The Forgotten Civilization

Directions

The Forgotten Civilization България 1944-1989г. Изследване на изкуство и архитектура.

The Forgotten Civilization (Забравената цивилизация*) е самоинициативен проект на българския дизайнер и изследовател Стефан Спасов. Проектът има за цел да документира и да създаде архив на произведенията на монументално-декоративното изкуство и архитектурата от времето на НРБ [1944-1989г.]**.

Информацията е налична благодарение на дълбоки проучвания от различни източници и архивни материали (част от които са описани в документация при Съюза на българските художници и Съюза на архитектите в България), библиотеки, общински институции, както и срещи/разговори с автори и/или техни наследници/близки.

*архивът включва избрани произведения и обекти от 30те и 90те години на ХХти век; години, в които е актуално влиянието на политическия дух.

**паметта и историята ни позволяват да се свържем отново с една изчезваща, сякаш забравена цивилизация, която неуморно е допринасяла за развитието на българското културно наследство.

Тези, които познават бившия Дом на културата на нефтохимика (днес Културен център “НХК”) в Бургас, знаят, че един от най...
01/10/2026

Тези, които познават бившия Дом на културата на нефтохимика (днес Културен център “НХК”) в Бургас, знаят, че един от най-забележителните му декоративни елементи е мраморният барелеф “Нефтохимия” върху задната му фасада—една сравнително строга композиция, съсредоточена върху труда и индустриалното производство. Влизайки във вътрешния двор обаче, се разкрива по-свободен, може би по-органичен визуален език, представен чрез медно пано, чиито образи насочват вниманието към природата и човешкия живот (алтернативно, към отдиха).

Тази публикация разглежда това произведение.

На пръв поглед изображението на две млади жени в традиционни български носии, държащи цветя, над които летят птици, може да изглежда като рязък контраст с барелефа “Нефтохимия”. Но тук се открива една интересна възможност: може би не наблюдаваме отхвърляне на индустриалната тема, а напротив, представена ни е една по-малко механична, по-човешка изява на същата тема.

Отвън работниците са обозначени чрез колективния труд. Вътре (вътрешния двор) същият социален свят е изразен чрез спокойствие, красота и—може би—идеализирана връзка с природата. Именно в този смисъл двете пана могат да бъдат разглеждани като две допълващи се визуални представяния на едно и също предприятие (комбинат “Нефтохим” – Бургас).

Автори на релефите по сградата са творческият тандем, скулпторите Стоян Николов и Илия Василев. По време на ремонтните дейности по сградата (2019-2020г.) пространството на вътрешния двор е отворено с пряк подход откъм нивото на улицата, а релефите са реставрирани от местния скулптор и преподавател в Националната художествена академия, Добрин Вътев. Критичен анализ на естетическите промени—вследствие на ремонта—ще последва в бъдеща публикация.

—

Скулптори Стоян Николов и Илия Василев
Архитекти Янчо Чонков, Тодор Кръстев и Олга Няголова

1975г.

гр. Бургас

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

Скулптурата “Победителка” стои здраво стъпила върху територията на Спортния комплекс “Диана” в Столицата.Чрез детайла на...
22/09/2026

Скулптурата “Победителка” стои здраво стъпила върху територията на Спортния комплекс “Диана” в Столицата.

Чрез детайла на изобразения медал—“1971 HAVANA”—става ясно, че произведението е създадено в чест на златния успех на България на V Световно първенство по художествена гимнастика в Хавана, Куба.

Скулптурата е проектирана от 1972г. до завършването ѝ през 1973г., преди да бъде представена на ретроспективната изложба “30 години българско социалистическо изобразително изкуство” в София през 1974г. (тогава поставена в парка на Народната библиотека*, впоследствие преместена до Спортния комплекс “Диана”).

Макар самата “Победителка” да не изобразява нито една от трите български медалистки от първенството (Мария Гигова, Нешка Робева и Красимира Филипова), нейният обобщен образ на млада спортистка я прави горд символ на постиженията на българската художествена гимнастика на световната сцена.

Интересен детайл е, че съпругата на скулптора, Катя (Кати) Начкова, също бивша гимнастичка, често е позирала за неговите произведения—факт, който придава на тази творба особено личен характер.

—

Скулптор Стефан Начков

Проектирано: 1972-1973г.
Поставено: 1974г.

