04/09/2022
На 2 септември 1916 г., по време на боевете край Дойран през Първата световна война, на фронта загива като български офицер, Луи-Емил Айер (на френски: Louis-Emil Eyer). Швейцарски и български учител и общественик, смятан за основател на спортното движение в България.
При избухването на Балканската война (1912) Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията сформира в Русе юнашки легион, с който и се включва в българската войска като доброволец. По време на Междусъюзническата война (1913) Айер е командир на 1-ва рота на 12-та лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст „За храброст“.
След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913г. издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава яростно българските интереси и заклеймява пропагандата на тогавашните български съседи, които по всякакъв начин се опитват да злепоставят България и да и изградят образ на агресор. Дарява всички приходи на българските ветерани от войните. Публикува статии за България във вестник „Ла Женев“.
При включването на България в Първата световна война, Луи Айер отново доброволно се включва в армията. Осъзнали важността му и искайки всячески да запазят живота му обаче, българското командване го зачислява към обоза. Луи Айер яростно протестира срещу това и в крайна сметка отново се включва активно в бойните действия като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Именно тази му постъпка и желанието му да застане редом до българите срещу французите, които говорят майчиния му език, е последното доказателство за огромната любов на Луи Айер към България. Последното, защото именно по време на боевете край Дойран Луи Айер губи живота си на 2 септември 1916г. Погребан е в село Чаушли (днес Македония, без жители).
Той е роден в Бе, Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865г. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове.
В 1893г. българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още 9 швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак“. За останалите деветима се знае, че Даниел Бланшу е бил изпратен в Кюстендил, Алоис Бюнтер – в Търново, Жак Фардел – в Казанлък, Шарл Шампо – в София, Август Бехер – в Пловдив, Виктор Роберти – в Силистра, Емил Кюпфер – в Габрово, Шарл Дюванел – в Русе. Има сведения, че на 14 май същата година Жорж де Режибюс демонстрира за първи път играта футбол в двора на Мъжката гимназия във Варна, откъдето тръгва и становището, че най-популярния спорт в България тръгва от морето.
В 1991 година в Русе е учредено Българско-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На него е наименуван стадионът в Силистра. В негова чест са именувани също улица в София и връх Айер в планината Елсуърт, Антарктида.
Асен Виденов
снимка от Tosho Kostadinov Peykov
