25/07/2024
Извадката по-долу написах под въздействието на тази моя картина. За това я именувам "Откровенията на Ра" или Закона на СъТворяването
Когато човек е готов за връзка с единството, той се свързва с Ра, което е влизане в канала на тази концепция. Ра на планета Земя е Един от мощните архетипи на Създателя. Доколкото физическата реалност се гради на архетипи/роли/
Обърнете внимание, че law се превежда и като закономерност, докато закон е по разпространената му форма.
Този пост, тази картина Чететем със сърцето:) който е привлечен по волята на резонанса, защото сладостта на рекламните трикове е за реклама, нищо лошо. Просто проследете резонанса във вас. Ето и извадката."......И единството е противоречие от гледна точка на дуалността. Във реално време-времето сега, времето на случването, на проявлението на Аза във физическа реалност и съпътстващото го наблюдение, самата съпоставка дава противоречие. Което ще рече, че за да се хармонизирате с нивата си/ преди го наричахме въздигнете/, оставете съпоставката. Едиственият момент ви свързва в единство на всичките ви нива. Време-пространството е създадена компонента от вас-нас, и вашите-нашите от линейна перспектива преживявания, също са в единство. Но бидейки изследователи на линейността проявяващия фактор, който е време и пространство се разграничавате от нас, които сме едно в реалната си същност. Този прочит касае душите избрали да се „възнесат“, избрали да ползват потенциала на случващото се тук и дори да го подобрят, т.е. през своето линейно преживяване, така да го проявят и наблюдават, че интегрирания опит да донесе, да прояви повече хармоничност в посока осъществяване разбирането на „Закона на Единния“, което също е концепция, от перспектива на Източника в неговото проявление. И пак: съпоставката ви отдалечава, доколкото възнамерявате да използвате единството, като направление във вашите преживявания. Изоставянето на съпоставката, също е индикация за реално „възнасяне“, което е различно от мисълформата за възнасяне.
Тук, ще поясня последното изречение:
Функция на ума е неговото отъждествяване-знаете това. Последното изречение обяснява, че човек може да си мисли, че се възнася, да преживява идеята за възнесение по различни начини, без това да е физически така!!!
Изоставянето на сравнението ни показва разликата. Ако вече не сравнявате, то сте в посока единство, „възнесение“. Сравнявате ли. каквито и практики и учения да ползвате, то възнесението е мисъл-форма.
С Обич, А.Авро
