едно събитие, наречено със специалното име "Ден за душата". За мен ще е изключителна възможност да срещна хора, които се интересуват от възможността да изследват потребностите на душата си, да забавят темпото и да се потопят в един друг режим.

Та такава е моята програма за месеца по отношение на хляба.
Лятна, по-бавна, малко по-лежерна, но разбира се и с брашно в менюто :)

Снимки: фото архив от хлебния уикенд в Аличковата мелница
Фото кредит: Lidiya Frames
Със специалното участие на група глутенови съученици и приятели :)

На 6 юни започва новото издание на Ниво 1 “Хляб с квас”.

Приятелите ме питат как точно протича. Ами в събота се събираме в 10:00 ч., докато пием кафенце, ще замесим, ще говорим за кваса, тестото, брашното и процесите. Оформяме хлябовете и ги оставяме да втасват бавно през нощта.

В неделя се връщаме, за да ги изпечем и да замесим отново, затвърждавайки наученото и изследвайки нови възможности.

Групата се очертава да е много малка, така че има още свободни места и който усеща, че дъждът е на път да провали уикенд плановете му, може да се включи.

При мен ще е уютно.
И ще ухае на хляб.
И за да не отиде този пост в дебрите на алгоритъма, ще добавя линк към събитието в отделен коментар под публикацията.

Говорихме си онази сутрин в йога студиото, колко трудно е на човек да спре. Ставаше дума за това да спреш мислите си, да не мислиш за нищо. Аз се улавям, че това ми е изключително трудно. Все нещо ще прехвърчи между ушите.
А в това забързано ежедневие колко трудно е човек да намери време и да спре. Не просто да седнеш пред някой сериал, а наистина да забавиш темпото. Да си кажеш, няма да правя нищо, ще си подаря този ден на себе си. Без да имаш усещането, че оставяш куп задачи зад гърба си несвършени.

Когато Гери Gergana Petkova ме покани да се включа в лятното им събитие "Ден за душата" си зачудих какво точно ще се случва, какво ще правим? И подходих не като към предизвикателство, а с любопитството на дете.
Спомних си думите на Дъфи, един възрастен мъж, който срещнах като студент, Дъфи беше преминал през доста труден период, но казваше "You never know what's around the corner".

Когато преди половин година напуснах работа, знаех какво ще правя през първите няколко месеца, но после... никаква идея.
Знаех само, че вратата е отворена и ще влизат възможности, ще влизат предизвикателства, ще влизат уроци.
Когато Гери ми се обади с предложение да се включа в събитието "Ден за душата" точно това си помислих - колко хубаво. Когато започнах да правя хляб, исках да забавя темпото, да намаля оборотите и да се свържа по един по-различен начин със себе си.
Много често казвам на учениците ми, че правенето на хляб е като активна медитация. Ръцете работят, но умът забавя, отпуска, разтоварва. Подаряваш си време за себе си, подаряваш си ден за душата.
Ако сте решили, че ще посетите това събитие, значи ще се видим там.
Какво точно ще правя? Това което правя с водата, брашното и ръцете си. Ако искате да пипнете, да видите, да хапнете - там ще съм.
Не искам да програмирам точно как ще протече, ще оставя денят да се случва по най-добрия начин за хората, които ще са там.

