118 СОУ "Людмил Стоянов"

България - това съм аз! "Кочо" - Иванка Шекерова и Стефан Цирков България - това съм аз! "Кочо" - Иванка Шекерова и Стефан Цирков

В час по руски влиза учителка и казва:
- Ученици, днес започваме анализ на шедьовъра на Пушкин "Евгений Онегин". В глава (еди коя си), Онегин страстно целува Татяна с език, в глава (еди коя си), Онегин изненадва Татяна, облечена с ефирна нощница, която не скрива нищо от с**сапилното и тяло. Следва подробно описание на женските прелести на Татяна. В глава (еди коя си), Пушкин описва първия див с**с между Онегин и Татяна....
Тук, пред описаниието на сцената от учителката, "Кама Сутра" направо бледне. На учениците им падат ченетата.
На следващия урок учениците посрещат учителката разярени,;
- Госпожо, прочетохме произведението от кора до кора, но нищо такова не открихме. Вие ни излъгахте!
- Е, ученици, щом всички сте се запознали с творбата, вадете тетрадките и пишете съчинение на тема "Проблемът на неосъществената любов между Татяна и Онегин".

Училищната столова.
Така си я спомням през 80-те години.

Републик оф Булгариа

Няма друга страна в света, която да изписва името си на своя официален правителствен самолет на чужд език, при това доброволно.
Днес ходих да избирам мартеници за децата и докато избирах, попаднах на една със сърчице и в него изписана думата „love“.

Реших да попитам продавачката какво пише и тя ме погледна недоумяващо – „вие не знаете ли какво пише“? Ми викам не, не знам, ако знаех щях ли да питам? Тя пак – „ма това не е сериозно, всички знаят“. Аз обаче упорито си повторих въпроса, като и казах, че не е на български и затова не го разбирам. Тогава тя намусено ми каза, че значело любов на английски. Добре де, след като е на английски, за англичани и американци ли е предназначена мартеницата, питам аз, пък тя ми отговаря, че никой чужденец не си купувал, обаче тези с английски надписи вървяли много добре, защото българите харесвали да им се пише на английски.

Нещо изненадващо за някой? От времето на „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, писана преди повече от век и половина, нищо ново под слънцето за нашия мил народ. Дали ще си изкилиферчва езика по французки, или ще се прави на грък, сърбин, румънец или турчин, сред нашите сънародници винаги ще има хора, умиращи да бъдат всякакви други, само не и българи. По принцип в това няма нищо странно – всяко стадо си има и мърша. При нас обаче това да бъдеш мърша се приема като признак за модерност, а да защитаваш българщината е проява на изостаналост и ретроградност.

Вчера по Нова тв започна предаване, носещо името „хелс китчън“. Авторите на продукцията дори не са си направили труда да преведат английското название. Но съдейки по поведението на участниците в него, то няма и смисъл. Още като влязоха в студиото, някои от тях почнаха да възклицават „уау“, а после, като ги похвалеше нещо водещия, викаха „йес“. Значи, ако има нещо, което ме дразни изключително много, това е идиотското повтаряне на възклицанията от американските филми. Но пък трябва да се проявява разбиране – когато си дебел, може да отслабнеш, но когато си дебил, си е за цял живот. Водещият главен готвач, странно защо наричан „шеф“, беше нахакал речта си с фрази като тайминг, ингредиенти, фюжън и най-вече любимата ми фраза „дай котлетите бе, мен“. Навремето в моя квартал във Варна, където съм израснал, всички цигани се правеха на турци и умираха да приказват на турски, без много-много да го разбират. Съседите ни турци умираха от смях, като ги слушаха как дрънкат, защото езика им беше смесица от български, турски и цигански фрази и изрази. Е, кажете ми, къде е разликата между мангалите от моето детство и участници в днешните идиотски „риалита“? Аз поне не виждам такава?

Лошото е, че цялата ни държава е такава. Няма българско официално учреждение, като почнем от министерския съвет и стигнем до селските кметства, на което да няма курдисана табела с надпис на английски. Най-интересното е, че тези двуезични табели са напълно незаконни, защото официалният език в страната ни е само един и това е българският. Утре например кмета на Джебел може да реши да сложи табела на български и турски пред общината и никой копче няма да може да му каже, защото цялата ни държава е нацвъкана с англоезични табели под път и над път. А статутът и на турския, и на английския, и на камбоджанския в България е един и същ – това са чужди езици без никаква официална роля у нас. Само че какво говоря – погледнете си личните карти. На тях освен на български, пише и на английски, което е в пряко нарушение с конституцията на страната. Но на кой, освен мен, му пука?

През 2009 г. заведох дело във Върховния административен съд за това нарушение и естествено го загубих. Мотивът на върховните съдии беше, че така трябвало заради членството ни в Европейския съюз. Само че в ЕС българският език е официален и никой не ни задължава да правим подобно нещо. Достатъчно щеше да е просто да се изписват (транслитерират) българските думи на латиница и толкова. Е да, но не и за нашите англомани.

