Кирило-Методиевски научен център при БАН

10/09/2026

Споделяме кадри от откриването на изложбата „С глаголица около Земята" в БНР.

Изложбата ще остане в Мраморното фоайе пред Първо студио на Българското национално радио до 25 септември.

Заповядайте да я разгледате!

08/09/2026

🎨 Артистичната изложба „С глаголица около Земята” ще бъде открита в Мраморното фоайе на Българското национално радио в София на 9 септември 2026 г. от 11:30 ч.

✅ Събитието се организира по инициатива на художничката Мира Свиленова с подкрепата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, БНР – Радио България и Кирило-Методиевския научен център при БАН.

✅ Интерактивната експозиция е представена за първи път в Университета Йорк в Торонто, Канада през май тази година. В нея са включени артистични интерпретации на глаголическите букви, дело на художници и ученици от български произход, живеещи в Канада, САЩ, Ирландия, Великобритания, Италия, Гърция, Турция и Дания. Образователни игри и материали за ученици от начален и среден курс, разработени от доц. Татяна Илиева, КМНЦ-БАН, също са част от експозицията.

🔹 Приносът на КМНЦ-БАН за изложбата е в рамките на Проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.

08/09/2026

📌 На 15 септември от 15:00 в обучителната зала на Кирило-Методиевския научен център д-р Виталий Михалчук ще изнесе лекция на тема „Влиянието на Атон и Балканите върху православната традиция в Жечпосполита през XVI век – литургична трансформация и нова рецепция на византийската култура“.

📖 Лекцията е посветена на специфичните процеси, протичащи в средите на полско-литовското православие във връзка с падането на Константинопол. Това сътресение за цялата византийска ойкумена обуславя обръщането на полско-литовското православие в началото на XVI век към балканските и атонските образци на литургичната традиция като опит за рецепция на византийската култура. Литургичната трансформация, започната от киевския митрополит Йосиф Солтан, засяга не само редакцията на богослужебните книги и формите на обредите, но също така и църковното изкуство. Обръщането към балканското наследство определя спецификата на православната традиция на старата Жечпосполита, като закономерно я разграничава от традицията на Московското княжество, което по същото време се опитва да се позиционира като приемник на Византия. Материалите, позволяващи да се илюстрират балканските връзки на полско-литовското православие, ще бъдат не само ръкописи и ролята на атонско-балканските типици, но и иконописта, както и южните образци на формите на високия темплон (иконостас). В тази светлина литургичната трансформация се явява като синтез от литургични и художествени иновации, които включват полско-литовското православие в ареала на балканската култура.

✅ Д-р Виталий Михалчук е научен сътрудник и преподавател във Факултета „Artes Liberales” на Варшавския университет. Завършил е Варшавската духовна семинария и Богословската академия, както и археология и философия във Варшавския университет. Заниманията му са в областта на православното богословие, изкуство и литургическо наследство.

✅ Лекцията ще бъде на руски език. Отворена е за всички, които проявяват интерес към проблематиката.

31/08/2026

Трима представители на Кирило-Методиевския научен център при БАН взеха участие в 25-ия Международен конгрес по византинистика, който се проведе от 24 до 29 август 2026 г. във Виена, Австрия.

✅ На 25 август (вторник) ас. Марта Рипаранте представи доклад на тема „From Manuscript Evidence to Analytical Models: Interpreting Letterforms with the CyPaT Toolkit (The Greek Ogival Majuscule and the Earliest Cyrillic Book Script as a Case Study)“ в рамките на панела „From the Greek to the Cyrillic Alphabet: New Perspectives and Innovative Approaches to Script Analysis“. Приложението на софтуера върху корпус от гръцки ръкописи, писани с огивален маюскул, и ръкописи от класическия старобългарски корпус спомага за по-доброто разбиране на графичните особености, свързващи двете традиции. Сесията бе организирана от научния екип по проект на КМНЦ на ФНИ № КП-06-Н90/9 „Развитие на кирилицата в южнославянските земи от IX до XIV век: изследване и цифрово представяне“ (Kirilica).

✅ Същия ден, 25 август, ас. д-р Преслава Георгиева представи доклад на тема „Late Antique and Byzantine Education According to the Slavonic Translations of Hagiographical Works“ в панела „Slavonic Adaptations of Byzantine Sources“. Тя проследи начините за предаване и адаптиране на термините, свързани с образователния топос, в 17 агиографски съчинения, преведени от гръцки на старобългарски.

✅ На 28 август (петък) доц. д-р Добриела Котова представи доклад на немски език на тема „Die slavische Rezeption der Matthäus-, Lukas- und Johanneskatenen vom Typ A“ в панела „The Anthological Habit in Slavonic Translation (Session 2)“. Тя разгледа трансформацията на гръцките катенни коментари в славянски хомилетични произведения.

31/08/2026

📌 Кирило-Методиевският научен център при БАН обявява конкурс за прием на редовни докторанти за учебната 2026/2027 г. в следните професионални направления и специалности:

2.1. Филология

Теория и история на литературата (Кирилометодиевистика) – едно място, редовна форма на обучение;
Българска литература (Кирилометодиевистика) – едно място, редовна форма на обучение;
Български език (Кирилометодиевистика) – едно място, редовна форма на обучение.

2.2. История и археология

История на България (Кирилометодиевистика) – едно място, редовна форма на обучение.

В срок от 14.08.2026 г. до 13.10.2026 г. включително кандидатите могат да подадат документи за участие в конкурса в КМНЦ – БАН, гр. София, ул. „Академик Георги Бончев“ бл. 25, ет. 1.

