ИЕФЕМ - БАН / IEFSEM - BAS

Интервю на проф. Гатя Симеонова за БНР, предаването "Нашият ден", с водеща Таня Любенова за новата й книга "Гологанов и сие: Факти и размисли за словесните съкровища и словесния иманяр".

Ново изследване за Иван Гологанов и произхода на "Веда Словена" В София днес ще бъде представена най-новата книга на проф. Гатя Симеонова – "Гологанов и сие: Факти и размисли за словесните съкровища и словесния иманяр". Събити....

На 18–19 юни 2026 г. ИЕФЕМ – БАН ще бъде домакин международната научна конференция „Counterurbanisation and Rural Life in Transition: Dynamics, Engagements, Perspectives“. Събитието ще се проведе в хибриден формат – с участници както на място в зала „Зимна градина“, така и онлайн. По-долу ще намерите и програмата на конференцията.
Конференцията се организира в рамките на проекта „Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-Н70/10), и е посветена на различните измерения на контраурбанизацията и промените в съвременните селски общности.
Във форума ще участват изследователи от България и чужбина, които ще представят свои изследвания върху социалните, културните, икономическите и екологичните аспекти на миграцията от градовете към селските райони.
Организационният комитет

На 9 юни 2026 г. в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ – БАН по време на представянето на най-новата книга „Гологанов и сие: факти и размисли за словесните съкровища и словесния иманяр“ проф. д.и.н. Гатя Симеонова бе поздравена за 80-годишнината си от доц. д-р Мила Маева - директор на ИЕФЕМ-БАН, която връчи
Поздравителен адрес на юбилярката от името на Колегията на ИЕФЕМ – БАН. В него се изразява искрена признателност за половинвековния значим и траен принос за развитието на българската етнология на проф. д.и.н. Гатя Симеонова, за многобройните й монографии, студии и теренни изследвания, които са безспорен принос към българската хуманитаристика.
Подчертава се, че благодарение на нейната инициатива и далновидност в ИЕФЕМ – БАН са създадени устойчиви форми за съхраняване на научната памет, за отдаване на заслужено признание на изследователите преди нас и за поддържане на приемствеността между поколенията.
Изтъкна се, че проф. д.и.н. Гатя Симеонова освен изтъкнат учен е и личност с рядка интелектуална щедрост, благородство и чувство за отговорност, вдъхновяващ пример за всеотдайност към изследователската работа, за почтеност в науката и за вярност към професионалните принципи.

СЕКЦИЯ „АНТРОПОЛОГИЯ НА СЛОВЕСНИТЕ ТРАДИЦИИ” – ИЕФЕМ – БАН ще представи лекция на тема:

"ОТ ГАДАНИЕТО ДО ЕХОГРАФА. КУЛТУРНИ ПРАКТИКИ ЗА УЗНАВАНЕ ПОЛА НА БЕБЕТО" с автор гл. ас. д-р Анелия Манова
в рамките на Семинар „Фолклорната словесност – традиции, състояние, тенденции“

на 16 юни 2026 г. от 17.30 ч.,
Зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, ул. Московска 6А

От формата на корема до ехографската снимка. От народното гадание до тортата с розов или син пълнеж. Семинарът ще проследи културните практики за узнаване пола на бебето и ще се спре върху един сравнително нов феномен в съвременната семейна празничност – партитата по разкриване на пола. Разгледани през перспективата на антропологията на празника и ритуала, тези събития помагат да се разбере дали технологиите отменят символното мислене или създават нови поводи за неговото проявление. На пресечната точка между медицина, семейство и социални мрежи възникват нови форми на празничност, чрез които една медицинска информация се превръща в споделено социално събитие.

Анелия Манова е главен асистент към секция „Антропология на словесните традиции“ (ИЕФЕМ-БАН). Изследователските ѝ интереси са свързани със съвременните духовни и културни практики, новите форми на ритуалност и празничност, биографичните разкази и процесите на конструиране на идентичност в късната модерност. Автор е на монографията „Ню ейдж в България: житейски проекти и практики за самоусъвършенстване“ (2022).

„Културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода ХIХ в. – XXI в.“

На 30-31 май 2026 г. в Творчески дом на Българската академия на науките – гр. Варна се проведе международна научна конференция „Културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода ХIХ в. – XXI в.“
Конференцията е по проект на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките „Диаспората в движение“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката на България. Приветствия към участниците отправиха доц. д-р Мила Маева – директор на ИЕФЕМ-БАН и г-жа Райна Манджукова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина към Министерството на външните работи на България.
Форумът успя да привлече участници от шест държави (България, Молдова, Украйна, Нидерландия, Австрия и Япония), което превърна това научно събитие в място за обмен на идеи и нови факти. Освен това с включването на колеги от други страни, българските изследователи успяха да научат в кои международни университети темата за най-старата българска диаспора е актуална и дискутирана.
Тематичният обхват на конференцията покриваше ключови въпроси в проучването на българската диаспора в Бесарабия. Това са въпроси, свързани с историята и особеностите на контактите на българите в Бесарабия с България; с преподаването на българския език, литература, история и култура сред общността; с ролята на личните връзки и на връзките между обществените организации; с представянето на диаспората в сферата на религиозното; с механизмите за контакт у различните поколения и много други.
Докладите и презентациите отразяваха различни позиции и гледни точки, което правеше дискусиите след всяко заседание оживени и конструктивни. Това създаде една работна, но и приятелска атмосфера. С това международния научен форум постигна своите очаквания и зададе посока за бъдещи подобни научни срещи.
Научният форум бе съпътстван от документална изложба „Да надникнем в чеиза на българката от Бесарабия“, подготвена от д-р Наталия Дарманчева и д-р Елена Водинчар. Изложбата бе подредена в Народна читалище „Македония 2005“ – гр. Варна и ще остане там до 1 юли.
Екипът на проекта изказва огромна благодарност на всички участници в международния форум както и на домакините на Народното читалище „Македония – 2005“ – гр. Варна.
Докладите от форума ще бъдат публикувани в онлайн сборник.