Вчера излезе новината, че президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев подписал указ за постепенното изоставяне на кирилицата в страната и преминаване към латиницата, като процесът трябва да приключи до 2022 г. Мотивът – за да не били изоставали от западния свят. Леко е успокоително – ето, има и по-големи малоумници от нас. Обаче какво ни топли това? Ние сме родината на кирилицата и без да сме се отказали официално от нея, която е най-големият ни цивилизационен принос към световната цивилизация, на практика сме и били дузпата от всякъде. Не само – на път сме да се откажем и от собствения си език. Та дори на официалния самолет на българското правителство стои гордия надпис „Републик оф Булгариа“, и го изписвам нарочно така, за да се види колко е грозно и жалко. Проверих и се удивих, когато разбрах, че нашата държава е единствената в света, която не използва своя език за обозначаване на официалния си правителствен самолет. Единствената! Даже и бившите африкански колонии си ползват местните езици, стига да ги имат по конституция, ние обаче не го правим. Но, както казах, май на никой не му прави впечатление. Дори и такива елементарни неща като имената на страниците на официалните ни ведомства в интернет са на английски. Справка – официалната страница на българското правителство government.bg. Правилата на интернет вече разрешават тези имена да се изписват и на кирилица, но явно още много има да чакаме, докато видим страница с името правителство.бг.

Та тъй. Преди „хелс китчън“ имаше друга подобна кретения, „мюзик айдъл“. Там поне идиотщината имаше някакво оправдание, защото всички участници в телевизионния ба**ак пееха само англоезични песни, като особено момичетата умираха да имитират гласовите умения на най-различни американски негърки от дълбокия американски юг. Но какво да се прави – разни хора, разни идеали. Друго подобно нещо пък беше кръстено „фермата“, сигурно защото нашите дядовци и прадядовци са били само фермери и са отглеждали мустанги в своите ферми, докато са си пеели традиционните български кънтри-песни. Но можеше и да е по-зле, примерно да се казва „ранчото“, ама айде да не давам идеи, че на телевизионните продуцентоиди току виж им се сторило интересно.
В крайна сметка да говориш с чуждици в езика си е като да си хвърляш боклука през терасата – може, но означава, че си пълен кретен. Ако държим на езика и културата си, трябва да направим така, че говоренето по този начин да бъде посрещано само с насмешка и презрение. Сторим ли това, един ден ще се смеем на сегашните „герои“ така, както се смеем на образите в „Криворазбраната цивилизация“. Просто е време да направим българското модерно отново!
Автор: Костадин Костадинов

Две стихотворения на Христо Ботев.
Все едно са писани днес. За днес.
Но днес няма кой да ги напише!
Знаете защо.
Днес има награди!
А напишеш ли такива стихове, няма награди...
Ех, бедни, бедни Ботев!

ЕЛЕГИЯ

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

В МЕХАНАТА

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

СТАРИТЕ ХОРА

Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора.

- Каква полза от тях - казал той, - нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.

Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само един старец - баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой.

Жестокият цар имал луд чер кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка. Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва как може да укроти лудия кон.

- Как ли? - отговорила знахарката. - Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица.

Царят се почесал по тила и повикал болярите си.

- Хей, боляри - викнал им той, - слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема!

Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало наум как може да се усуче въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Като се прибрал вкъщи омърлушен, старецът го попитал:

- Защо си кахърен синко?

Боляринът му разправил какво иска царят.

- Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре, като идете в двореца и царят рече: " Къде е въжето?" - ти му отговори: "Царю, готови сме да усучем въже от пясък, но не знаем какво трябва да бъде - дебело, тънко, жълто или червено, дай ни по-напред мостра."

На другия ден, като чул умния отговор, царят преклонил глава и казал:

- Прави сте, трябва да ви дам мостра, но няма откъде да я взема.

И царят простил живота на всички.

Същото лято настанала голяма суша. Всичко живо изгоряло - и трева, и плод. Пресъхнали реките и кладенците. Житниците се опразнили. Не останало жито дори за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал:

- Каквото щете правете и струвайте, но утре , като дойдете, искам да ми кажете откъде да намерим жито за посев, инак главите ви ще взема.

Тръгнали си болярите сломени - не е лесна работа да се намери жито. Скритият старец видял, че синът му се връща и този път омърлушен, и попитал какво се е случило.

- Сега, тате - рекъл боляринът, - и ти не можеш ми помогна.

- Защо?

- Защото царят иска семе за посев, а никъде в страната няма жито.

- Не бой се, синко. Утре, когато се явите пред царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всички мравуняци на царството. В мравуняците има много жито, събирано зрънце по зрънце от мравките.

И наистина, щом селяните излезли по кърищата и разкопали мравуняците - намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно. Царят останал много учуден от находището и се обърнал към болярина, дето криел баща си. Попитал го:

- Кажи ми, кой ти даде този мъдър съвет?

- Не смея да кажа, господарю, защото ще ме погубиш.

- Няма косъм да падне от главата ти, кажи!

Тогава боляринът признал, че е укрил баща си и той го е научил какво да каже за пясъчното въже и де има скрито жито.

Скоро излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците - всеки да им сторва път.