Емилия Илиева

В училище госпожата по литература казваше, “удава ти се да пишеш за Ботев.” Нещо в неговата категорична отдаденост, смелост и саможертва намирах за възхитителни и недостижими.

Днес подбирам късче от неговото творчество с пожелание да следваме смело вътрешните си пориви и тематично обръщам внимание на видеото за Автентичната сила (в коментар)

Вие как танцувате със своята сила и със своята уязвимост?

Божурени поздрави в този дъждовен ден.

За щастие някои неща не се променят.

Ококореният ми възторг и любопитство към Живота например.

Нека сме състрадателни към пътя на детето в нас и сме доколкото можем светли примери за децата, които сега растат.

И сладолед да има, разбира се!

🙂

🦋 Трансформация означава преобразуване и съществена промяна. Достатъчно е да си представим как гъсеница се трансформира в пеперуда, за да се удивим от сложността и мащаба на този процес.

Хората също имаме своите трансформации. Не ставаме пеперуди, но пре-образуваме себе си, разграждайки представи, модели и навици. Един мъчителен и често неграциозен процес, но пък такъв, че ни дава достъп до същественото и непроменяемото в нас.

Затова в днешното видео говоря за нуждата да сме чувствителни към трудностите в периодите на обновление и трансформация - нашите и на близките ни.

Говоря и за избора да сме мили към себе си в този процес и стремежите ни осъзнато да минаваме през тези нелеки етапи в живота, с усещане за новооткрита дълбочина и истинност.

Видеото, както всеки път, е в коментар👇

📷 Rymvidas Ardickas

Обичам да празнувам Живота!

Малко снимки, 50 откровения и благодарности за цветния калейдоскоп от пожелания и благословии, с които уважихте моя ден рожден.

Бъдете здрави и имайте цветни, вкусни и споделени дни!