гр. София

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

От архива. Произведенията на изкуството, представени в тази публикация, представляват изключително малка част от онова, ...
11/08/2026

От архива. Произведенията на изкуството, представени в тази публикация, представляват изключително малка част от онова, което е изгубено след разпадането на системата, в условията на която са били създадени.

Като Съвременно общество носим отговорността да създаваме и поддържаме Места на паметта (архиви, музеи—различни форми на материална/визуална документация), именно защото живата памет избледнява с времето.

Когато подобни фотографии са останали, тогава един заличен стенопис, една разрушена сграда, демонтиран барелеф, открадната скулптура.. всички те продължават да функционират като Място на паметта именно поради своята визуална следа.

Паметта в крайна сметка е въпрос на смисъл, а не на материал. Макар материалното присъствие да може да изчезне, онова, което остава неизменно, е способността на произведението да служи като средоточие на връзката на едно общество с неговото минало. Това е сред най-силните философски основи на Забравената цивилизация.

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

Бившият Партиен дом (днес: сградата на Общината) във Варна съхранява редица забележителни образци на монументалното изку...
26/07/2026

Бившият Партиен дом (днес: сградата на Общината) във Варна съхранява редица забележителни образци на монументалното изкуство в синтез с архитектурата. Тук вниманието ни е насочено към едно от тези произведения: живописното пано “Светлина” (понякога наименувано “Детство”), реализирано няколко години след завършването на сграда.

Интелектуално и емоционално художникът Ванко Урумов—в тясно сътрудничество с главния проектант на сградата арх. Стефан Колчев—смело посреща посетителите, влизайки в централното фоайе, не с произведение, потопено в героико-революционна тематика (такава, каквато би могло да се очаква за Партиен дом), а с нежна, невинна и изпълнена с надежда композиция, изобразяваща безгрижен детски хоровод, обгърнат от ята гълъби. Това е едно поетично внушение за щастливо, безметежно детство—внушение, което ни призовава към грижа и отговорност за мирно бъдеще.

Интересно е да се отбележи, че паното не представлява стенопис в традиционния смисъл, а попада някъде между кавалетната и монументалната живопис—още един характерен похват за жанра, който отличава творбата от заобикалящото я интериорно пространство. Изпълнено е на монтирано върху стената пано, поставено в бронзова рамка, а неговата основа е платно (материал, който художникът предпочитал като “дишаща” материя).

От съществено значение е фактът, че вместо да работи върху платно в своето ателие, за да бъде впоследствие транспортирано и монтирано, Ванко Урумов избрал да го създаде на самото място. В случая този подход представлява своеобразно вплитане на тематично-композиционното изграждане на съответното пано и органичното му включване му в интериора.

Неделимо вписано в своето място, паното “Светлина” не заема подчинена роля спрямо архитектурата, а сякаш ѝ вдъхва нов живот и приканва към продължително съзерцание. Именно в този дух то се явява пролог към останалите монументални произведения на художника в сградата (“Мир” във фоайето на втория етаж и “Човекът” на вертикалното пространство между вестибюла и втория етаж), които заедно изграждат последователен художествен разказ. И трите ще бъдат представени като единно цяло в бъдеща публикация.

—

Художник Ванко Урумов
Архитект Стефан Колчев (с колектив)

1983г. (пано “Светлина”); 1981г. (сграда)

гр. Варна

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

Освен мозаичния триптих “Човекът и труда” (представен в предишна публикация), още едно произведение посреща пътуващите к...
28/06/2026

Освен мозаичния триптих “Човекът и труда” (представен в предишна публикация), още едно произведение посреща пътуващите към центъра на Ловеч откъм Плевен: декоративното мозаечно пано от естествени камъни “Пролет”, върху жилищния блок “Урожай”.

Сградата—която към средата на 70те години вече се е намирала в процес на изграждане като част от застрояването на кв. “Марко Иванов”—носи име, което в буквален превод означава “богата реколта”. Заедно с мозайката “Пролет” произведението изгражда обща семантична взаимовръзка (пролетта и реколтата като части от един и същ природен цикъл).

Мозайката с площ ~500 кв. м. обхваща цялата вертикална равнина на фасадата, превръщайки се в неделима част от сградата (по подобие на третирането при триптиха “Човекът и труда”). Тази интеграция създава ясен пример за синтез между изкуство и архитектура. Следвайки строителната логика на облицовката, композицията е структурно дисциплинирана и решетъчна, същевременно визуално се разтваря в абстракция. Движението се издига нагоре, като завършва в централна органична група (вероятно препратка към процеса на пролетно разцъфтяване). Според замисъла на авторите мотивът представлява “стилизирано изображение на птици в полет”, което превръща композицията от статична в динамична.

