ВМестенцето

Шушулки🥰

Муцунки🐶🐭🦁

Как се идва на терапия в дъждовен ден🐥

Разтърсващ текст за болката и страховете на нашите родители!

Надявам се да прочетете този дълъг пост докрай...
За да не чувам все още родители да казват: „Никога не съм чела нищо за аутизма.“ Защото всеки вярва, че това се случва на някой друг. Докато един ден не се окаже, че става въпрос за твоето дете. За моя Гого.
От утре започва Световният месец за информираност за аутизма. И от сърце ви пожелавам никога да не разбирате истински какво е да живееш с това. Но все пак, прочетете този пост. Не заради статистиката, а заради истината, която остава скрита зад сините панделки.
Знаете ли.....
Какво е да гледаш 17-годишния си син – висок 185 см, силен мъж, който в очите на обществото вече не е „малкото и сладко дете“, а е „онзи лудия“, който плаши. Знаете ли какво е да искаш да потънеш в земята от срам и безсилие, когато в момент на криза той ухапе някого. Не знаеш как да го контролираш, но знаеш, че не можеш да го държиш затворен. Той има право на въздух, точно колкото и вие.
Вие не знаете...
Каква тежка година изпратихме. Докато преминавах през химиотерапията, моята най-голяма битка не беше с болестта, а с неговия страх. Казват, че тези деца нямали емпатия... колко много грешат! Гого усеща болката ми през кожата си. Той не може да каже „Мамо, страх ме е за теб“, но изпада в истерия само при думата „болница“. Той все още идва при мен и проверява крака ми, който веднъж видя увит в бинтове. Това е неговият начин да ме попита: „Тук ли си още? Добре ли си?“. В този мълчалив жест има повече обич, отколкото в хиляди думи.
Но сред този мрак, има и светлина, която вие също не виждате...
Нашите деца са постоянно подценявани – от обществото, от системата, а понякога, признавам, и от нас самите. Но те могат. Миналата седмица Гого ме научи на урок по кураж. Пуснахме го на пистата и той се спусна сам – без инструктор, без помощ. Справи се блестящо. Просто му дадохме шанс, вместо да му кажем „ти не можеш“.
И точно тук е красивото...
Станах ресурсен учител заради него, но той е моят истински учител. Той ме научи да забелязвам невидимото – нюанса на светлината, радостта от един малък жест, смисъла в тишината. Гого не знае какво е лъжа или злоба. Неговата любов е кристално чиста. И когато се сгуши в мен след тежък ден, аз знам, че въпреки страха „какво ще стане с него, когато мен ме няма“, всяка секунда от тази борба си заслужава.
Затова, утре не ни съжалявайте. Просто не извърщайте глава. Когато го видите да се държи „странно“, усмихнете се. Неговото „различно“ не е заплаха, а свят, който просто чака да бъде разбран. Дайте шанс на децата като него – на улицата, в парка, на пистата. Те имат на какво да ни научат, ако просто спрем да ги съдим.

Прочетете го заради нас – майките, които сме едновременно пазители, преводачи и бойци. За Гого. За всички тях.

На 11 сме! Растем си и си хубавеем!

Честит рожден ден на нашето цветно момиче! Krasimira Stoitseva ти си вдъхновението, което движи всички ни напред. Имаш специално място в сърцата ни и винаги ще останеш там. Бъди здрава и все така шантава. Обичаме те, но най-вече Мишо те обича.
Усмихни се, днес празнуваме теб 🩵🩵🩵