ℹ️ За повече информация:

04/08/2026

В събота, 1 август, приключи третото издание на Лятната школа по славянска палеография „Кирило-Методиевско наследство: кирилицата в средновековните южнославянски земи“, организирана от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките в сътрудничество с Института по математика и информатика при Българската академия на науките, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Подготовката и провеждането на школата бяха осъществени от членовете на изследователския екип по проекта „Развитие на кирилицата от IX до XIV век в южнославянските земи: изследване и дигитално представяне“ (ФНИ, № КП-06-Н90/9, https://kirilica.kmnc.bg/ - Kirilica) с финансовата подкрепа на Фондация „Палеобулгарика“.

Лекциите и практическите занятия бяха водени от проф. д-р Веселка Желязкова и ас. Марта Рипаранте (КМНЦ-БАН, България), доц. д-р Марко Скарпа (Месински университет, Италия), проф. дфн Вася Велинова (Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, СУ „Св. Климент Охридски“, България), проф. д-р Елисавета Мусакова (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, България), гл. ас. д-р Диляна Радославова Петрова Банкова (Институт за литература при БАН, България), доц. д-р Максим Гойнов и проф. д-р Десислава Панева-Маринова (ИМИ-БАН, България), д-р Кети Траини (Университет в Мачерата, Италия), д-р Милена Давидович (Балканолошки институт при Српската академија наука и уметности, Сърбия), Йелена Цветкович и Алекса Караич (Белградски университет, Сърбия).

В школата взеха участие 26 млади изследователи от България, Италия, Сърбия, Франция, Румъния, Полша и Русия, избрани чрез конкурс за стипендии.

В рамките на шест интензивни учебни дни участниците имаха възможност да задълбочат знанията си по история на славянската писменост и славянска палеография и да придобият практически умения за анализ и описание на средновековни кирилски ръкописи. Програмата обхвана различни етапи и аспекти от изучаването на ръкописното наследство – от историческия контекст на славянската писменост на Балканите, материалите и писмените инструменти и оформлението на ръкописната страница до развитието на кирилското писмо през вековете, описанието на ръкописи, анализа на писмото и буквения микроморфологичен репертоар, орнаменталната украса и въпросите, свързани с консервацията и опазването на ръкописното наследство. Специално внимание беше отделено на съвременните дигитални подходи в палеографските изследвания. Участниците се запознаха с възможностите за прилагане на дигитални технологии при анализа и представянето на ръкописи, с Реперториума на южнославянските ръкописи и кописти (https://kopisti.kmnc.bg/bg), както и с нови методи и инструменти за идентификация на книжовници.

Съществена част от програмата беше посветена на практическото приложение на придобитите знания. В рамките на специално разработени изследователски задачи участниците анализираха подбрани средновековни ръкописи, като работата обхвана тяхното описание, особеностите на писмото, пунктуацията и орнаменталната украса. Практическите занятия и изследователските казуси дадоха възможност за прилагане и съпоставяне на различни методи за палеографски анализ, атрибуция и идентификация на средновековни книжовници.

Учебната програма беше допълнена от посещения в някои от основните научни и културни институции на София. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д-р Елисавета Мусакова представи на участниците оригинални ръкописи от фондовете на библиотеката и техните основни кодикологични и палеографски особености. В Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Вася Велинова представи славянски и гръцки ръкописи от колекцията на Центъра. В Зографската стая на Централната библиотека на Софийския университет проф. д-р Андрей Бояджиев и гл. ас. д-р Димитър Пеев представиха дигитални ръкописни колекции.

Бяха организирани също посещения на Националния археологически институт с музей при БАН, Боянската църква – част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, и Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“. През първия ден участниците се включиха и в пешеходна обиколка на историческия център на София.

Школата завърши със заключителна дискусия, посветена на бъдещето на кирилската палеография, перспективите пред съвременните изследвания и възможностите за по-нататъшно приложение на придобитите знания и умения.

30/07/2026

Слово на проф. В. Желязкова при откриването на изложбата "Таланти без граници"

28/07/2026

28/07/2026

Участниците в лятната школа по славянска палеография „Кирило-Методиевско наследство: Кирилицата в средновековните южнославянски земи“ пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий"

27/07/2026

Започна Третата лятна школа по славянска палеография!

На 27 юли 2026 г. беше открито Третото издание на Лятната школа по славянска палеография „Кирило-Методиевско наследство: Кирилицата в средновековните южнославянски земи“, организирана от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките. Школата ще се проведе до 2 август 2026 г.

Официалното откриване беше направено от директора на Кирило-Методиевския научен център проф. Веселка Желязкова, която приветства участниците и подчерта значението на кирило-методиевското наследство като част от европейската културна памет, както и ролята на международното научно сътрудничество за неговото изследване, съхраняване и популяризиране.

Инициативата се осъществява в сътрудничество с Института по математика и информатика при Българската академия на науките, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

В тазгодишното издание участват 26 млади изследователи от България, Италия, Сърбия, Франция, Румъния, Полша и Русия, избрани чрез конкурс за стипендии. През следващите дни те ще имат възможност да задълбочат своите знания в областта на славянската кирилска палеография и кодикология, като съчетаят теоретичната подготовка с практически занятия, работа с ръкописи и прилагане на съвременни дигитални методи за тяхното изследване.

Лятната школа има за цел да насърчи международното научно сътрудничество и да подпомогне подготовката на ново поколение специалисти в областта на средновековната славянска ръкописна традиция. В програмата са включени лекции на водещи учени, практически семинари, работа с оригинални ръкописи и представяне на съвременни дигитални инструменти за тяхното описание и анализ.
Събитието се организира в рамките на проекта „Развитие на кирилицата от IX до XIV век в южнославянските земи: изследване и дигитално представяне“ (ФНИ, № КП-06-Н90/9) и се провежда с финансовата подкрепа на Фондация „Палеобулгарика“.