Българска академия на науките - БАН

Българска академия на науките - БАН, Единният център за иновации на БАН и Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия имат удоволствието да Ви поканят на 📢📢📢шестото издание на форума „ #Наука за #бизнес“ с нетуъркинг.

📍 16 юни 2026 г.,
📍зала „Витоша“, Inter Expo Center - Интер Експо Център - София

@последователи@топ фенове

От океаните до Черно море: #затоплянето вече променя живота под водата
🪼🐟🌊
Рекордно топлите води могат да доведат до загуба на местообитания, промени в морските #екосистеми и риск за рибарството, туризма и крайбрежните общности

❓Последните години са най-топлите, измервани някога в Световния океан. Какво означава това за морските екосистеми и какви промени вече наблюдаваме в #Черно #море?

❓Как това затопляне на морските води ни засяга нас хората и как се отразява на нашето ежедневие?

❓По какъв начин затоплянето променя #биоразнообразието в Черно море и какви рискове крие това?

❓Морските екосистеми са естествен буфер срещу #климатичните #промени. Каква е ролята на морските треви и другите природни местообитания?

⤵️⤵️⤵️
Авторът Стефания Клайн е доктор по хидробиология и главен асистент в @Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН от 2022 г. Завършила е магистратура по морска биология във Франция. Като част от екипа на Лабораторията по морска екология на @ИБЕИ-БАН участва в редица национални и международни проекти.
⤵️⤵️⤵️
https://nauka.offnews.bg/zemiata/ot-okeanite-do-cherno-more-zatoplianeto-veche-promenia-zhivota-pod-vo-203310.html

🆕 🕵️‍♀️🦋За първи път България е домакин на толкова мащабна #научна #експедиция, обединяваща над 50 ентомолози, експерти по геномика, природозащитници и любители ентомолози.

🔜🔜🔜Целта на този мащабен проект е да се секвенират #геномите на всички видове #пеперуди, които се срещат в #Европа и да се проведат популационно-геномни изследвания

Международна ентомологична експедиция събира през месец юни изследователи, любители, природозащитници и експерти по геномика в Кресненския пролом
🆕 🕵️‍♀️🦋
An international entomological expedition will bring together researchers, enthusiasts, conservationists, and genomics experts in the Kresna Gorge this June
for English scroll down

