09/09/2026
Уважаеми колеги,
Споделяме с вас информация относно предстоящо събитие в Espace Analytique-Paris (*всички обявени часове са местно време в Париж):
Програма на летния семинар – 19 септември 2026 г.
„Началото на практиката“
Espace analytique, 10 rue Lebouis, 75014 Париж
„Много е трудно да бъдеш психоаналитик, защото трябва да се поставиш в една напълно непоносима позиция“, казва Лакан по време на своята пресконференция на 29 октомври 1974 г., преди Третата. Психоанализата предполага особена позиция, едновременно клинична, теоретична и етична. Тя не се свежда нито до метод, който може да бъде прилаган по един и същи начин във всички случаи, нито до съвкупност от вече установени знания. Още през 1913 г., в статията си за началото на лечението, Фройд припомня, че началото на една анализа изисква особено внимание към предварителните интервюта, към молбата на пациента, диференциалната диагноза, времето, заплащането и трансфера. Но той подчертава също, че аналитичната техника никога не трябва да се превръща в механична процедура: тя зависи от психичната конфигурация на всеки субект и от уникалността на всяка среща.
Започването на аналитична практика представлява решаващ момент, белязан от ентусиазъм, тревожност и съмнение. Младият практикуващ се ангажира в нея със своята история, своето обучение, своите четива и стажове, но също и с опита от собствената си анализа. Придобитите знания са необходими, но не са достатъчни: понякога те дори могат да се превърнат в преграда пред неочакваното в клиниката и пред реалното, което възниква във всяка анализа.
Този преход към практиката предполага особена отговорност: да се разпознае онова, което подтиква човек да приема пациенти, тоест желанието на аналитика. То не се свежда до обикновена професионална компетентност, а произтича от субективна работа, в частност от личната анализа. За Лакан опитът от анализа е централен, тъй като позволява на всеки да осмисли и измери онова, което го упълномощава да заеме тази позиция.
Въпросът за молбата също е от съществено значение. Човекът, който се обръща към аналитик, не винаги иска анализа; той може да дойде със страдание, оплакване, спешна нужда или да бъде насочен от трета страна. При децата тази страна на въпроса се усложнява още повече, тъй като молбата може да идва от родителите, училището или дадена институция. Предварителните интервюта позволяват да бъде чуто онова, което се разиграва зад тази молба, без субектът да бъде затварян в рамките на определена диагноза.
Така началото на аналитичната практика не е само период на техническо обучение, а време на изпитание и изобретяване. Съмненията и ентусиазмът на младите колеги не са слабости на начинаещите; те свидетелстват за жизнеността на клиничния ангажимент и за необходимостта от живо предаване на психоанализата.
Програма
Сутрешна сесия
9:30 ч. – Въведение: Catherine Vanier
10:00 – 11:00 ч.
Jean Cécé:
През вечното начало на аналитичната практика: да създадеш свой собствен подход
Caroline Viéville:
На какво първите анализанти учат аналитика
Дискусия: Sylvie Pouilloux
Пауза
11:30 – 12:30 ч.
Sandra Stein:
Разработка върху субективните условия на желанието на аналитика: първите стъпки на аналитика пред онова, което настоява в речта
Éléonor Rossi:
Началото на една практика: да намериш какво да правиш с трансфера
Дискусия: Olivier Douville
Следобедна сесия
14:30 – 15:30 ч.
Claire Picaut:
Крах на идеалите и очертаване на собствената аналитична уникалност
Magali Sapriel:
Аналитичната рамка, подложена на изпитание в началото на практиката
Дискусия: Anahit Dasseux Ter Mesropian
Пауза
16:00 – 17:00 ч.
Nadia Medejel:
Пътища към една уникална аналитична позиция, изхождайки от клинична практика с бебета
Isabella Marengoni:
Когато трансферът преминава през екрана: началото на детска анализа онлайн
Дискусия: Catherine Saladin
Заключение
Anahit Dasseux Ter Mesropian & Catherine Saladin
*за допълнителна информация:
« C’est très difficile d’être psychanalyste parce qu’il faut se mettre dans une position qui est tout à fait intenable » disait Lacan lors de sa conférence de presse du 29 octobre 1974, avant La Troisième. La psychanalyse engage une position singulière, à la fois clinique, théorique ...