Когато напуснах корпоративния свят и започнах да правя хляб, никога не съм мислила, че точно такова ще е ежедневието ми каквото е днес.
Знам, че няма да е все така. Затова се наслаждавам на момента и се опитвам да усетя всеки един миг на щастие, който ми се дава.
Беше чудесно да имам дълга пауза между курсовете през април и май. А сега очаквам с нетърпение новата уикенд среща в края на седмицата.
Тя ще е различна, най-малкото защото ще е в топло време. И да това има огромно отражение върху динамиката и процеса, защото аз уча хората да се свързват с ритъма, с това което се случва, когато са в потока, а не да се съпротивляват на околната среда и да правят хляб през насилие.
Хлябът за мен не е състезание, не е надбягване и сравняване с “другите”, той е моят вътрешен свят, моето разпускане, моето забавяне. И точно затова не го пришпорвам, а му давам пространство, да тече и съм там, за да изследвам, да направлявам в синхрон, в унисон с живота и моят вътрешен ритъм.
- След курса какво ще правиш, Янче? Хайде да се видим някой от дните за по кафе, искаш ли?
- Затварям кепенците и заминавам на акварелен пленер край моренцето. Това ще е моят подарък за годишнината ни. Заедно с моята половинка ще избягаме и докато аз рисувам пейзажа, той ще се наслаждава на водата 🌞🌊
После се връщам, за да отида с йога групата на уикенд.

- Янче, ще ни направиш ли някой хляб или мекички в паузите?
- Разбира се, иска ли питане 🌞

- И кога се връщаш?
- Връщам се в началото на юни. Ще направя още един уикенд курс. Нещо делничните групи за месене не са толкова привлекателни, колкото уикенд групите.
- Яко.
- А краят на месеца съм замесена в едно много по-различно мероприятие. Получих покана от Ателие Немигенчев да се присъединя към едно много специално събитие. Ще съм част от водещите. Уикенд посветен на душата.
Та така минават дните ми.

Днес в личния ми профил във Фейсбук, алгоритъмът ми показа един спомен от миналата година по това време. На 7 май първите книги с автограф са потеглили към читателите.
Някои автографи изпратихме с издателството по куриер и не познавам всички притежатели, други читатели впоследствие дойдоха на курс при мен и така се запознахме и на живо. Трети, които са една не малка част от хората познавам лично, други пък от кратка среща.
Едно малко село е светът дето се вика.

Днес на пешеходната пътека ме спира една дама, докато се разминаваме на зелен светофар:
- Яна? Хлебяна?
- Да 🙂
Жената тръгва обратно заедно с мен, сменяйки посоката си.
Разговорът продължава на тротоара.
Не знам колко пъти светна зелено, пък червено :)
Аз, како Сийке, не съм от тях приказливите!

Оказа се, че дамата е получила книгата като подарък от сина си.
А синът й се оказа наш бивш колега 🙂
Нямаше как да не си спомня, защото синът й е прекрасен човек. Когато аз постъпих в "Космос" той изработваше предизвестието си и се отправяше на следващ етап от професионалното си развитие.
Спомням си, че подписах книгата за майката на Вальо, помня че той беше дошъл в "Космос" с приятелката си.
Днес видях и изключително симпатичната му майка.
Колко е малък светът, нали ❤

Хляб от прясно смлян лимец.
Благодарение на един разговор с моя приятел от Квасеното хлебче стана ясно, че мелничка имам, но нямам зърно вече за нея. Преди правех много лимец, но имах достъп до зърно и си го мелех сама, както и ръжта.
- Янче, зърно има, просто не си търсила.
И така всъщност от дума на дума, хоп поръчка на 5 кг зърно и хайде и вкусен лимецов хляб.
Благодаря ти, Тонка за споделената информация. 💛🌞🙏
Черпя ви с един пресен лимецов хляб.

Удобството да излезеш от блока и да отидеш да си набереш коприва.
За щастие все още има такива екстри в София.
Докато си берях коприва до мен спря колоездач, откъсна си стрък и започна да се “копривизира” по голите кълки.
Аз вече бях предозирала, пареше ми навсякъде макар че бях с дълъг клин.
Направо ме хвана срам, че аз бера с ръкавица, а той стрък след стрък пошляпва ги тез краци.
Смели мъже, ей!

Едно тесто, но различно оформяне.Дългите багетки са по 350 г, а малките хлебчета по 300 г. Печени са заедно.
10 мин с пара на 250 градуса и 20 мин на вентилатор и 220 градуса.
Брашното е пълнозърнесто 20% и бяло тип 500 80%.