За първи път България е домакин на толкова мащабна научна експедиция, обединяваща над 50 ентомолози, експерти по геномика, природозащитници и любители ентомолози от България, Швеция, Чехия, Словакия, Белгия, Франция, Австрия, Полша, Румъния, Италия, Германия, Турция, Естония, Сърбия, Финландия, Испания и Великобритания, които ще обменят опит по време на ентомологична експедиция в България.
Учени от водещи научни организации, сред които Lund University, Stockholm University, Biology Centre of the Czech Academy of Sciences, Centre d'Ecologie Fonctionnelle et Evolutive (Montpellier University), Wellcome Sanger Institute, Nicolaus Copernicus University in Toruń и Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) ще се съберат в село Влахи, над Кресненския пролом в Пирин, между 15 и 19 юни 2026 г. в търсене на редки и трудни за намиране видове пеперуди.
Организаторите от НПМ-БАН проф. Стоян Бешков, гл. ас. д-р Стефания Каменова, ас. Ана Нахирнич-Бешкова, заедно с докторанта Здравко Колев и асоциираните сътрудници на музея доц. д-р Боян Златков и Димитър Кайнаров ще се включат активно в полевите дейности, идентификацията и обработката на събраните видове.
Целта на този мащабен проект е да се секвенират геномите на всички видове пеперуди, които се срещат в Европа и да се проведат популационно-геномни изследвания. За постигането на тази цел експедицията обединява отворена общност от учени, любители ентомолози, както и всички, които се интересуват от анализа или използването на геномни данни за проучване и опазването на пеперудното биоразнообразие. Най-голямото предизвикателство за учените при секвенирането на геномите на всички видове от разред Lepidoptera в даден регион е събирането на видовете по подходящи протоколи, които да гарантират материал с високо качество за генетичен анализ. Изолираните геноми ще бъдат използвани като референтни за съответните видове, което изисква прецизно и сигурно определяне на видовете от водещи специалисти по съответните групи. От около 11 000 вида пеперуди, които са установени в Европа, има такива, които лесно се намират и разпознават, но и много други, които са трудни за определяне на терен или имат силно ограничено локално разпространение. Балканите и България са един от тези райони с високо видово разнообразие и ендемизъм, но слабо представено в международните ДНК и геномни бази данни. Използването на референтни геноми от България е признание за качеството на науката у нас и в частност на лепидоптерологията.
Експедицията ще обедини работата на екипи от три научни проекта:
• COST Action CA23122 „10kLepGenomes“ (https://10klepgenomes.eu) e европейска научноизследователска мрежа, финансирана от Европейското сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST). Инициативата служи като ключов елемент в рамките на по-широкия проект Psyche и цели да обедини и използва мащабни геномни данни за европейските дневни и нощни пеперуди. Чрез тези данни проектът допринася за решаването на проблеми, свързани със загубата на биоразнообразие, климатичните промени и контрола на вредителите.
• Проектът Psyche „Lepidopteran genomes for Europe“ (https://www.projectpsyche.org) e паневропейски научноизследователски проект, чиято цел е да секвенира геномите на всички видове дневни и нощни пеперуди в Европа, за да подпомогне тяхното изучаване, опазване и защита.
• Project LepEU „The European Lepidopteran Population Genomics Consortium“ (https://lepeu.github.io/organisation.html) е общоевропейска изследователска мрежа, изградена от научната общност през 2023 г. Тя е насочена към геномното секвениране на дневни и нощни пеперуди с цел наблюдение на биоразнообразието, проследяване на устойчивостта на популациите и изследване на еволюционните адаптации в Европа.
Като базов лагер експедицията ще ползва Образователния център за едрите хищници на Сдружение за дива природа „Балкани”, където домакин ще бъде експертът по едрите хищници, д-р Елена Цингарска.
Експедицията в село Влахи ще създаде контакти между специалисти от различни научни и географски области и ще насърчи обмена на знания и иновационен капацитет в изследванията на биосистематиката и еволюционната биология.
Събраните от България видове и тяхната таксономична идентификация ще бъдат значим принос към изучаването на геномното разнообразие на пеперудите в Европа, както и важна крачка към учредяването на регионален хъб за геномни анализи на Балканите.
Логото на експедицията е вдъхновено от новоописания през 2025 г. вид Janthinea forsterorum от семейство Noctuidae. Видът е балкански ендемит, който се среща само в малък брой находища в България, Северна Македония и Гърция.

Спонсори на експедицията:
Perilis https://perilis.com/
Smart Organic - Курабийница https://smartorganic.bg/
SOpharmacy https://sopharmacy.bg/bg/
Kanapfoods https://kanapfoods.bg/
Alteya organics https://alteyaorganics.bg/
Eversocks https://www.eversocks.net/
Tea House Sofia https://teahousesofia.com/
ДМН Комерс Сливен
СИМС Стефан Стайков Сливен

🆕 🕵️‍♀️🦋 An international entomological expedition will bring together researchers, enthusiasts, conservationists, and genomics experts in the Kresna Gorge this June

For the first time, Bulgaria will host such a scientific expedition of this scale, bringing together over 50 entomologists, genomics experts, conservationists, and enthusiasts from Bulgaria, Sweden, the Czech Republic, Slovakia, Belgium, France, Austria, Poland, Romania, Italy, Germany, Turkey, Estonia, Serbia, Finland, Spain and the United Kingdom.
Scientists from leading research institutions, including Lund University , Stockholm University, Biologické centrum AVČR (the Biology Centre of the Czech Academy of Sciences), the Centre for Functional and Evolutionary Ecology at the University of Montpellier, the Wellcome Sanger Institute, Nicolaus Copernicus University in Torun (Nicolaus Copernicus University in Toruń), and the National Museum of Natural History at the Bulgarian Academy of Sciences will gather in the village of Vlahi in the Kresna Gorge from 15 to 19 June 2026. Together, they will exchange expertise and carry out fieldwork in search of rare and elusive butterfly and moth species.
The National Museum of Natural History at the Bulgarian Academy of Sciences will be actively represented in the expedition by organisers Prof. Stoyan Beshkov, Sen. Assist. Dr Stefania Kamenova, Assist. Ana Nahirnić-Beshkova, together with the PhD student Zdravko Kolev, and museum’s associate researchers Assoc. Prof. Boyan Zlatkov and Dimitar Kaynarov. They will take part in the fieldwork, species identification, and processing of the collected material.
The aim of this large-scale initiative is to sequence the genomes of all butterfly and moth species which occur in Europe and to carry out population genomics studies. To achieve this goal, the expedition brings together an open community of scientists, amateur entomologists, and all those interested in analysing or using genomic data to study and conserve Lepidoptera biodiversity. One of the greatest challenges for scientists working to sequence the genomes of all Lepidoptera species in a given region is collecting specimens according to appropriate protocols that ensure high-quality material for genetic analysis. The assembled genomes will serve as reference genomes for their respective species, which requires precise and reliable species identification by leading specialists in the relevant taxonomic groups.
The use of the reference genomes from Bulgaria is recognition of the quality of science in Bulgaria, and in particular of lepidopterology.
Of the approximately 11,000 butterfly and moth species recorded in Europe, some are easy to find and identify, while many others are difficult to determine in the field or have highly restricted local distributions. The Balkans, and Bulgaria in particular, are among the regions with high species diversity and endemism, yet they remain underrepresented in international DNA and genomic databases. The use of reference genomes from Bulgaria is a recognition of the quality of scientific research in the country, and of Bulgarian lepidopterology in particular.