Екип на проекта:
доц. д-р Петко Христов – ръководител
гл. ас. д-р Елена Водинчар – координатор
доц. д-р Галин Георгиев
доц. д-р Ина Манасиева
гл. ас. д—р Миглена Иванова
гл. ас. д-р Стамен Кънев
гл. ас. д-р Мария Маринова
д-р Владислава Спасова Илиева
д-р Наталия Дарманчева

Изложба „Живи човешки съкровища – България“ в Хисаря
От 5 до 7 юни 2026 г. Народно читалище „Иван Вазов 1904 г.“ – гр. Хисаря представя изложбата „Живи човешки съкровища – България“. Експозицията показва елементите, вписани в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство за периода 2008–2024 г., и насочва вниманието към живите традиции и носителите на културна памет.
Изложбата е дело на екип учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН в състав: чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, гл. ас. д-р Милена Любенова и арх. д-р Мирелла Кафкова. Тя е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Представянето на изложбата в гр. Хисаря е част от програмата на XIV Балкански шампионат по фолклор „Жива вода“, който ще се проведе от 5 до 7 юни 2026 г. в рамките на Музикалните празници „Евро фолк“, с подкрепата на Община Хисаря. Музикалните празници се провеждат под егидата на Европейската асоциация на фолклорните фестивали (ЕАФФ) – акредитирана организация с консултативен статут към Междуправителствения комитет на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.

📺 Гледайте репортажа на 100% БУДНИ по Българска национална телевизия. БНТ за изложбата „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“.
🔪 Тя проследява забравената история на известното родопско селище като важен ножарски център през XIX в. Тя представя характерните за този край ножове– тяхната изработка, специфични декоративни и конструктивни особености, както и сведенията за тях, съхранени в исторически и краеведски източници. Експонатите, включени във временната експозиция, са любезно предоставени от Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров 1927 г.“ в с. Смилян, община Смолян.
⏳ Можете да я видите до 30 юни в Националния етнографски музей.
ℹ️ Повече информация за изложбата: https://nembg.com/%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0…/ Вижте по-малко

Изложбата „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите (БНТ, 02.06.2026 г.) В Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) е подредена изложбата „...

Заповядайте на представянето на монографията „Дигитално номадство. Културни трансформации, социални динамики и предизвикателства в Банско“ с автор д-р Петя В. Димитрова.
https://iefem.bas.bg/digital-nomadism.html

ПЪРВА ГЛАВА анализира ключови аспекти на номадската утопия – представите за мобилност, свобода и свободен избор, осъзнато потребление, близост до природата, личностно развитие и работа, независима от местоположението.
ВТОРА ГЛАВА предоставя плътно описание на 3 коуъркинг пространства и 6 коливинг пространства в Банско. Анализират се също така наемите и покупко-продажбата на имоти в града, както и административните измерения на дигиталното номадство.
ТРЕТА ГЛАВА е посветена на изграждането на общност, събитийността, уърлдскулинга, както и на отношенията между местните хора и новодошлите.

„Авторката позиционира дигиталното номадство в по-широкия контекст на съвременните мобилности и представя картографиране вместо класификация. Дефинира и теоретично рамкира дигиталното номадство, като прави преглед на съществуващите разбирания за явлението и ги свързва с по-общи концепции като мобилност, свобода и мрежов индивидуализъм. Развива емпиричния анализ, като се фокусира върху ежедневните практики на дигиталните номади, техните трудови режими, представи за дом и общност, както и върху ролята на коуъркинг и коливинг пространствата като ключови социални и икономически инфраструктури и посредници на социалност. Една от най-силните тези е, че общността в контекста на дигиталното номадство се превръща в стока, която може да бъде купувана и продавана.“ – доц. д-р Меглена Златкова

Водещ: доц. д-р Мила Маева

Дата и час: 16 юни 2026 г. от 17:30 ч.

Място: Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей -– БАН
София, ул. „Московска“ 6А (зимна градина на Двореца)

Вход: свободен

❓„Веркович и Гологанов? Веркович без Гологанов? Веркович против Гологанов? Веркович или Гологанов?“
С тези въпроси започва най-новата книга на проф. д.и.н. Гатя Симеонова – „Гологанов и Сие: Факти и размисли за словесните съкровища и словесния иманяр“, посветена на една от най-големите загадки в българската културна история – „Веда словена“.
📚 Каним Ви на представянето на книгата на
📅 9 юни 2026 г.
🕠 17:30 ч.
📍 Зала „Зимна градина“, ИЕФЕМ – БАН
Изследването предлага нов прочит на ролята на Иван Гологанов, Стефан Веркович и Михаил Арнаудов, основан на архивни документи, писма и задълбочен анализ на контекста, в който възниква и се развива спорът около „Веда словена“.
Заповядайте на среща с авторката и на разговор за паметта, наследството и словото, които продължават да вълнуват поколения изследователи.
✨ Заповядайте!
#ИЕФЕМ #Етнология #Фолклор #ВедаСловена #ГатяСимеонова #БАН #ПредставянеНаКнига