Възприемана от разстояние, чрез геометрията и цветовата гама, творбата се утвърждава като ясно визуално ядро в градската среда. Заслужава си също така да се спре пред нея и да се усети текстурата на камъка.

По време на продължителния период на реализация на проекта са възникнали затруднения при обезпечаването на облицовъчния материал. Поради интензивното строителство в града, насочено към обогатяване на монументално-декоративната украса, бригадата на БКС (Благоустройство и комунално стопанство) е била многократно пренасочвана към други обекти, а авторският надзор и връзката с Градския съвет за култура са били недостатъчни. Въпреки тези ограничения, произведението остава трайно интегрирано в сградата повече от 45 години.

Мозайката е проектирана от дългогодишния творчески тандем, художника Иван Смолянoв (който малко след това става Председател на комисията в Центъра за битова естетика) и скулптора Михаил Шапкарев (тогава член от ръководството на Ателието на младия художник).

—

Художник Иван Смолянов
Скулптор Михаил Шапкарев
Архитекти Асен Горанов (ръководител) и Хайне Стайнов

Проектирано: 1976-1977г.
Изпълнено: 1978-1979г.

гр. Ловеч

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

Следи от културен обмен по света.Композирани като блестящи слънца с лъчи от хурки—елементи, произхождащи от народните ни...
10/05/2026

Следи от културен обмен по света.

Композирани като блестящи слънца с лъчи от хурки—елементи, произхождащи от народните ни занаяти—това са трите бронзови релефа на фасадата на Българския културен институт в Будапеща, Унгария.

През 1968г. проектът е възложен от българското Министерство на културата и Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (начело с гл. секретар Лев Страхилов), по повод плановете за разширяване на българската културна база в Будапеща. По това време сградата на института, с площ около 130-140 кв. м., била твърде малка за развиващите се дейности. В съответствие с българо-унгарското споразумение за дейността на техните културни центрове, институтът получава ново помещение (500 кв. м., на две нива) в непосредствена близост до Държавната опера, на една от най-оживените улици в града (бул. “Андраши”, тогава “Непкьозтаршашаг”—“Народна република” на български).

Изпълнението на строителните работи било възложено на Държавната строителна компания за обществени сгради в Будапеща и в началото на 1969г. започват строително-преустройствените дейности. Тогава авторите на релефите продължили тяхното проектиране. Първоначалните скици предвиждали само един от трите да съдържа декоративно-композиционни елементи, а другите два: надписите “BULGAR” и “KULTURA”. Но вдъхновени от народното ни творчество, впоследствие колективът решава и трите да изобразяват декоративни мотиви: хурки наподобяващи слънчеви лъчи. Така произведенията придобиват по-ясно изразено и културно представително съдържание. Работейки съвместно с местните органи в Будапеща, те са били завършени навреме за тържественото откриване на новото седалище на института на 27 януари 1970г*.

Тези, на пръв поглед скромни произведения са единственият съвместен проект на дългогодишните приятели и колеги, скулпторите Георги Върлинков и Росица Тодорова (Мишева). Като допълващ елемент към вече красивата историческа сграда, двамата успяват да създадат деликатно и ненатрапчиво присъствие, което не търси внимание. То е там, за да въведе посетителя в атмосферата на българските културни традиции.

—

Скулптори Георги Върлинков и Росица Тодорова (Мишева)

Проектирано: 1968-1969г.
Изпълнено: 1969г.

гр. Будапеща (Унгария)

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

Фреска, изградена в духа на старите ни пластически традиции (чрез естетическия език на възрожденските зографи), това е п...
27/03/2026

Фреска, изградена в духа на старите ни пластически традиции (чрез естетическия език на възрожденските зографи), това е произведението на илюстратора-монументалист Иван Кожухаров, разположено срещу входа на етнографската музейна сбирка в Рилския манастир.

След почистването и реставрирането на някои от манастирските стаи през 1963г. от Комитетът за изкуство и култура и Националния институт за паметници на културата е предложено решение за художествено обогатяване на комплекса. По повод тържественото откриване на новата музейна експозиция през юни 1965г. в новото крило срещу музея е завършен стенопис по проект на младия художник Иван Кожухаров. Художникът, който до този момент е работил предимно в областта на книжната илюстрация, тук навлиза в сферата на монументално-декоративното изкуство. Този първи негов стенопис свидетелства за зряла връзка с традициите на старото зографство, претворени чрез фина съвременна чувствителност—качества, които впоследствие се разгръщат в значими негови монументални реализации (сграфита, мозайки и стенописи).

