Към момента обществото ни учи, че има два начина да подходим някаква ситуация, от която ни става кофти. Единият, който не се препоръчва, е да се оставим на емоцията, да взимаме решения и да действаме от афект. Другият, като адекватни и възпитани хора да се стегнем и да си сдържаме нервите.
За съжаление и двата са дефектни и водят до вреди.
От първият е ясно, че щетите могат да са много сериозни, ако се оставим всеки да прави, кой каквото му идва от вътре. Някога без закони и морал тотално сме се изпотрепвали, а дори с тях, едвам крепим ескалацията на конфликти. Разбирателството е трудно и на никой не му се живее и работи с хора, които не могат да се сдържат.
Само че, и възпитаният подход също е зле. И то много, много зле, макар на фона на първия да изглежда прекрасно. В последствие, когато открием как можем грижовно да обслужим емоционалната ни болка и стрес и тя напълно да изчезва, като ни оставя по-зрели, по-мъдри и отворени за кросовата на света, тогава ни става кристално ясно, каква умопомрачителна тъпотия е това с възпитаното преглъщане на нервите.
Без да навлизаме в подробности за всичките му дефекти, трябва да кажем, че колкото и да сме попривикнали, просто е гадно да стискаме зъби. На никой, никога не му е приятно да си затрае. Гадно е и затова с времето губим смисъл. Живота става сив и като посивее много се „сдухваме“, „депресираме“ се. Има все повече клинични психози, не просто разговорно „депресирани“ хора, защото все повече от нас възпитано се потискаме. Болестите на нервна почва са физическият израз на това оставащо и натрупващо се в нас напрежение. Междувременно ставаме зависими от неща за разсейване и облекчаване от него, които допълнително ни вредят. И за капак, при планета пълна с живот и същества, 7 милиарда само от нашия вид, това ни възпитание да се сдържаме успява да ни докара самота.
Има различни начини, здравословно и пълноценно да се погрижим за емоционалното ни напрежение. Без да нараняваме околните, но без да нараняваме и себе си.
Тази страница е посветена на тях.
