12/06/2025
Работим с една дама в моята Менторска Програма за Търговци и изследваме свързването между нуждите на клиента и ползите, които можем да предоставим за удовлетворяването на тези нужди. Нейният профил е такъв, че това би трябвало да е нейна силна страна и в упражнението за самостоятелна работа очаквам тя да блесне. Разбира се, това упражнение е с повишена сложност, защото си имам работа с интелигентен и опитен професионалист. Целта на упражнението е тя се затрудни и така да разтегне границите на зоната си на комфорт.
В сесията започваме да анализираме отговорите й в упражнението (тя е работила самостоятелно и ми ги е изпратила предварително в писмена форма).
Първо я поздравявам за това, че силата й се е проявила в отговорите й - съществена част от програмата е да открием и подчертаем естествените силни страни на човека в процеса, като овладеем тази сила и не й позволяваме да завзема пространство, в което изявата й ще бъде повече слабост. Тук аз като коуч съм с нагласата, че ще имаме една приятна и мотивираща сесия - предходните бяха трудни, точно защото трябваше да работим върху етапите, които не са силна страна. В самостоятелната работа дамата определено беше почувствала силата си, защото ми изпрати готовата задача в супер кратък срок и определено се виждаше, че се чувства в свои води. Степента на трудност, която бях вложила, не й беше направила никакво впечатление. Изглеждаше във вихър.
След мотивиращото одобрение в началото, започваме да анализираме упражнението, за да съм сигурна, че това, което тя прави интуитивно, може да се случва осъзнато и с целева тактика и стратегия. Разбира се, излизат неща, които тя не е премислила и може да подобри.
Изведнъж, изневиделица, изскача бурна емоция на възмущение и отхвърляне на анализа!
"Ти какво искаш да кажеш? Че не чувам нуждите на клиентите ли? Това не е възможно! Това упражнение е пълна загуба на време!!! Няма никакъв смисъл! Излиза, че съм се провалила напълно и съм си загубила времето да се занимавам с него! "
Аз съм в шок. От една страна, умът ми разбира, че съм натиснала неволно някакъв бутон. Не знам какъв. Но защитната реакция е толкова бурна и спонтанна, че съм сигурна, че има връзка с нещо, което е извън нашите отношения. Колебая се дали да питам, но не мога да оставя нещата така. Затова се осмелявам.
"Какво стана току що? Какво се случи"
Дамата почти разплакана ми казва.
"Твоят анализ ме изкарва некомпетентна и несправяща се."
Много е разстроена.
Виждам, че не мога да продължа по начина, който съм искала.
Питам:
"Искаш ли да спрем и да не се занимаваме с това днес? Можем да се върнем към това друг път. Или мога да довърша анализа, за да ти покажа, каква е целта на това упражнение и ти ще си вземеш, каквото прецениш от него."
Не й се занимава. Не иска нищо. Иска да я оставя на мира. Обляга се назад и скръства ръце пред себе си. Знам, че в този момент, каквото и да кажа, тя няма да го приеме. Обаче не искам да я оставя с чувството, че не е получила нищо от мен, освен огорчението. Избира аз да довърша, без да влизаме в диалог. Правя го. Разделяме се учтиво. В мен остава едно мъчително чувство за несправяне. Следващата ни сесия е след няколко дни и решавам да оставя емоциите да се уталожат. Дори се чудя дали ще се появи на срещата.
Историята не свършва до тук.
На следващата сесия дамата се появява. Държи се така, сякаш нищо не се е случило помежду ни. Докато се чудя дали да повдигна въпроса в началото или в края на сесията, тя започва сама.
"Искам първо да ти кажа нещо по повод на ситуацията ни предния път. Искам да се извиня, че избухнах така. Причината е, че ти ми натисна емоционален бутон и не можах да се удържа. Причината за реакцията ми не е в теб, но разбрах, че има друго нещо, върху което трябва да работя - чувствително място, което в професионални ситуации ме кара да реагирам бурно и ми носи негативи. "
Заля ме огромна топла вълна от любов към тази жена. Знаех, че преминава през някакви лични житейски перипетии и се опитва да се справи. Изпитах огромно уважение и респект към смелостта й да позволи на емоцията да се изрази, да си даде време да я "смели" и да поеме отговорност за нея!
Поговорихме за случката, за причините з а нея, за изводите, които можем да направим. Уверих я, че процесът е взаимен и че нейната емоция е дала отражение и при мен. Дадохме си дума да поддържаме тази честност в отношенията си, защото сме в активен обмен, от който и двете имаме полза. Никой никого не обвини в нищо, не държа сметка, не искаше признание във вина. И двете се извинихме една на друга - аз за това, че съм натиснала бутона, макар и неволно, а тя - за шока, който е предизвикала с бурната си емоция. Хареса ми, че не се извини за емоцията си - тя си я прие, уважи я и пое отговорност за нея. Обясни я, разказа как е работила с нея.
Нямам съмнение, че ще се справи, с каквото и да е то, колкото й време да отнеме, колкото и да е трудно.
Щастлива съм, че станах свидетел на такава зрялост и че мога да съм част от един толкова предизвикателен трансформационен процес.
Всеки от нас получава такива провокации в живота и в работата, а подкрепата в такива моменти е ключово важна.
Старая се да я давам.
С дамата продължаваме ръка за ръка.
Изпитанието ни сложи на нова писта, с ново доверие.
Дългичък пост стана. Ако сте имали търпението да изчетете до край, може би тази история може да помогне и на вас.
#емоционалнаинтелигентност
#трансформиращопреживяване
#овладяваненаемоциите