Фреската е посветена на строителите, дърворезбарите, зографите и будните българи, които след пожара през 1883г. са давали своята лепта за утвърждаването на манастира като съкровищница на българската култура.

В следващите години и други преустроени манастирски помещения са обогатени с произведения на художници, като Венко Колев (керамично пано), Венелин Вълканов (стенописи), Владимир Златков (дърворезба) и др.

—

Художник Иван Кожухаров
Художник Пеньо Вълчанов (помощник изпълнител)

Проектирано: 1964-1965г.
Изпълнено: 1965г.

Рилски манастир

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

“Едни от най-добрите ми работи по мое мнение са на съвременна тема. […] Съвременната тема не значи пряка илюстрация на с...
22/03/2026

“Едни от най-добрите ми работи по мое мнение са на съвременна тема. […] Съвременната тема не значи пряка илюстрация на съвременна ситуация. […] Нужно е едно постоянно настройване на съзнанието към проблемите на съвременната действителност и една постоянна морална отговорност, която художникът би трябвало да носи.” — худ. Йоан Левиев (за отразяването на съвременността в изкуството, 1972г.)

Фокусът тук пада върху идеята, която лежи в основата на дадено творение и върху степента, в която нейната цялост е съхранена. В поетичния свят на образите, вплетени из съвременното монументално изкуство, особено предпочитание често взимат героите от античното минало. Като наши предци, те са изобразени с гордост, свързани са с Митологията на човечеството.

През 60те години, поради засиленото развитие на административните сектори на Пловдив, тогавашният Градския народен съвет (начело с главния архитект Николай Гюлбаров) инициирал програма, насочена не само към формалните аспекти на архитектурното изграждане на града, но и към идейно-художественото възпитание на населението. Тогава редица пловдивски художници са се стремили да отговорят на този призив, всеки чрез своя собствен художествен език.

Като реализиран пример от тази програма, разположено при входа на жилищния комплекс “Юрий Гагарин” се откроява мемориалното мозаечно пано “Икар”* (понякога наименуван “Гагарин”), посветено на първия човек, достигнал космоса, съветския космонавт Юрий Гагарин (роден 1934г., излетял 1961г., загинал 1968г.)

Тук обаче не е изобразен трагичният Икар, който се е приближил твърде близо до слънцето и е загинал. Напротив, тук виждаме коригирания Икар. Гагариновият Икар. Икар, като израз на колективното постижение на Човечество. Тук се почита човека, който е полетял, докоснал небето (космоса) и се е завърнал, за да го разкаже—посявайки семената на амбиция, вдъхновявайки цели поколения да отправят поглед към звездите.

Това романтично отношение към миналото и настоящето, заедно с устремния поглед към бъдещето, е наситено с дълбоко преживян хуманизъм.

Макар мозайката като цяло да е добре запазена и до днес, това не означава, че не са настъпили някои намеси. Например декоративната урна вляво от паното липсва. През последните години е добавен шпил с планетно тяло зад паното. Първоначално в дланта на изобразения Икар е имало алуминиево слънце—символична алюзия към силата, довела до неговата трагична съдба, тук преосмислена като покорено постижение. Този елемент изчезва някъде през 90те години и мястото остава празно. През 2017г. от организаторите на честванията на Международния ден на авиацията и космонавтиката в Пловдив, е направен опит тази липса да бъде компенсирана чрез добавянето на гравиран портрет на Юрий Гагарин на негово място. Безспорно похвална инициатива, но това допълнение напълно отнема поетичния и многопластов характер на мемориалното пано, превръщайки го в прекалено буквален.

Ако се върнем към мисълта на Йоан Левиев: това, което някога е било загатнато, днес е заявено. А когато е заявено, то губи именно онова качество, чрез което е оставало живо в настоящето. Това вече не е акт на настройване, а на опростяване—обезсилващ онази морална отговорност, която художникът следва да носи.

—

Художник Йоан Левиев
Инженер Велю Ал. Велев

Проектирано: 1968-1969г.
Изпълнено: 1970г.