The expedition will bring together teams working within three research projects:

• COST Action CA23122 “10kLepGenomes” (https://10klepgenomes.eu) is a collaborative European research network funded by the European Cooperation in Science and Technology. The initiative operates as a cornerstone for the broader Project Psyche and aims to mobilise massive genomic datasets of European butterflies and moths (Lepidoptera) to address pressing issues of biodiversity loss, climate change, and pest control.
• Project Psyche “Lepidopteran genomes for Europe” (https://www.projectpsyche.org) is a pan-European research project, the aim of which is to sequence the genomes of all species of butterflies and moths in Europe in order to support their study, conservation and protection.
• Project LepEU “The European Lepidopteran Population Genomics Consortium” (https://lepeu.github.io/organisation.html) is a continent-wide, community-driven research network launched in 2023. It focuses on the whole-genome sequencing of butterflies and moths to monitor biodiversity, track population resilience, and study evolutionary adaptations across Europe.
The expedition’s base camp will be located at the Large Carnivore Education Centre of the Balkani Wildlife Society, where the participants will be hosted by large carnivore expert Dr Elena Tsingarska.
By bringing together specialists from diverse scientific fields and geographic regions, the expedition in Vlahi will strengthen international collaboration and promote the exchange of knowledge and innovation capacity in biosystematics and evolutionary biology.
The specimens collected in Bulgaria, together with their expert taxonomic identification, will provide a valuable contribution to the study of Lepidoptera genomic diversity in Europe and mark an important step towards establishing a regional hub for genomic analyses in the Balkans.

The expedition logo is inspired by the newly described in 2025 species Janthinea forsterorum, family Noctuidae. The species is a Balkan endemic, occurring only in a small number of localities in Bulgaria, Republic of North Macedonia, and Greece.

Нови открития на #археолозите в античния град Хераклея Синтика. Археолозите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински попаднаха на кладенец и мраморна колона. #Откритието идва като изненада за специалистите както заради самото съоръжение, така и заради неговото местоположение.

Национален археологически институт с музей - БАН
Източник: https://btvnovinite.bg

Нови уникални открития в античния град Хераклея Синтика - кладенец, мраморна колона и лампа

Научна #конференция „Дунавски мостове 2026 – #наука и #иновации за интегриран Дунавски регион“ в Русе

Събитието е част от официалния календар на Българското председателство на Стратегията на Европейския съюз ( #ЕС) за Дунавския регион през 2026 г. и се организира от Българска академия на науките - БАН, Русенски университет "Ангел Кънчев" и Регионалния академичен център в града.

Организаторите на форума затвърждават ролята си на двигател в регионалното развитие, осигурявайки платформа за сътрудничество, диалог и обмен в подкрепа на европейската интеграция на страните от #Дунавския #регион.

⤵️⤵️⤵️Повече за събитието https://www.bas.bg/?p=65464

БТА :: В Русе бе открита конференцията „Дунавски мостове - наука и иновации за интегриран Дунавски регион"

https://www.bta.bg/bg/news/lik/1140806-v-ruse-be-otkrita-konferentsiyata-dunavski-mostove-nauka-i-inovatsii-za-integ

#Лекция на тема „Биогенни летливи изопреноиди – климатични промени и защита на растенията. Взаимовръзка и последствия“ ще изнесе на 18 юни от 17:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на #БАН чл.-кор. проф. Виолета Великова, дн, Институт по физиология на растенията и генетика – БАН.🌿🌱🍃

>>>В световен мащаб #растенията отделят огромни количества летливи органични съединения, еквивалентни на около 1300 Tg #въглерод за една година, и тези емисии са около 10 пъти повече от общите антропогенни #емисии на органични съединения. Изопренът е най-широко разпространеният биогенен летлив въглеводород. Изчисленията показват, че глобалните емисии на изопрен представляват приблизително между 44-60% от общите емисии на биогенни летливи органични съединения. Растенията не притежават структури, в които да съхраняват изопрена и след образуването му той се отделя в #околната #среда.

ℹРЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА

Актуални проблеми на науката Лекция на тема „Биогенни летливи изопреноиди – климатични промени и защита на растенията. Взаимовръзка и последствия“ ще изнесе на 18 юни от 17:00 часа в зала „Проф. ...

В четвъртък, 11 юни ,от 17:30 часа, в сградата на Национален археологически институт с музей - БАН на площад „Атанас Буров‟ № 1 (срещу Президентството), доц. д.н. Марио Иванов от секция „Антична археология“ на Националния археологически институт с музей ( #БАН) ще изнесе публична #лекция от поредицата „Академичен семинар“, на тема „Нашествието на костобоките в Долна Мизия и Тракия през 170 г.“

В четвъртък, 11 юни 2026 г. от 17:30 часа, в сградата на Националния археологически институт с музей на площад „Атанас Буров‟ № 1 (срещу Президентството), доц. д.н. Марио Иванов от секция „Антична археология“ на Националния археологически институт с музей (БАН) ще изнесе публична лекция от поредицата „Академичен семинар“, на тема „Нашествието на костобоките в Долна Мизия и Тракия през 170 г.“

Лекцията представя критичен поглед върху едно от най-важните събития в провинциалното развитие на Долна Мизия и Тракия през II в. В резултат от анализа на монетните съкровища, епиграфските данни и информацията от над 100 археологически обекта с обитаване през II в. са разгледани възможните пътища на проникване на нападателите. Специално внимание ще бъде отделено на едно от най-важните последствия от нашествието – изграждането на градски фортификации в Тракия. Ще бъдат разгледани и икономическите, социални и демографски аспекти на провинциалното развитие при управлението на Марк Аврелий. Важно място е отредено за наратива относно преминаването на императора през двете провинции през 175 г.
https://naim.bg/bg/content/news/600/857/1567/

On Thursday, June 11th, 2026, at 5.30 pm, Assoc. Prof. D.Sc. Mario Ivanov from the Department of Classical Archaeology of the National Archaeological Institute with Museum (BAS) will hold a lecture in Bulgarian at the Archaeological Museum in Sofia (1 Atanas Burov Sq., opposite the Presidency Building). As part of the Academic Seminar of NAIM's lecture series, his talk will be on “The invasion of the Costoboci in Lower Moesia and Thrace in 170 AD”.
The lecture will be in Bulgarian and will provide a critical overview of one of the most important events in the provincial development of Lower Moesia and Thrace in the 2nd century AD. Based on the analysis of coin hoards, epigraphic data, and information from more than 100 archaeological sites with traces of habitation during the century under consideration, the possible directions of the invasion will be traced. Special attention will be paid to one of the most important consequences of the invasion – the er****on of urban fortifications in Thrace. An overview of the economic, social, and demographic aspects of provincial development during the rule of Marcus Aurelius will be provided. A specially designated place will be provided for the narrative of the emperor's travel through both provinces in AD 175.
https://naim.bg/en/content/news/600/857/1567/

От Нобеловата сцена до #БАН: Жените в #науката са българското изключение в #Европа

👩‍🎓🧑‍🎓"Участието на #жените в научната дейност никога през последните десетилетия не е било проблем за Българската академия на науките", ℹ️обясни в интервю за Mediapool зам.-председателят на БАН проф. д. н. Емануел Мутафов.
Той припомня, че през декември 2024 г. за председател на Академията за пръв път беше избрана жена – чл.-кор. Евелина Славчева.
👩‍💻👨‍💻Съотношението между жени и мъже, изчислено въз основа на годишните отчети за дейността на постоянните научни звена в БАН, също дава добри знаци.

👩‍🎓🧑‍🎓Статията на Десислава Колева от Mediapool.bg четете 🔗 https://www.mediapool.bg/ot-nobelovata-stsena-do-ban-zhenite-v-naukata-sa-balgarskoto-izklyuchenie-v-evropa-news384009.html