❤ ❤ ❤

1. Често ставам с изгрева.
2. Обичам да ходя боса по сутрешна роса.
3. Рядко помня сънищата си. Помня ли ги е изключително важно и да ги разбера.
4. Живея по-бързо отколкото ми се иска. Почвам да се примирявам, че е част от природата ми и не подлежи на промяна.
5. Обичам да готвя. Някои обичат да им готвя, други – не. Понякога готвя и за себе си само.
6. От всички чувства най-позната ми е самотата. Нищо, че рядко оставам сама. Наскоро прочетох, че Близнаците губим единия си близнак още в майчината утроба и оттам бил копнежа за свързване и намиране на сродната душа. Стори ми се съвсем вярно за мен.
7. Ако мога да помогна, помагам. Понякога е за сметка на спокойствието ми.
8. Най-голямата ми сила не е емпатията. Адаптивността е.
9. Най-големият ми враг са представите, които имам за себе си и за живота и с които ми е трудно да се простя.
10. Понякога ме наричат “жената, която задава въпроси.”
11. Миротворецът в мен често се страхува от войната. За щастие мирният воин – не.
12. Ако е кафе – ще е късо еспресо или турско кафе с кардамон.
13. В очите на другите аз съм най-вече вдъхновение.
14. В собствените ми очи – съм горска фея, която се разхожда по меки пътеки с кошница с билки и корона от цветя.
15. На любимата ми детска снимка съм с резен диня и сок, който се стича по лицето и дрехите ми.
16. Най-смелите си стъпки съм ги направила, треперейки. Затова знам, че няма проблем да те е страх, стига да направиш стъпката.
17. Приятелите ми са истинското ми богатство.
18. “Жената е остров” беше мотото на първият ми френски парфюм.
19. Майка ми и баща ми винаги са заставали зад мен и решенията ми. Не всички решения са били правилни, но те са заставали зад тях. Вярвам, че това е една от истинските задачи на родителите: да застават зад децата си, независмо дали успяват, грешат или се провалят.
20. За много хора съм сияйно и светло същество, но аз също имам страховита сянка за осъзнаване и интегриране.
21. Отпускането е доверие в живота, с което тепърва се запознавам.
22. Не винаги съм мила. Ядосам ли се, мога и да крещя.
23. Тайният ми въпрос за почти всеки ден е “Какво е мое за правене днес?”
24. Често се питам напоследък ако правим само това, което другите харесват дали изрзяваме себе си цялостно.
25. Тренирам с тежести от 2 години. Неочаквани релефи на очаквани места не са се появили, но е поразителен ефектът върху усещането ми за психическа устойчивост. Съжалявам само, че не съм започнала на 30 примерно.
26. Любимото ми пролетно дърво – цъфнала ябълка.
27. Любимо бижу – корона от цветя.
28. Тук и сега нямам големи мечти. Може би защото съм сбъднала мечтите, които съм имала и знам колко ми е струвало това. Мисля си, че понякога е проява на грижа към себе си да се откажем от мечтите си, отколкото да упорстваме за тях.
29. Като малка не са ме гушкали досатъчно, но като пораснах поправих това.
30. Баба ми Емилия и баба ми Елена – от едната съм научила какво е смирение, от другата – какво е саможертва. На зрели години отучвам наученото по тези теми.
31. Като дете най-обичана съм се чувствала от дядо ми Филип. Веднъж, като излезе от болница, му се оплаках как току-що излюпените пиленца се криеха в наръч дърва и не можех да ги гушкам. Той ведага се зае да разчисти дървата, за да не ми се крият. Баба ми се скара, че го моря, а той само ми намигна. Казваше ми “да” на всичко. Или той е бил много щедър или аз много скромна.
32. Като малка прекарвах часове в гонене и гушкане на козлета. Сутрин изпращах майките им до козарника, вечер ги посрещах с комат хляб.
33. Била съм злоядо дете. Баба ми Димитрия бая обиколки на парника е направила с купичка в ръка, че да си доям.
34. До 8 годишна възраст съм живяла в град Смолян. Борови гори, теменужки и манатарки. Стотици градове след него, все още го намирам за красив, уютен и щедър град.
35. Завършила съм френска езикова гимназия редовно обучение и английска езикова гимназия като частна ученичка. И двата езика са били ключови в развитието ми.
36. Харесвам следите на времето по лицето си. Бръчките, белите коси, белезите...
37. С някои решения сама изненадвам себе си.
38. Не си спомням да ми е било скучно в живота.
39. Казвам често “Всеки да си чувства чувствата.”
40. За 30-тия ми рожден ден си подарих бяла рокля с шевици по ръкавите, подгъва и колана. За 40-тия маратонки за бягане и спортен клин. За 50-тия – просто време с любими хора.
41. Силният ми ум е едновременно благодат и окови. Състрадателното ми сърце – също.
42. Повечето ми рождени дни са били с централно присъствие на ягоди и череши. Обикновено огледани и донесени от мама и татко.
43. Знам много за свързването, защото много съм се свързвала, а не защото много съм учила. Най-големите ми уроци са всъщност хора.
44. Вярвам, че да можеш да обичаш е най-същественото можене на този свят.
45. Живея със стремежа да разпознавам и следвам пътя на душата си. Уви, той често е различен от пътища, които бих предпочела.
46. Обичам да пиша на ръка и вкъщи тефтери ме дебнат навсякъде.
47. Първият ми домашен любимец беше папагал на име Чоки. Получих го за 13-тия си рожден ден и още щом отворих клетката излетя и падна зад библиотеката. Баща ми трябваше да я мести цялата, за да го извадим.
48. Ако трябва да си дам един съвет, то той би бил “Позволявай на Живота да живее през теб колкото се може повече.”
49) Като гледам пътя си дотук, си мисля, че бабите ми и дядовците ми ми се радват отгоре.
50) Любимото ми цвете - божур, разбира се.

🌸 🌸 🌸

Утре ставам на 50. Нито е много, нито е малко, но го преживявам като празник.
Разкошният букет получих току-що от майка и татко и може да се каже, че празнуването започна.

❤

А поредицата “50 години, 50 урока (които още уча)” е начинът, по който отбелязвам юбилея с всички, за които работа ми е била ценна и полезна през годините.

В днешното видео (в коментар) обяснявам защо считам емпатията за кратка пътечка към щастието.

Хубава вечер и до утре!