гр. Пловдив

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

Привидно загадъчната кубична форма се появява сякаш окачена над малък тревист хълм*. Нейната фасада—алуминиев растер, об...
16/03/2026

Привидно загадъчната кубична форма се появява сякаш окачена над малък тревист хълм*. Нейната фасада—алуминиев растер, обвит в завеса от отразяващо термопанелно стъкло—кани минувачите да гадаят какво се крие вътре..

Натъкваме се на сграда, която категорично отхвърля представата, че архитектурата се създава чрез скъпи материали или декоративни (пластични) елементи. Тук, архитектурата се разкрива чрез сдържаните качества на своето конструктивно и обемно решение.

Това е изоставената и почти забравена бивша Административна сграда на Строително-монтажното предприятие "Метални конструкции” (в Софийския квартал “Младост 1”). Проектирана е от директора на предприятието, инженер Румен Младжов—който сред множеството си проекти е бил и заместник-ръководител на строителството на НДК. Сградата е и първата експериментална противоземетръсна конструкция в страната, изградена по нов за времето си метод.

Оригиналността ѝ е във факта, че цялото ~11метрово тяло на сградата лежи върху четири метални колони, запълнени с бетон, поставени върху противоземетръсна основа от сачмени лагери и подсилени стоманени пружини. Изградена е като сглобяема метална конструкция, което позволява сходни бъдещи проекти да бъдат реализирани с впечатляваща ефективност (между две седмици и месец, като самият монтаж отнема не повече от седем дни).

Днес, с изключение на ресторанта, който се е прилепил към някогашните гаражни помещения на сградата преди около десет години, е наистина обезкуражаващо да се наблюдава как подобно инженерно постижение потъва в занемаряване и изоставяне.

За онези, които се замислят, сградата остава забележителна демонстрация на инженерна изобретателност, на новаторски строителен метод и на вложеното в нея проектантско експериментиране. Нека подобни примери продължат да служат на архитектурната мисъл.

—

Преди помещенията ѝ да бъдат отдавани под наем на различни фирми през 90те и началото на 2000те години, четириетажната сграда е разполагала с тераси на първия и четвъртия етаж, докато вторият и третият са били предназначени за административни и проектантски кабинети. Целият приземен етаж е бил отреден за кафе-сладкарница за работниците на предприятието.

—

Архитекти Владимир Ножаров и Елена Младжова
Инженер Румен Младжов (гл. проектант)

1987г.

гр. София

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

Понякога само скулптура. Понякога скулптура и слово. Така е още от античния свят.Значението на пластичните изкуства—и ре...
10/02/2026

Понякога само скулптура. Понякога скулптура и слово. Така е още от античния свят.

Значението на пластичните изкуства—и респективно скулптурата—в ежедневието ни се крие в способността им да хуманизират (да “оживяват”) жизнената среда. Без тяхното присъствие пространствата се свеждат до чиста функция, лишена от памет и мярка.

Когато им се даде възможност, тези произведения допринасят за естетическото възпитание на обществото. Отвъд конкретната им символика или поканата им за съзерцание, първа крачка към тяхното възприемане е да бъдат забелязани—от забелязването произтича разбирането, а от разбирането става ясно, че заобикалящата ни среда може да носи смисъл.

Стремежът е да се избегне превръщането на пространствата в “складове на открито”, а по-скоро да се постигнат музеи на открито. Тази област на естетическото оформяне на градската среда—предназначена да развива неповторимия образ на населените ни места—изисква отговорна и обективна практика. Някога решенията са се вземали от експерти от творческите съюзи, от управление “Архитектура и благоустройство” и с участието на главния художник на дадена община, за да се намери подходящото художествено решение за дадена среда. Днес обаче изглежда, че повечето инициативи (частни и обществени), строителни и ремонтни дейности, са некоординирани и пренебрегват тези съображения.

Въпреки това, произведенията стоят, като непобедими свидетели на своето време. Често забравени, скрити, занемарени, но винаги съхранили своето достойнство. Това, което ги обединява, е дълбоката им връзка с Живота, с Човека.. с могъщия пулс на вечно жизнената Природа. Остава също толкова важно произведенията на изкуството да получават здрава среда за обитаване—една дисциплинирана дейност, която трябва да продължи, ако искаме да уважим както художниците, така и характера на градските ни пространства.

—

(c) Стефан Спасов / The Forgotten Civilization

Address

Sofia

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when The Forgotten Civilization posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category