Логопед Анелия Димитрова

💜 💜💜

„Един човек, който показа пътя и е едно от най-силните ми вдъхновения, е покойният бразилски педагог Paulo Freire. В „Pedagogy of the Oppressed“, публикувана за първи път през 1968 г., Фрейре казва, че ако смяташ, че искаш да помогнеш на потиснати хора — а аз бих казал, че децата като цяло са потисната група, и още повече потиснати, ако растат под капиталистически натиск, който не са избрали — не можеш просто да говориш за тях. Не можеш да мислиш и теоретизираш за тях и отдалеч да взимаш решения какви трябва да бъдат.

Ако го правиш, само ще влошиш нещата, като налагаш волята си отгоре, докато едновременно се потупваш по рамото за собствената си добродетелност и „благотворителност“. Трябва да се потопиш в техния свят, за да се учиш заедно с тях. Остави ги те да те водят.

Идеята е да усетиш пътя към солидарността. Не виждам нито един от най-печелившите десни мъжки инфлуенсъри или регресивни коментатори да прави това с момчетата, за които твърдят, че толкова се тревожат, камо ли с маргинализираните хора. Бих искал да видя Jordan Peterson да прекара дори един час в приют за бездомни семейства или с дете в аутистичен бърнаут, което не може да излезе от стаята си.

Всеки, който иска да дава съвети и да възстановява достойнството, трябва първо да седне до човека и да го обича без условия и без очаквания да се нагоди към свят, който всъщност ти би трябвало да се опитваш да промениш. Място, където първото, за което мислиш, е адаптацията, а не подчинението. Място, където всички тези съвети от типа „дръпни се сам за връзките на обувките“ се виждат такива, каквито са.

Форма на принудителен контрол, създадена да заобикаля страданието — или дори да го причинява — вместо да израстваме заедно чрез него. Да не изнасяш лекции, но все пак да имаш план. Една от повтарящите се грешки, които правя с децата си — и като подкастър, и с всички останали — е, че преминавам в режим на поучаване.“

Antifascist Dad
Urgent Conversations with Young People in Chaotic Times
By Matthew Remski

Наскоро получих коментар във Фейсбук, че "масово децата са вече агресори, невъзпитани лигльовци, толерирани от родителите си". Коментарът не беше по същество в група за продажба на стоки, затова го игнорирах и не влязох в обяснителен режим. Но наблюдавам, че това е популярно мнение сред възрастните - не само тези, които нямат деца, а и тези, които имат. В образователните групи се четат пламенни памфлети, призоваващи към ред и дисциплина, наказания и уважение към учителите! (С удивителни!)

Но все пак замисляме ли се какви са развитийните задачи на децата в началното училище, или просто приемаме, че те са там, за да пишат ченгели, да научат буквите и да смятат до 100?

Тези години често изглеждат на възрастните някак "празни" откъм големи психични събития, а и чичко Фройд неслучайно ги е нарекъл "латентни" - несъзнаваното е укротено, за да направи място на способността ни за учене и изграждане на работни навици. И все пак - нещо се случва.

Според Ериксън това е периодът, в който ние изграждаме чувството си за собствена значимост - в най-хубавия смисъл на думата. Той дефинира развитийната криза на етапа 7-11 години като "трудолюбие с/у малоценност", а психосоциалната сила, която децата трябва да придобият, като "стремеж към майсторство". Това е периодът, в който се научаваме да отлагаме удоволствието и да полагаме усилия, което води до психическа устойчивост, защото понякога (често) трябва да можеш да минеш през трудното, за да стигнеш до хубавото.

В една своя лекция пред студенти в колежа Дюк д-р Беки Кенеди пита:
- Как се усеща устойчивостта?
- Мисля, че думата "устойчивост" има позитивен смисъл, но когато трябва да си устойчив, усещането със сигурност не е хубаво.
- Това е толкова добре казано! Да си устойчив изобщо не се усеща като нещо приятно. Усеща се като нещо трудно. Друг начин да мислим за това е като за разстоянието между "незнание" и "знание" - да бъдеш в пространството между незнанието и знанието може да е истински болезнено, особено ако имаш самочувствието, че си академично надарен, защото тогава самата ти идентичност на "умен човек" е свързана с това да знаеш неща. Когато си в това пространство, е много лесно да искаш да се откажеш. Според мен това пространство си има име. Нарича се "пространство на ученето". [...] Независимо какво искате да научите, започвате оттам, че не го умеете и искате да се научите. И това, което е наистина важно да знаете, е, че в това пространство преобладава едно чувство - фрустрацията. Това е буквално чувството, когато учиш нещо, което все още не владееш. И ако се замислите за това, тогава фрустрацията може да се превърне в нещо, което да се научите да обичате, въпреки че е болезнено, защото тя е признак на това, че се учите. Когато сте фрустрирани, това означава, че се намирате някъде в пространството за учене.

Но защо умението да понасяш фрустрация е толкова важно? Защото хората смятат, че устойчивостта и успехът идват от това да стигнеш до знанието колкото се може по-бързо. Но те грешат. Устойчивостта и успехът идват от продължителността на времето, което можеш да понесеш да прекараш в това пространство. Колкото по-дълго можеш да понесеш да се намираш в незнанието и неможенето, без да се отказваш, толкова по-устойчив ще станеш и толкова по-устойчиво ще стигаш до знанието и моженето в крайна сметка.

(слагам линк в коментар)

Ако приемем, че развитийната задача на децата в началното усилище, е да се научат да понасят трудността, то мисля, че можем да се съгласим, че училището със сигурност не им помага. Училището (такова, каквото е) не понася да си в трудност, неможене и незнаене, да грешиш. Тогава как да им помогнем ние? Какво трябва да знаем за децата си, за да можем да ги подкрепим?

Илюстрацията е генерирана с AI.

❤️28.02.2026 г. - Международен ден на редките болести

- …И когато се събудих имах изненада - колонка да си пускам музика! 🤩”

- А ти каква музика обичаш?

- Приспивни, Рамщайн и такива

😅😂

Честита Нова година! Нека бъде здрава, плодородна и изпълнена с детски усмивки! ☀️

Скъпи клиенти, от 05.01. възстановявам работата в кабинета по редовен график.

Уведомявам ви, че цените на услугите ми остават непроменени. Промяната е единствено валутна – по официалния курс лев–евро.

Всяка прилика с действителни лица и събития е възможно да е случайна.