24/05/2017
Едно прекрасно писмо до учител.
Уважаеми учители,
написах Ви стихотворение, но нещо не го харесвам, поезията не е за мен, но е красива тази музика-поезията, композирана от душата.
______________________________________________________________________________
ЧЕТВЪРТА СМЕННА
О, Четвърта сменна, ти до мен си неизменна.
О, Четвърта сменна ти така си ми потребна!
Учители прекрасни, мен дариха ме с искрата,
таз искра, която, прави възможни чудесата.
Мъдростта е тази сила, която на човека дава мира!
Щедро я раздават Те, без да може да се отрече!
И, когато правят това, с възторг изпълват моята душа!
Таз искра прекрасна, никога не ще угасне!
На вън е зима, трупа сняг по комина, а аз в захлас слушам
Даскала в час. Сладкодумието, което, той владее чак до небитието,
ме пренася тоз час в свят прекрасен, пак в захлас.
Като ангел бял, с крила огромни, ме отвежда в светове просторни.
Учител, Човек, с душа голяма, дари ме Ти с вяра, такава, каквато нямам!
Невежество отровно умъртви, със сила, както знаеш само Ти.
Благодаря Ти аз, за това, с което ме дари, покой ми даде и ме озари!
Прекрасно беше, че те срещнах, и споменът за теб не ще увехне!
Благодаря Ти!
_____________________________________________________________________
Едва ли бих могъл да бъда изчерпателен, с това по-горе!
Вие сте будители, дори водачи, защото вярвате в това, в което най-трудно се вярва!
За мен е истинска привилегия, че бях Ваш ученик!
Благодаря Ви!
Искрено Ваш,
Мартин Мишев
