Петдесятен факултет

In memoriam

Васил Н. Еленков (1949-2026)

На 31 януари 2026 г. премина във вечността еп. д-р Васил Еленков (НА „ОБЦ“) и един от учредителите на Висшия евангелски богословски институт. На 4 февруари 2026 г. сряда ще бъде погребението и мемориалното богослужение.

Изказваме съболезнования на семейството и църква „Бъдеще и надежда“ от името на Богословския факултет на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България.

Осъзнаваме, че е трудно човек да си представи еп. Еленков в покой, той беше изключително жизнен, работлив и посветен на Божието царство служител. Заедно с него работихме по много и различни програми, и освен бакалавърската богословска, разработихме и магистърската програма по пастирско консултиране.

За него думите на апостол Павел в 2 Послание до Тимотей 4:7 „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих …“ важат с пълна сила. Той е вече на по-доброто място в Божието присъствие!

Евангелски вестник Днес се срещнахме отново – състуденти, приятели, съработници – за да си спомним, да се засмеем, да се трогнем, да благодарим и да поздравим тези, които днес се диплом...

Пътуващ двудневен семинар до археологическия град Филипи и до Кавала (древен Неаполис) със студентите от групата в София, включващо изучаване на предмета Послание към филипяните.
Семинара се проведе във връзка с необходимостта от интегриране на знанията от предметите археология, Новозаветно тълкуване, Християнска етика, Църковна история и Херменевтика.
"11 Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. 12 Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни." Деян. ап. 16:11-12 (съвременен превод)

https://karnobat-voice.com/patevoditel/dobrovolczi-prodalzhavat-zalesyavaneto-na-karkkazan-bair/

Доброволци продължават залесяването на Къркказан баир Инициативата на победителя от „Игри на волята 2019” Добрин Николов за по-зелен Карнобат продължава. Този път каузата подкрепиха хора от Евангелската петдесятна цър...

На 06.11.2021 г. (събота), от 10:00 ч. в сградата на ЕПЦ "Подуяне" (ул. Острово 10) ще се състои възпоменателна служба, за да почетем следата, която остави с живота си Станка Владева.

На 06.11.2021 г. (събота), от 10:00 ч. в сградата на ЕПЦ "Подуяне" (ул. Острово 10) ще се състои възпоменателна служба, за да почетем следата, която остави с живота си Станка Владева.

Дистанционно обучение. Студенти от Бургас, София, Сандански слушаме Деян. на ап. с д-р Венцислав Стойков.

Неделя, 28 май 2019 г. е и отивам по обяд да посетя п-р Енчев, дъщеря му Даниела Свенсон и внучката София. Ден за Евроизбори и въпросът му веднага към мен е: “Ти ходи ли вече да гласуваш?” Аз по традиция ходя следобед да гласувам и казвам: “След като се видим, ще ходя”.
Не помня точните думи от разговора ни, но благодарността от свободата, която Бог ни е дал да гласуваме, да се събираме, да сме грамотни, да имаме мнение беше изписана на лицето на п-р Енчев. Не се променяше през годините твърдото му убеждение за свободата, за която сме създадени като човеци в Божия образ. Беше самобитен богослов, четящ и грамотен пастор, събирач на антикварни книги на религиозни теми, старателен ученик на Словото на Бога.
Тогава не само урокът за свободата ме развълнува, но и спомените за платената цена, престоят в лагера Белене и Божията свръхестествена сила, която е била с него. Той, макар и наскоро повярвал младеж в онези далечни времена през 50-те, е бил съкилийник на министър Атанас Буров и е делял с него и горната си дреха, но най-вече е изпълнявал призива да бъде свидетел за Бога с живота си.
Осъзнавам колко комплексни са житейските уроци, през които ни прекарва Бог. Чувам в себе си гласа на Тодор Енчев: “Само с Божията благодат се издържа страданието”. Разговорът ни продължава за промените във времето, в което живеем и ценностната система, загърбваща изконните християнски ценности, вярата в Бога и нуждата от по-старателно и посветено благовестие. Казва ми п-р Енчев: “Таня, не само да четем от страниците на историята, но да искаме сега същото, което са имали апостолите в Деяния, или ние преди 50 и повече години”. Да държи човек и двете не е лесно, но това е урок за неразделно-свързаните диахронично (в историческа последователност) и синхронично (в съвремие) вярващи от църквата на Живия Бог. За избягване на индивидуализма, който води до фрагментация или разкъсване на комуникацията в Тялото Христово.
Пастор Енчев говореше бавно и отчетливо, често с лека усмивка. Обичах да го посещавам и да си говорим – сядахме с него и дъщеря му и си записвах мъдрости. Обичаше да напомня често, че библейските студенти е добре да имат и друга професия освен богословието, че не се знае какъв ден ще дойде и ще трябва да се изкарва прехраната по различни начини. Беше удовлетворен, че е имал и професия бояджия, която му е позволила да бъде независим по време на комунистическия режим от преки началници и партийни секретари и да изкарва спокойно прехраната на семейството си. Давам си сметка колко прозорлив е бил и как в същото време е платил цената за думите си, за съветите си. По характер си беше с учителско и пастирско призвание, но обичаше най-много благовестителското ми се струва. Радваше се на християнските предавания и медии, да се чуе за Христос беше “номер едно” в неговото богословие.
Днес, преди погребението на 25 юли 2019 г., седя и се моля да издигне Бог посветени млади хора, какъвто беше и копнежът на п-р Енчев, които да се развиват и да четат Словото и да знаят как да го прилагат, да не “бъдат като дървени философи” както би се изразил той. А онези, които не учат богословие и не са служители, да не спират да търсят Божията воля как да служат, защото “светилник не се слага под шиник” (Мат. 5:15).
Моля се още да ценим свободата, която имаме и да използваме даденото ни благовремие, да бъдем верни докрай, защото ни чака венецът на правдата (Кол. 4:5, Откр. 2:10, 2 Тим. 4:8).
Нека помним живота на Божиите светии преди нас, страданията и верността им!
Светла памет на п-р Тодор Енчев!
д-р Таня Петрова