27/06/2023
“Стой до жена си, момче!” - казваха ми хората.
И аз стоях.
“Готви и вкусно!”
И аз и готвих.
“Старай се повече!”
И аз се стараех.
“Угаждай и.”
И аз и угаждах.
“Когато е тъжна, я прегърни.”
Прегръщах я.
“Когато е ядосана, не говори.”
Мълчах.
“Разсмивай я.”
“Утешавай я.”
“Грижи се за уюта.”
“Грижи се за комфорта и.”
“Бъди домакин.”
“Бъди мъжествен.”
“Бъди лоялен.”
“А после и прости.”
Изневярата.
Предателството.
Безразличието.
Сълзите.
Терзанията.
Похотта.
“Прости и.”
“Хората не са безгрешни.”
“Стой до жена си, момче.” - казваха ми хората.
А аз ги слушах с доверие.
И изгубих.
Слуха.
Доверието.
И себе си.
Хората говорят, когато нямат какво да кажат. Мъжете слушат, когато им пука какво говорят хората.
Данъкът е платен.
Щастливият край - обречен.
Каузата е “спасение”.
Хубаво е да те обичат от главата до петите.
Да те приемат “несресан” и да прегърнат кусурите ти. И се случва. Но само тогава, когато престанеш да слушаш хората и започнеш да чуваш себе си.
Пешо!
“Стой до мъжа си, момиче!” - казваха ми хората.
И аз стоях.
“Готви му вкусно!”
И аз му готвих.
“Старай се повече!”
И аз се стараех.
“Угаждай му.”
И аз му угаждах.
“Когато е тъжен, го прегърни.”
Прегръщах го.
“Когато е ядосан, не говори.”
Мълчах.
“Разсмивай го.”
“Утешавай го.”
“Грижи се за уюта.”
“Грижи се за комфорта му.”
“Бъди домакиня.”
“Бъди женствена.”
“Бъди лоялна.”
“А после му прости.”
Изневярата.
Предателството.
Безразличието.
Сълзите.
Терзанията.
Похотта.
“Прости му.”
“Хората не са безгрешни.”
“Стой до мъжа си, момиче.” - казваха ми хората.
А аз ги слушах с доверие.
И изгубих.
Слуха.
Доверието.
И себе си.
Хората говорят, когато нямат какво да кажат. Жените слушат, когато им пука какво говорят хората.
Данъкът е платен.
Щастливият край - обречен.
Каузата е “спасение”.
Хубаво е да те обичат от главата до петите.
Да те приемат “несресана” и да прегърнат кусурите ти. И се случва. Но само тогава, когато престанеш да слушаш хората и започнеш да чуваш себе си.
Искра Дичева
